Решение № 4978 от 11.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3511/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. В. Г. от гр. София против решение № 42446 от 17.12.2025 г. по адм. д. № 4885/2025 г. на Административен съд София - град, с което съдът е отхвърлил жалба на Г. срещу отказ за издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие № УРИ 230000-5595/31.03.2025 г. на началника на 06 РУ-СДВР. Според касатора решението е неправилно на основание чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че съдът не е изискал цялата административна преписка от органа и делото е останало неизяснено от фактическа страна. Сочи, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон и е немотивирано. Иска неговата отмяна и произнасяне по съществото на спора, алтернативно - връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Ответникът началникът на 06 РУ при СДВР не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че Г. Г. е подал до началника на 06 РУ-СДВР заявление за издаване разрешение за придобиване на късоцевно оръжие с цел самоотбрана. Към заявлението са приложени изискуемите от чл. 76, ал. 4 ЗОБВВПИ документи. Органът е направил и служебни справки за относими към искането обстоятелства, резултатите от които е отразил в изготвени докладни записки - лицето не се издирва; срещу него няма постъпили сигнали за нарушение на обществения ред, няма данни за постъпили сигнали по ЗЗДН и не представлява оперативен интерес. От документите е видно, че оспорващият живее на посочения от него адрес със съпругата си; има създадени условия за съхранение на оръжие; лицето е заявило, че е бивш служител на МВР; няма данни да е обвързан с лица от криминалния контингент, както и да е извършвал противообществени или криминални прояви; няма данни да е участвал в престъпни групировки; данни и сигнали за психични отклонения и не са постъпвали и няма данни за наложени мерки по ЗЗДН. По реда на чл. 83, ал. 2 ЗОБВППИ Г. е уведомен за образуваното административно производство и констатациите на органа, като му е дадена възможност за възражения. Заявителят с допълнителна молба е направил уточнения, като е посочил, че е бивш служител съм на МВР, към момента упражнява адвокатска професия и като адвокат води имотни и финансови дела с противоположни интереси на страните. В някои случаи се налага сезиране на Прокуратурата и МВР за извършени престъпления. Във връзка с работата си е получавал и получава множество провокации и заплахи от засегнати лица. заявителят е уточнил също, че през лятото пребивава в гр. Угърчин с многобройно циганското население, чиито представители са много агресивни и нагли, постоянно заплашват хората и него. В града знаят, че е бивш служител на МВР, а към тях "циганите не изпитват добри чувства". След запознаване с материалите по административната преписка и възраженията на заявителя, началникът на 06 РУ на СДВР е издал оспорения пред първоинстанционния съд отказ рег. № УРИ 230000-5595/31.03.2025 г. за издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. В мотивите си органът е приел не са установени факти и обстоятелства, които да сочат на пряка и непосредствена реална заплаха за живота и здравето на Г. Г. или членове на неговото семейство. Посочил е, че изложената хипотетична опасност, мотивираща искането, съществува за всеки гражданин. По отношение на заявителя не са установени основателни и конкретни причини, които по несъмнен начин обосновават необходимост от придобиване на оръжие за самозащита. Първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предписаната от чл. 83, ал. 5 ЗОБВВПИ писмена форма, съдържа подробни и конкретни мотиви от фактическа и правна страна и е издаден в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Съдът е подложил на проверка фактическите установявания на органа в съответствие с приетото от него правно основание за постановения отказ. Посочил, че органът се е произнесъл по заявеното от Г. основание на искането - самоотбрана. Приел е, че не са представени никакви доказателства за съществуваща заплаха за живота, здравето и имуществото на него и близките му, което да налага необходимост от придобиване на огнестрелно оръжие за самоотбрана. Обосновал е, че при въведения от законодателя разрешителен режим за придобиване на огнестрелно оръжие за самоотбрана, в тежест на заявителя е да докаже необходимост от придобиването му. Съдът е посочил, че мотивът на Г. относно работата му като адвокат е относим към друго основание и друг ред за придобиване, а именно с дейността му по служба, но такова искане не е отправено до органа и правилно не е рdзгледано от издателя на акта. Така мотивиран, Административният съд София - град е отхвърлил подадената жалба като неоснователна. Решението е правилно. Неоснователно е касационното възражение, че съдът и органът са приложили неправилен правен ред за разглеждане и произнасяне по подаденото заявление. Редът за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях от български граждани е уреден в раздел трети, глава четвърта от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). Основанията за отказ от издаване на разрешение са посочени в чл. 58, ал. 1, находящ се в раздел първи, глава четвърта от същия закон. Съдебната проверка на административния акт се свежда до проверка на фактическите и правни установявания на органа, като последният е обвързан от изрично посоченото от заявителя основание за издаване на разрешение. Неоснователно е касационното възражение, че съдът се е произнесъл при непълнота на доказателствата, а именно - не е изискал цялата административна преписка от органа, включваща и удостоверение за годност на конкретно поисканото огнестрелно оръжие, което служба "КОС" не е представила, както "снимки и др.". Административната преписка съдържа всички относими за разрешаване на конкретния правен спор документи - както относно изпълнение на предвидената в специалния закон процедура, така и относно наличието на материалноправните предпоставки за произнасянето на административния орган. Каква е относимостта към основанието за отказ на органа с непредставянето на "снимки и др." касаторът не уточнява. Самото удостоверение за годност на оръжието от служба "КОС" в случая е ненужно, доколкото, от една страна, за това няма спор, видно от представените докладни записки, а от друга, то е неотносимо доказателство предвид правното основание на издадения отказ. Жалбоподателят Г. Г. е поискал издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие с цел самоотбрана. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. В случаите на издаване на разрешение законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина, обуславяща издаване на исканото разрешение. Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. Законът е въвел разрешителен режим за притежаване на огнестрелно оръжие и неговите изисквания не сочат на формално представяне и преглед на приложенията към заявлението. Притежаването на оръжие трябва да сочи на доказана необходимост от придобиване, носене и употреба. Жалбоподателят в заявлението си е описал хипотетични, неподкрепени с никакви конкретни доказателства, случаи, с които обосновава искането си. За издаване на исканото разрешително е необходимо опасността да е конкретна, а не е достатъчно да е потенциална. Дори потенциалната опасност също следва да е обективно установима, а не житейски предполагаема. Жалбоподателят е посочил необходимост от самоотбрана и именно това основание е следвало да докаже както пред органа, така и пред съда, с конкретни факти и доказателства. Фактите, на които се основава твърдението за основателна причина за самоотбрана, трябва да са такива, че да дават възможност да се направи разумно и обосновано предположение за необходимостта от самоотбрана. Както органът, така и съдът правилно са приели, че твърдението на Г. е необосновано и недоказано, доколкото липсват данни за реална опасност или реална заплаха за здравето и живота му по смисъла на специалния закон. Неотносимо към конкретно посоченото от заявителя основание е твърдението, че е бивш служител на МВР. Притежаването на огнестрелни оръжия от служителите на МВР е регламентирано в ЗМВР, а качеството на бивши служители на МВР не е посочено в ЗОБВВПИ като основание за издаване на разрешение за граждански цели. Неотносимо е и твърдението на жалбоподателя, че упражнява адвокатска професия и именно затова се чувства застрашен. Придобиване на огнестрелно оръжие по служба се извърша по друг, предвиден в закона ред, и на други основания. Доводите на жалбоподателя, че оръжието му е необходимо във връзка със субективни негови възприятия относно хипотетични опити за посегателство срещу личността и имуществото му, за които няма представени доказателства, не обосновава заключение за доказана опасност в контекста на изискването на специалния закон. Осигуряване на превантивни мерки за защита не е основание за придобиване на огнестрелно оръжие за самоотбрана. Органът преценява необходимостта от притежаване на оръжие за самоотбрана предвид посоченото в заявлението основание, като съобразява събраните в хода на преписката данни за личността и начина му на живот. Въз основа на събраните материали по преписката както органът, така и съдът правилно са приели, че не е доказана необходимостта от исканото разрешение. Неоснователно е касационното възражение, че съдът се е произнесъл, без да изложи конкретни мотиви. Решението съдържа подробни мотиви от фактическа страна, конкретни правни съображения с издирване и посочване на относимите материалноправни разпоредби, както и цитиране на относима съдебна практика, която е многобройна и еднопосочна за сходни казуси. Предвид изложеното, като е обосновал извод за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт и е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд