Решение № 13701 от 14.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12357/2015 г.

Решение № 13701 от 14.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12357/2015 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на "Газстрой - Инженеринг" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Х., ул. "Орфей", бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., срещу решение № 1549 от 23.07.2015 г. на Административен съд (АС) гр. П., постановено по адм. д. № 460/2015 г., с която е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № 261101929 от 18.11.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. П., потвърден с решение № 265 от 09.03.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (сега "Обжалване и данъчно-осигурителна практика - ОДОП) гр. П. Касаторът поддържа съображения за нищожност на РА поради липса на материална компетентност на органа, издал акта, предвид замяна на длъжностното лице Ц. с длъжностното лице Д. Прави възражение за изтичане на 10-годишния давностен срок по чл. 171, ал. 2 ДОПК. Претендира съдът да отмени обжалваното решение и да постанови решение, с което да отмени РА . Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ДДОДОП) гр. П. оспорва касационната жалба чрез юрк. М. Д. Оспорва възражението за изтекла давност поради липса на доказателства за отсрочването или разсрочването му. Претендира за юрисконсултско възнаграждение. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Обжалваното решение е постановено след решение № 1895 от 20.02.2015 г. по адм. д. № 4766/2014 г. по описа на Върховен административен съд, VIII отделение, с което е отменено решение № 298/31.01.2014 г. по адм. д. № 1127/2012 г. на АС П. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда с указания за събиране на доказателства относно материалната компетентност на органа, издал заповедта за определяне на компетентен орган (ЗОКО). При новото разглеждане на делото административният съд е изпълнил указанията в отменителното решение чрез даване на подробни, ясни и правилни указания на страните във връзка с разпределението на доказателствената тежест и на ответника за комплектуване на административната преписка, направено с разпореждане № 1630 от 26.02.2015 г. Оспореният РА е издаден за установяване задължения на касатора по ЗДДС за данъчни периоди от 04.10.2005 г. до 31.12.2010 г. С решение № 265/09.03.2012 г. горестоящият административен орган е отменил РА относно установения размер на задължения за м. 10.2005 г. поради изтекъл срок за образуване на ревизионното производство. С влязло в сила съдебно решение № 298 от 31.01.2014 г. по адм. д. № 1127/2012 г. по описа на АС П. е обявена нищожността на РА в частта на определените задължения за м. 12.2006 г. В останалата част с РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит (ДК) в размер на 2680.00 лв. по фактура № 734/27.04.2010 г. на "П. К. трейд" ЕООД с предмет "подготовка на данни за оценка на имоти" и в размер на 4 800.00 лв. по фактура № 631/22.10.2010 г. на "Овербрет консулт" ЕООД с предмет "инженерингова услуга". Органът по приходите е намерил основание по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1, вр. чл. 70, ал. 5 и чл. 9 ЗДДС поради липса на реални доставки на услуги по спорните фактури. За да отхвърли оспорването при повторното разглеждане на делото административният съд е приел, че РА е издаден от надлежно овластен орган по приходите. Съдът е намерил за обосновани изводите в РА за липса на облагаеми доставки на услуги по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗДДС предвид липсата на доказателства за начина на осъществяването им извън издадените фактури. Формирал е извод единствено за документално оформяне и липса на реално извършване на доставки и липса на основание за авансово плащане. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, постановено при правилно приложение на материалния закон, правилно разпределение на доказателствената тежест и правилно формиране на правните изводи на съда в съответствие с правилата на логическото мислене и съвкупна преценка на всички факти, обстоятелства и доказателствата, без да е допуснато изопачаването им или неправилното им тълкуване. Ревизията е възложена със ЗВР № 1100170 от 10.01.2011 г., издадена от Л. П. Ц. на длъжност началник сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" на ТД на НАП гр. П.. ЗОКО № К 1101929_1/07.11.2011 г. е издадена от В. В. Д. на длъжност и. д. началник сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП гр. П.. При повторното разглеждане на делото е представена заповед № РД-09-1 от 04.01.2010 г. на директора на ТД на НАП гр. П. и приложение № 1 към същата, съгласно които на Л. П. Ц. на длъжност началник сектор "Ревизии" в офис П., е възложена компетентност по издаване на ЗВР, поради което правилно административният съд е приел, че ревизията е възложена от компетентен орган по приходите. Със заповед № РД-09-464/06.06.2011 г. е изменена заповед № РД-09-1 от 04.01.2010 г., като изрично е посочено, че Л. П. Ц. занапред няма да изпълнява посочените в заповедта правомощия, изпълнението на които е възложено на В. В. Д.. Съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК, редакция към датата на издаване на ЗОКО № К 1101929_1/07.11.2011 г., органът, възложил ревизията, има компетентност да определи със заповед компетентния да издаде РА орган по приходите. По силата на чл. 112, ал. 2 ДОПК териториалният директор на компетентната териториална дирекция определя органа, компетентен да възлага ревизията. Компетентният орган по приходите е нормативно овластен с материална компетентност да възлага ревизия пряко от разпоредбата на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Към тази основна материална компетентност се добавя допълнителна персонална компетентност по косвен начин чрез конкретизация на титуляра на правомощието за издаване на ЗВР - Тълкувателно решение № 5/22.06.2015 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСС на ВАС. Т. не означава, че единствено персонално определеното длъжностно лице, подписало ЗВР, може да издаде ЗОКО, тъй като това би препятствало непрекъснатото протичане във времето на ревизионното производство поради персонална промяна на приходния орган. Няма спор, че носител на административни правомощия е само изрично областен въз основа на нормативен акт административен орган по смисъла § 1, т. 1 от ДР на АПК, което понятие не се припокрива, нито се идентифицира със служителя, заемащ съответната длъжност в администрацията. В противен случай прекратяването на служебното правоотношение или отсъствието на лицето поради отпуск или друга причина би блокирало непрекъснатото осъществяване на изпълнително-разпоредителната дейност. Процесната ЗОКО не е издадена при условията на заместване на Л. П. Ц. от В. В. Д., а поради възлагането на последната с нова заповед № РД-09-464 от 06.06.2011 г. на персонална компетентност да възлага ревизии, при което разполага и с компетентност по чл. 119, ал. 2 ДОПК да определи органа, компетентен да издаде РА. Така към датата на издаване на ЗОКО, органът, определил компетентния да издаде РА орган по приходите, разполага на самостоятелно основание въз основа на заповед № РД-09-464 от 06.06.2011 г. да стори това. Персоналната промяна на служителите, определени от териториалния директор на компетентната ТД на НАП съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, за възлагат ревизии и да издават ЗОКО, попада в оперативната самостоятелност на този орган при осъществяване на организационно-управленските му функции по чл. 11, ал. 1, т. 1 и т. 4 ЗНАП. По изложените съображения и като е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган по приходите съдът е постановил обжалваното решение при правилно приложение на закона. Не е налице неправилно приложение на императивни разпоредби на материалния закон, за което касационната инстанция следи служебно по силата на чл. 218, ал. 2 АПК. Неоснователно е възражението на касатора за изтекла абсолютна погасителна давност по чл. 171, ал. 2 ДОПК - с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност са единствено установените задължения по ЗДДС на лицето за м. 04 и м. 10.2010 г. По отношение на тях 10-годишният давностен срок по чл. 171, ал. 2 ДОПК безспорно не е изтекъл към датата на приключване на съдебното дирене по настоящето дело на 23.11.2016 г. Не е изтекъл и давностният срок по чл. 171, ал. 1 ДОПК, предвид спирането на давността по чл. 172, ал. 1, т. 1 и т. 4 ДОПК. При този изход на спора и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК на ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 704 лв. съгласно чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,