Решение № 3451 от 8.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11624/2011 г.

Решение № 3451 от 8.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11624/2011 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП/Комисията) срещу решение № 3330 от 5.07.2011 г., постановено по адм. дело № 4033/2011 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отменена негова заповед № 228/28.03.2011 г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 68л, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на съдебния акт поради необоснованост, противоречие с приложимия материален закон и допуснато нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа тезата, че е доказано наличието на фактическите основания и законовите предпоставки за издаване на заповедта. Касаторът сочи, че санкционираната практика влияе по незаконосъобразен начин върху икономическото поведение на потребителя, с което се увреждат икономическите му права, поради което са налице елементите от хипотезата на приложената правна норма и установената фактическа обстановка правилно е квалифицирана като нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68е, ал. 1, вр. с чл. 4, т. 1 ЗЗП. По развитите в касационната жалба доводи се иска отмяна на атакуваното съдебно решение и постановяване на ново такова, с което спорът да бъде решен по същество, като жалбата срещу административния акт бъде отхвърлена. Ответникът - "К енд К Електроникс" ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. "Цариградско шосе" № 361, чрез упълномощения си процесуален представител е депозирал писмен отговор с доводи за неоснователност на касационната жалба, които се поддържат и в съдебното заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Застъпва становище, че оспореното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Пледира, че към момента на издаване на акта не е налице заблуждаваща търговска практика. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна: С оспореното решение АССГ по жалба на "К енд К Електроникс" ЕАД е отменил Заповед № 228/28.03.2011 г. на председателя на КЗП, с която на основание чл. 68л, ал. 1, във вр. с чл. 68в и чл. 68е, ал. 1 ЗЗП, чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник на КЗП към министъра на икономиката и енергетиката и на нейната администрация и Решение на КЗП по Протокол № 11/14.03.2011 г. е забранено използването на заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68е, ал. 1, във вр. с чл. 4, ал. 1 ЗЗП, свързана с непредоставянето на съществена информация относно основните характеристики на стоката, необходима на средния потребител за вземането на търговско решение. За да постанови този правен резултат първостепенният съд е приел, че оспорената пред него заповед е незаконосъобразна. Счел е, че търговската практика, предмет на наложената принудителна административна мярка (ПАМ) е била преустановена към датата на издаване на заповедта. Позовавайки на представените към преписката протоколи от 18.02.2011 г. и 25.01.2011 г. за извършени проверки от длъжностни лице на КЗП, съдът е обосновал крайния си извод, че заповедта няма предмет. При това положение е приел, че с налагането на предвидената в ЗЗП принудителна административна мярка органът е приложил неправилно закона. По делото няма спор за факти. Предмет на касационно обжалване са правните изводи на решаващия съд за наличие на основания по чл. 146 АПК за отмяна на процесната заповед. Настоящият съдебен състав, като разгледа и обсъди доказателствата по делото и твърденията на страните, намира, че атакуваното решение е правилно. Защитата на потребителите от нелоялни търговски практики е уредена в Глава четвърта, раздел IV на ЗЗП. Съгласно дефинитивната норма на чл. 68г, ал. 1 от закона, търговска практика, свързана с предлагането на стоки или услуги е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния чл. от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. Нормата на чл. 68г, ал. 4 изрично предвижда, че нелоялни са заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к ЗЗП. На следващо място, с оглед защита на потребителите от нелоялни търговски практики и от техните вредни последици, разпоредбата на чл. 68в ЗЗП забранява императивно използването на такава, а нормата на чл. 68л, ал. 1 задължава председателя на КЗП да забрани с нарочна заповед прилагането й, когато Комисията установи, че търговската практика е нелоялна. Легална дефиниция на понятието "заблуждаваща търговска практика" и критериите за преценка дали една практика е такава, се съдържат в чл. 68г, ал. 1 от разглеждания специален закон. С този текст от вътрешното законодателство е транспонирана Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Света от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета. Съгласно чл. 68е, ал. 1 ЗЗП търговската практика е заблуждаваща и когато от целия й фактически контекст и като се вземат предвид всички нейни характеристики и обстоятелства, както и ограниченията на използваното средство за комуникация, следва, че тя не предоставя съществена информация, необходима на средния потребител в зависимост от ситуацията за вземането на търговско решение, след като се е запознал с тях, което води или може да доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на тази търговска практика. На плоскостта на цитираната национална и общностна уредба, като е счел, че не е налице основание за издаване на акта, т. к. към датата на издаването му заблуждаваща търговска практика е била преустановена, първостепенният съд е приложил правилно закона. Анализът на данните по делото сочи, че правните изводи на АССГ за незаконосъобразност на административния акт кореспондират на фактите по случая, на събрания доказателствен материал и на приложимата нормативна уредба в областта на защитата на потребителите. С отменената заповед по отношение "К енд К Електроникс" ЕАД, на основание чл. 68л, ал. 1, вр. с чл. 68в и чл. 68е, ал. 1 ЗЗП е приложена преустановителна ПАМ, чиято цел е да осуети продължаването на започнало и продължаващо правонарушение. ПАМ са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи. По своята правна същност те са актове на държавно управление от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Преустановителните административни мерки се прилагат в случаите на неправомерни деяния, чието извършване е започнало, но не е било приключено в момента на вземане на мярката. Целта е да се пресече продължаването на конкретното закононарушение, каквото в случая не съществува, а дори и да е било обективирано, към датата на прилагането й е преустановено. Между страните няма спор по наличието на релевантните факти за преценката дали пазарното поведение на търговеца осъществява състава на заблуждаваща търговска практика като проявна форма на забранена нелоялна търговска практика. По делото е безспорно установено още, че към датата 25.02.2011 г. практиката е била преустановена, а заповедта за забраната й е издадена на 28.03.2011 г. За да е налице заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68е, ал. 1, вр. с чл. 4, ал. 1 ЗЗП е необходимо тя да не предоставя съществена информация, необходима на средния потребител в зависимост от ситуацията за вземането на търговско решение, което води или може да доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на тази търговска практика, т. е. необходимо е тази търговска практика да променя или да е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител. В конкретния казус, дори и да се приеме, че подалият сигнала Георги Стойчев е бил заблуден от информацията в сайта на дружеството, това не би могло да повлияе негативно на икономическото му поведение, т. к. своевременно и коректно е уведомен в търговския обект за станалата грешка и случаят е изолиран в пазарното поведение на "К енд К Електроникс" ЕАД, което незабавно е коригирало информацията за изследвания артикул в Интернет сайта си. Следователно не са налице визираните в чл. 68е, ал. 1, вр. с чл. 68г, ал. 1 ЗЗП елементи от фактическия състав на заблуждаващата търговска практика като вид нелоялна търговска практика. Отделно от това, както правилно е приел и решаващият съд, към датата на издаване на акта, констатираното поведение е преустановено. Поначало подобно закононарушение обосновава нищожност на акта, но доколкото с решението на АССГ заповедта е отменена като незаконосъобразна, а подадената първоначална жалба е имала суспензивен ефект, правните последици за адресата са едни и същи. При това положение, като е счел за незаконосъобразни крайните изводи на административния орган за наличие на заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68е, ал. 1 ЗЗП, решаващият съд е постановил правилно решение. Не е налице твърдяното нарушение на материалния закон при постановяване на оспорения съдебен акт, изводите на АССГ са обосновани и се подкрепят от ангажирания доказателствен материал, като при произнасянето си съдът не е допуснал твърдяното нарушение на съдопроизводствените правила. При липса на релевираните касационни основания решението следва да бъде оставено в сила. Разноски не се претендират, поради което не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,