Решение № 15890 от 1.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7753/2011 г.

Решение № 15890 от 1.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7753/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 1739/13.04.2011 г., постановено по административно дело № 491/2010 г., Административен съд София - град (АССГ) е: 1) отхвърлил оспорването на Ванко Генадиев Гицов от гр. София срещу решение № 89/18.12.2009 г., издадено по преписка № 94С-12066-26 от управителя на Националния осигурителен институт (НОИ), с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № 4506056580, протокол № 94С-12066-21/31.08.2009 г. на длъжностно лице в Дирекция "Европейска интеграция и международни договори" - НОИ, с което му е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, от която ежемесечно се прави удръжка по чл. 9, ал. 2, т. 4 от ПЗР на КСО; 2) оставил без разглеждане оспорването на Ванко Генадиев Гицов от гр. София срещу разпореждане № 4506056580/20.08.2009 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване", с което е утвърден погасителен план по § 9, ал. 4, т. 2 от ПЗР на КСО, и прекратил производството по делото в тази част. Срещу съдебният акт в прекратителната му част, имаща характер на определение, е подадена частна жалба от Ванко Генадиев Гицов, с която се иска неговата отмяна в тази част и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата на Гицов срещу разпореждане № 4506056580/20.08.2009 г. Ванко Гицов е подал и касационна жалба срещу съдебното решение в частта, с която спорът е решен по същество. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 2 и 3 от АПК - съществено нарушение на съдопроизводствените правила (недопускане до разпит на свидетел) и необоснованост (неправилна преценка на събраните доказателства), се иска отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на първоначалната жалба. Касаторът претендира и присъждане на съдебно-деловодните разноски. В проведеното по настоящото дело съдебно заседание повереникът на касатора адв. Георгиева поддържа частната и касационната жалба и аргументира теза за тяхната основателност. Ответникът - управителя на Националния осигурителен институт, представляван от пълномощника юрк. Николова, оспорва касационната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита частната и касационната жалба за процесуално допустими, като подадени в законоустановения срок от надлежна страна, за която оспореното с тях решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледани по същество, и двете жалби, с които е сезирана настоящата инстанция, са неоснователни. Обосновано административният съд е приел за недопустимо оспорването от Ванко Гицов на разпореждането от 20.08.2009 г., с което е утвърден погасителен план за разсрочване на дължимата сума за погасяване на осигурителни вноски. Изложените аргументи в тази насока от АССГ следва да бъдат споделени. Утвърденият погасителен план е изготвен по инициатива на оспорващия, което личи от неговото заявление от 04.08.2009 г. Гицов е узнал за това разпореждане още на 20.08.2009 г., а го е оспорил едва на 10.02.2010 г. Самото разпореждане, доколкото съставлява елемент от фактическия състав по отпускането на пенсията с разпореждането от 31.08.2009 г., няма самостоятелно значение. Освен това актът, с който съобразно § 9, ал. 4, т. 2 от КСО (отм.) се определя начинът, по който подлежат на внасяне осигурителните вноски по § 9, ал. 3 от ПЗР на КСО (отм.), не е сред изчерпателно посочените в разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 2 от КСО като подлежащи на задължителен контрол пред орган в системата на НОИ. Предметният обхват на допустимата за разглеждане част от повдигнатия спор пред първоинстанционния съд се свежда до проверка на оспореното решение № 89/18.12.2009 г. на управителя на НОИ относно потвърждаването на обжалваното по административен ред (чл. 117, ал. 4 от КСО) от Ванко Гицов разпореждане от 31.08.2009 г., с което по подадено заявление от 04.08.2009 г. му е отпусната пожизнено пенсия по чл. 68, ал. 1-3 от КСО и във връзка с § 9, ал. 3 от ПЗР на КСО и Регламент № 1408/71, при навършена възраст 64 години и 2 месеца, считано от 20.08.2009 г., като е разпоредена и ежемесечна удръжка по § 9, ал. 4, т. 2 от ПЗР на КСО. Жалбоподателят е недоволен от началната дата на пенсията и претендира същата да се отпусне от 20.12.2008 г., а освен това счита, че към датата на отпускане на пенсията има изискуемия сбор от осигурителен стаж и възраст - 100, поради което неправомерно му се удържат суми за осигурителни вноски. В този смисъл от решаващо значение е отговорът на въпроса дали периодите, през които Гицов е полагал труд като работник на пясъкоструен апарат, следва да му бъде зачетен осигурителен стаж при условията на първа категория труд, което би изключило приложението на § 9, ал. 4, т. 2 от ПЗР на КСО. Настоящата инстанция изцяло споделя развитите съображения от административния съд в насока, че този труд не би могло да бъде признат за такъв от първа категория. Относимата за казуса разпоредба на чл. 4а, б. "к" от отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП) причислява към първа категория труд този на пясъкоструйчици, работещи по сухия способ. При липсата на доказателства, че като работник на пясъкоструен апарат Гицов е работил по сухия способ, нормата на чл. 4а, б. "к" от ПКТП (отм.) не може да се тълкува и прилага разширително. Лицето не е заемало длъжност и не е било с място на работа, които са изрично нормативно установени като такива от първа категория, формалното наличие на които само по себе си би презюмирало тежестта и вредността на полагания труд. При липсата на данни в какво са се изразявали трудовите задължения на Гицов като пясъкоструйчик, не е налице и приложното поле на общата разпоредба на чл. 67 от ПКТП (отм.), съгласно която, макар и да не е положен на длъжност и отрасъл в производството, посочени в правилника, трудът е бил със същата вредност и тежест като на работещите на тези длъжности и отрасли. С оглед на това не е налице възможност да бъде увеличена продължителността на осигурителния стаж на Ванко Гицов чрез преобразуването му по реда на чл. 104, ал. 2 от КСО, а оттам и да се изключат удръжките по § 9, ал. 4, т. 2 от ПЗР на КСО. Отпускането на пенсия при условията на § 9а, ал. 3 от КСО винаги е свързано с извършване на удръжки от самата пенсия. Установените факти от значение за спорното право сочат, че положеният труд от Гицов като пясъкоструйчик не може да се причисли към първа категория и сборът от осигурителния му стаж и възраст не е достатъчен, за да му бъде отпусната пенсия при условията на чл. 68, ал. 1-3 от КСО, без да е необходимо да се прилага механизма и методиката на ежемесечни удръжки по § 9, ал. 4, т. 2 от ПЗР на КСО от пенсията му. От горното явства, че през процесния период жалбоподателят не е полагал труд, попадащ в записа на чл. 4а, б. "к" от ПКТП (отм.), поради което този труд не може да бъде категоризиран като такъв от първа категория, както и, че не са налице основания за прилагане на чл. 67 от ПКТП (отм.). В този смисъл категорично се опровергава тезата на касаторовия повереник, че към датата на пенсиониране Ванко Гицов е притежавал повече от 100 точки и е трябвало да се пенсионира, без да му се определя погасителен план. В хода на съдебно-административното производство пред Софийския градски административен съд (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията и на обуславящите ги такива), са събрани и коментирани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. Първоинстанционният съд надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства и на заключенията на вещото лице по възложените му съдебни експертизи, издаден е в съответствие с приложимите за случая материалноправни разпоредби на КСО, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения на жалбоподателя и неговият повереник, на които е даден убедителен отрицателен отговор. Правилно не е допуснат до разпит искания от жалбоподателя свидетел, защото е недопустимо категория труд да се установява със свидетелски показания. Изводите относно категоризирането на даден труд следва да почиват на удостоверителни документи, съставени в рамките на осигурителя, но не и на свидетелски показания. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и касаторовите твърдения за необоснованост. Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че като е отхвърлил сезиралата го жалба в допустимата й част, първоинстанционния съд е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не следва да бъде уважавана и акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,