Решение № 987 от 8.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1896/2008 г.
ВКСIII гражданско отделение08.02.2010 г.докладчик Марио Първанов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 143 от 28.01.2008 г. по гр. дело № 2526/2007 г. на Пловдивския окръжен съд.
Мотиви
Решение № 987 от 8.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1896/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Д. Й. - Д., град П., подадена от пълномощника и адвокат П, срещу въззивно решение № 143 от 28.01.2008 г. по гр. дело № 2526/2007 г. на Пловдивския окръжен съд с твърдения за допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Според жалбоподателката въззивният съд неправилно е приел, че не е придобила по давност идеалните части на ответниците от процесния имот след като не е опровергана презумпцията по чл. 69 ЗС. Ответниците по касационната жалба Н. И. Д., Н. И. Д. и И. Н. Д., всички от град П., не са заявили становище по жалбата. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на касатора и данните по делото, намира следното: Пловдивският окръжен съд е оставил в сила решение № 95 от 28.06.2007 г. на Пловдивския районен съд по гр. дело № 3777/2006 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. Д. Й. - Д. срещу Н. И. Д., Н. И. Д. и И. Н. Д. иск за признаване за установено, че ищцата е собственик на 1/2 идеална част от апартамент № 10, находящ се в град П., бул. "Цар Борис III - Обединител" № 52, вх. В, ет. 3, състоящ се от две стаи, кухня и баня - тоалетна, със застроена площ от 75 кв. м. на основание придобивна давност за периода 03.11.1992 г. - 14.12.2006 г. Въззивният съд е приел, че ответниците са собственици на 1/2 идеална част от процесния апартамент като наследници на М. Д. Ищцата не е предприела спрямо ответниците действия, които да отричат по явен и несъмнен начин правата им върху техните наследствени идеални части от апартамента. По този начин държането на ищцата не се е превърнало във владение, годно да я направи собственик на процесната наследствена 1/2 идеална част от апартамента. Обосновано е прието с оглед на събраните доказателства, че ищцата, чиято е доказателствената тежест по реда на чл. 127 ГПК (отм.), не е доказала собствеността си върху процесната идеална част от имота. Правилен е изводът на въззивния съд, че при наследствено правоприемство, каквото има в случая, сънаследниците придобиват собствеността в определен обем права. В техните вътрешни правоотношения се счита, че всеки е владелец на своите и държател на чуждите идеални части. В случая съсобственикът, който се позовава на придобивна давност трябва да докаже не само, че е ползвал имота, но и че е променил намерението си и е завладял частите на другите съсобственици. Промяната в намерението и преобръщането на държането във владение /interversio possessionis/ не трябва да остане скрита, а трябва да намери външна изява в предприемане на конкретни действия. Те трябва да бъдат насочени към съответните наследници - ответниците по иска, както и да показват несъмнено, че ищцата, която упражнява фактическата власт отрича техните права върху имота и го владее само за себе си. Това не е било доказано по делото, поради което правилно е прието, че искът за процесната 1/2 идеална част от имота е неоснователен. Въззивният съд е е направил съответстващи изводи относно релевантните за спора факти. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на III г. о.