Решение № 215 от 12.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 432/2017 г.

Решение № 215 от 12.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 432/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 531/15.05.2017 г., постановено по настоящето дело, по жалба на К. (К., правоприемник на К. - К.), e допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1687 от 4.08.2016 г. по в. гр. д. № 682/2016 г., с което са отхвърлени исканията на К. от К. В. М. на 50 дружествени дяла от капитала на [фирма], [населено място], Е. [ЕИК] и за отнемане в полза на държавата от [фирма] [населено място], Е. [ЕИК], на сумата 1 207 000 лв - пазарна стойност към датата на отчуждаване на недвижим имот (ресторант "Б. б.", находящ се в [населено място], [улица], идентификатор *****. ***. *** по кадастралната карта на [населено място]). К. е осъдена да заплати на К. М. 100 лв разноски, а на Върховен касационен съд - 24 140 лв държавна такса. Обжалването е допуснато по процесуалноправния въпрос за дължимостта от К. на държавната такса в производство, образувано по нейно искане с основание чл. 28 ЗОПДИППД (отм.). Отмененият ЗОПДИППД не съдържа специални разпоредби за държавните такси, дължими за производството по предявени от К. искания пред окръжните съдилища. Съгласно чл. 12, ал. 1 от Закона, К. е специализиран държавен орган, юридическо лице със седалище София, първостепенен разпоредител с бюджетни средства. Тя се подпомага от администрация, за която се прилага ЗА и дейността и се осъществява от държавни служители и от лица, работещи по трудово правоотношение. Според чл. 13 ЗОПДИППД (отм.), в правомощията на комисията е да приема решения за образуване на производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност и за внасяне в съда на мотивирано искане за налагане на обезпечителни мерки и за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност. Анализът на посочените разпоредби сочи, че К. е създадена като орган на държавно управление със специализирани функции, като крайната цел на дейността й е постъпването в патримониума на държавата на имущество, което (пряко или косвено) е придобито от престъпна дейност. Когато предявява пред съда искане за отнемане на такова имущество, К. не действа в защита на свое, а на чуждо (на държавата) материално право. Следователно в производствата по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.) К. участва като процесуален субституент на титуляра на материалното право. Както е прието в Тълкувателно решение № 7 от 16.11.2015 г. по тълк. д. № 7/2014 г., ОСГК, ВКС, не се дължи държавна такса в случаите, когато държавен орган сезира съда или отговаря пред съд като представител на държавата в изпълнение на възложена със закон компетентност, защото макар органът да е инициирал производството по гражданското дело, не негов е интересът и ползата от правораздавателната дейност. Такса не се дължи не само от субституента, но и от титуляра на притезанието, защото правото, за реализирането на което се образува производството по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.), е публично държавно вземане (чл. 162, ал. 2, т. 5 ДОПК), за чието установяване и защита съдилищата не събират държавна такса (чл. 84, т. 1 ГПК). Поради това по процесуалноправния въпрос, по който касационното обжалване е допуснато, съдът приема, че К., не дължи държавна такса в производство, образувано по нейно искане с основание чл. 28 ЗОПДИППД (отм.), пред всички инстанции. К. е правоприемник на К. (пар. 3, ал. 3 ПЗР ЗОПДНПИ), започнатите от последната производства за отнемане на имущества, придобити от престъпна дейност, се довършват по реда на отменения ЗОПДИППД (пар. 5 ПЗР ЗОПДНПИ), затова и тя не дължи държавна такса в тези производства. Предвид този отговор на въпроса, по които обжалването е допуснато, касационната жалба се явява основателна. Въззивният съд е приел в решението си, че К. дължи държавна такса в производството, образувано от К. по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.) и е осъдил К. да плати такава. Изводът е направен в съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което съгласно чл. 281, т. 3 от ГПК е основание за отмяна на обжалваното решение. Не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, поради което спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция. По делото е установено, че К. и Б. М. са сключили брак през 1997 г., имат една дъщеря, родена през 2000 г. К. М. е признат за виновен с влязла в сила присъда (по НОХД № 96/2003 г. на Монтански окръжен съд) в това, че на 27-28.07.2000 г. подпомогнал превозването без надлежно разрешение на прекурсор - оцетен анхидрид на стойност 111 000 лв - престъпление по чл. 354а НК. През 2004 г. съпругата му придобила чрез продажба недвижим имот - апартамент в [населено място], с пазарна стойност към датата на покупката 21 921 лв. През 2005 г. К. М. учредил [фирма] [населено място], с капитал 5 000 лв, внесен от него. Същата година той получил по договор за банков кредит с [фирма] в заем 24 000 лв. През 2006 г. К. М. купил недвижим имот в [населено място] - ресторант "Б. б." с идеална част от поземления имот, върху който ресторантът е построен - с пазарна стойност 765 000 лв. Продажната цена М. платил със средства, получени от [фирма] въз основа на договор за банков кредит, общо в размер 830 000 лв, от които 750 000 лв са предоставени за плащане на цената на ресторант "Б. б.", 23 000 лв - за рефинансиране на кредит към [фирма] и 77 330 лв - за текущи нужди. През 2007 г. [фирма] получило от [фирма] 385 000 лв по договор за кредит за ремонт и строителство. През 2008 г. М. придобил чрез продажба от [община] останалите идеални части от имота, върху който е построен ресторант "Б. б." за сумата 177 220 лв. Същата година той купил от Е. Ю. К. 50 дружествени дяла от капитала на [фирма] за сумата 5 000 лв. Пак през 2008 г. К. и Б. М. продали на [фирма] [населено място], придобитите от тях при условията на съпружеска имуществена общност ресторант, дворно място, върху което е построен и друга постройка, за цена 114 000 лв, а [фирма] [населено място], чрез управителя си К. М., продало същите имоти на трето лице. Към момента на отчуждаването пазарната стойност на имотите е 1 207 000 лв. Същата година на ответниците по делото е отпуснат от "София комерс кредит груп АД" заем в размер 540 000 лв, който няма данни да е погасен. За целия проверяван от К. период (1990 - 2009 г.) К. и Б. М. имат установени приходи от заплати кредити и продажба на имущество общо в размер 3 042 451,15 лв (приравнени в месечни минимални работни заплати за страната - 15 851,26 ММРЗ). За същия период разходите са в размер 1 385 432,56 лв (8 372,89 ММРЗ) или превишението на установените приходи в сравнение с разходите е 1 657 018,59 лв (6 904,25 ММРЗ). Във всяка от годините в периода 2005 - 2008 г. приходите на ответниците надвишават направените от тях разходи, включително за придобиване на имуществото, чието отнемане се претендира. При така установените факти искането за отнемане в полза на държавата от К. В. М. на 50 дружествени дяла от капитала на [фирма] и за отнемане в полза на държавата от [фирма] на сумата 1 207 000 лв, е неоснователно. К. М. действително е осъден за престъпление, визирано в разпоредбата на чл. 3 ЗОПДИППД (отм.) и разполага с имущество на значителна стойност. За да бъде отнето обаче това имущество от него или от контролираното от него [фирма], трябва да може да бъде формирано основателно предположение, че то е придобито със средства от престъпната дейност, за която е осъден М.. В този смисъл е задължителното тълкуване, дадено с Тълкувателно решение № 7 от 30.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС. В него е прието, че е необходимо е да има връзка (пряка или косвена) между престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) и придобиването на имуществото, чието отнемане е поискано. Връзката може да се обоснове и логически, с оглед обстоятелствата по делото, но наред с това трябва да не е установен законен източник за придобиването на имуществото. В мотивите към решението е посочено изрично, че връзката може да се предположи само ако не е установен законен източник за придобиването на имуществото. В случая отрицателната предпоставка не е налице, тъй като от заключенията на икономическата експертиза по делото се установява наличие на законен източник на доходи на ответниците, който превишава разходите за придобиване на имуществото, чието отнемане се иска. Само за периода преди 2005 г. установените разходи на ответниците превишават реализираните от тях приходи, но през този период е придобит единствено апартамента в [населено място] на името на Б. М., чието отнемане не е предмет на делото (в тази част искането за отнемане е отхвърлено с решение на Софийски апелативен съд по гр. д. № 2491/2012 г., необжалвано от К. и влязло в сила). В настоящето производство предмет на разглеждане е само искането за отнемане от К. В. М. на 50 дружествени дяла от капитала на [фирма] и за отнемане в полза на държавата от [фирма] [населено място], Е. [ЕИК], на сумата 1 207 000 лв. Ресторантът и част от имота, върху който е построен, са закупени от К. М. през 2006 г., в която година приходите от законен източник на ответниците надвишават установените по делото направени от тях разходи. Останалата част от недвижимия имот, върху който ресторантът е построен, както и дружествените дялове от [фирма], М. е придобил през 2008 г., като и за тази година установените приходи на ответниците от законен източник надвишават извършените разходи, включително за покупката на имота и дружествените дялове. Следователно не може да се предположи наличие на връзка между престъпната дейност, за която К. М. е осъден, и придобиването на това имущество. Неоснователни са доводите на К. в касационната жалба, че от законните източници на доходи на ответниците следва да бъдат изключени получените от тях кредити. Съдебната практика, на която се позавава касатора, действително допуска получените по договори за банков кредит суми да не бъдат считани за законен източник на доход, но ако липсват доказателства задълженията по тези договори да са погасени със средства от законен източник. Случаят не е такъв, тъй като кредитът на К. М. от [фирма] е рефинансиран с взет от [фирма] кредит, т. е. погасен е със средства от законен източник. Кредитите от [фирма] и тези от [фирма] до края на проверявания период се обслужват от длъжниците със средства, чиито източник е установен по делото - от продажба на ресторант "Б. б.", чиято пазарна стойност надвишава всички вноски по кредити, направени в периода. Щом задълженията по кредитите са погасявани със средства от законен източник, то и вземанията по тях съставляват законен източник на доход. Съответно не може да се предположи обосновано, независимо от характера на престъпната дейност, че имуществото е придобито със средства от нея. По така изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която К. е осъдена да заплати държавна такса и да бъде оставено в сила в останалата част. Разноските следва да останат в тежест на страните така, както са направени от тях. По изложените съображения съдът