Решение № 31 от 11.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2633/2008 г.

Решение № 31 от 11.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2633/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Красимира Харизанова Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. о. чрез старши юрисконсулт М. Г. срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд от 9.IV.2008 г., постановено по в. гр. д. № 25/2008 г., с което е отменено решението на Асеновградския районен съд по гр. д. № 1168/2006 г., с което са отхвърлени обективно съединените искове на С. В. К. с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 от КТ и вместо това е постановено друго решение, с което са уважени трите претенции срещу М. о. Поддържат се оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Касационното обжалване е допуснато с определение № 703 от 7.VII.2009 г. от тричленен състав на IV г. о. на ВКС по настоящото дело по въпроса за компетентния орган при определяне на щатните разписания и за тяхната промяна във ведомството на М. о. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 280 и сл. от ГПК и съобразно поддържаните доводи и релевираните касационни основания за отмяна. Ищецът С. К. е предявил обективно съединените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 срещу поделение 24 490, където е работил като гражданско лице на длъжност касиер и от където е бил уволнен поради съкращение на щата със заповед № 166 от 13.VI.2002 г. на командира на поделението на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ. С решение № 157 от 2.VII.2003 г. на Асеновградския районен съд, 1 гр. състав по гр. д. № 277/2002 г. исковете са отхвърлени като неоснователни, като втората инстанция Пловдивският окръжен съд, Х гр. състав с решение от 19.V.2004 г. по гр. д. № 2105/2003 г. е оставила в сила първоинстанционния съдебен акт. С решение № 1601/13.ХI.2006 г. на III г. о. на ВКС по гр. д. № 1603/2004 г. са обезсилени посочените два съдебни акта на Асеновградския районен съд и Пловдивския окръжен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд по съображение, че надлежен ответник по спора е М. о., а не поделението. Поради това ищецът С. К. е подал искова молба и срещу М. на о., по която е образувано гр. д. № 1213/2006 г., впоследствие присъединено към гр. д. № 1168/2006 г. на Асеновградския районен съд, IV гр. състав. С решение от 16.ХI.2007 г. по гр. д. № 1168/2006 г. исковете са отхвърлени като неоснователни както срещу поделение 24 490, така и срещу М о. По въззивна жалба на ищеца К. Пловдивският окръжен съд, VI състав на гр. отделение с решение № 584 от 9.IV.2008 г. постановено по гр. д. № 25/2008 г. е отменил първоинстанционния съдебен акт и е уважил трите иска, като е признал уволнението за незаконно, като е преценил, че командира на поделението няма право да извършва промени в щатното разписание, а това е правомощие на М. о. Поради уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 и при наличие на предпоставките за уважаване на останалите два иска, съдът се е произнесъл за възстановяване на заеманата длъжност "касиер" в поделението на ищеца, на когото е присъдил сумата 1487.40 лв, платима от М. о., като е отхвърлил паричната претенция по чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ срещу поделението. По поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, ВКС приема, че компетентен да изготвя, респ. променя щатното разписание на гражданските лица към военните поделения е Началника на Г. щаб на Б. армия. В настоящия случай именно със заповед № 00107 от 30.IV.2002 г. т. 3 е съкратена длъжността касиер към отделение "Ф." с шифър 300-05-1/0. В изпълнение на тази заповед командирът на поделение 24 490 е издал заповед № 166 от 13.VI.2002 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца назначен на длъжност касиер поради съкращаване на щата по чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ. Шифърът на длъжността на ищеца, на която е бил назначен е 300-04, но от заключението на изслушаната в първата инстанция при първото разглеждане на спора съдебно-счетоводна експертиза, извършена от вещото лице З. М. (стр. 90 и 91 от производството пред АРС) се установява, че длъжността "К." към отдел Ф. на 4АРБ е била единствена и след съкращението в щата по силата на заповедта на началника на г. щаба на БА остава 0. При извършена проверка на длъжности с шифър 300 и код 05 експерта е установил, че в щатните разписания те касаят други длъжности, а не касиер. Допусната е била техническа грешка в изписване на последната цифра в заповедта на началника на г. щаба на БА вместо 04, посочена погрешно като 05. Текстуално в тази заповед конкретно е посочено, че се съкращава длъжността касиер към отдел "Ф." в ответното поделение, поради което следва да се приеме, че е налице извършено съкращение на щата именно относно длъжността, на която е бил назначен ищеца К. като гражданско лице към поделението. Поради това следва да се приеме, че е налице действително съкращение на щата, което не е налагало извършване на подбор, тъй като се съкращава единствената щатна бройка за длъжността. По останалите доводи на ищеца за незаконност на уволнението като извършено от некомпетентен орган - не командира на поделението ген. З., а от неговия заместник началника на щаба на 4 А. полк. Т., в обжалваното решение Пловдивският окръжен съд е направил обоснован и законосъобразен извод, че с оглед на приложените писмени доказателства към датата на издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение командира на поделението е бил в задгранична командировка, продължила до 14.VI.2002 г., така че негов заместник се явява началника на щаба на поделението полк. Т. по силата на разпоредбите на Устава за войсковата служба на въоръжените сили на РБ чл. 263, ал. 2. Не е налице и твърдяното от ищеца неспазване на процедурата по получаване на съгласие от синдикалната организация за уволнение поради съкращение на щата. Приложен е протокол № 20/6.VI.2002 г. за дадено валидно съгласие за съкращението на ищеца от синдикалния комитет към поделението. Без значение е, че преди това е било отказвано такова съгласие. Назначаването на друг служител на длъжност "К." 1 г. след уволнението на ищеца - И. Шекерлетова, не означава, че не е налице реално съкращение към момента на прекратяване на трудовото правоотношение [населено място]. Решенията на работодателя за промени в щатното разписание са такива по целесъобразност и не подлежат на съдебен контрол. При наличие на установено по делото реално съкращение на щата, издадената заповед на командира на поделението в изпълнение на извършената промяна в щатното разписание, извършена от Началника на Г. щаб на Б. армия, за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца като гражданско лице, заемащо длъжността "касиер" на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, е законна и е произвела целените правни последици. Поради това искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаването й за незаконна е неоснователен и следва да се отхвърли. Този извод предопределя неоснователността и на обусловените претенции по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 от КТ - за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетението за времето през което той не е работил в срока по чл. 225, ал. 1 от КТ. С оглед на изложеното, Пловдивският окръжен съд като е приел в обжалваното решение противното по трите иска по чл. 344 от КТ е постановил решение в нарушение на материалния закон, с наличие на порока по чл. 281, т. 3 от ГПК, поради което съгласно разпоредбата на чл. 293, ал. 1 и 2 от ГПК това решение следва да се отмени, като спора се пререши с отхвърляне на трите претенции като неоснователни. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение