Решение № 7348 от 5.7.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Вергилов от гр. Перник, с адрес на [улица], [адрес], срещу Решение 2211/04.04.2022 г., постановено по адм. дело 3150 по описа на Административния съд София-град за 2021 г. в отхвърлителната му част. С обжалваното решение, в исково производство по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) е осъдена да заплати на Вергилов обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 5 865, 00 лв., изразяващи се в болки и страдания от незаконното му задържане на 02.09.2020 г. в 22, 15 ч. на бул. Александър Стамболийски в София, за което е издадена Заповед за задържане на лице, рег. 3382зз-1080 от 03.09.2020 г. на полицейски орган при 07 Районно управление (РУ) при СДВР, ведно с лихвата от 20.03.2021 г. до окончателното изплащане на сумата на обезщетението. Искът на Вергилов е отхвърлен над присъдената сума до пълния предявен размер от 19 550, 00 лв., като неоснователен и недоказан. Наред с това ответникът е осъден да заплати в полза на ищеца 233, 00 лв. разноски по компенсация. Касационният жалбоподател твърди неправилност на решението в обжалваната част, като се позовава на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва размера на присъденото обезщетение, като несправедлив и несъобразен с изискванията на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и с практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Изразява становище, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по всички въведени от ищеца факти и не е взел предвид всички посочени в исковата молба действия и бездействия, съответно не е присъдил обезщетение за тях. Моли за отмяна на обжалваната част от решението и присъждане на исковата сума изцяло. Претендира разноски за първоинстанционното и касационното производство. Ответникът по касационната жалба Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) със седалище и адрес на управление в София, на ул. Антим I 5 не представя становище по нея в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В писмени бележки по делото, чрез пълномощник гл. юрк. Х. Христов я оспорва, като неоснователна и недоказана. Иска потвърждаване на решението в обжалваната част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касационния жалбоподател адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваната част от решението. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните, извърши проверка на решението в обжалваната част на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на атакуваната част от решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея в обжалваната му част, поради което е процесуално допустима. По съществото на касационната жалба, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав приема следното: Съдебното решение в обжалваната му част е постановено в производство по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по искова молба на Д. Вергилов против СДВР за осъждането на Столичната дирекция да му заплати обезщетение в размер на 10 000, 00 евро, ведно със законната лихва от датата на увреждането, алтернативно от датата на завеждане на исковата молба, за неимуществени вреди, изразяващи се в душевни и физически болки и страдания, претърпени в резултат на кумулираното въздействие на отменената, като незаконосъобразна по съдебен ред, Заповед за задържане на лице, рег. 3382зз-1080 от 03.09.2020 г. на полицейски орган при 07 РУ СДВР и на извършените при задържането действия и бездействия на ответната страна незаконен личен обиск и претърсване на личен автомобил; превишаване пределите на използваната физическа сила и помощни средства (белезници) и лишаването от свобода на придвижване общо 22 часа, които вреди са търпени за времето на задържането и в продължителен период след това. Административният съд е установил от фактическа страна, че ищецът Вергилов, по повод участието му в протест в гр. София на 02.09.2020 г. вечерта, е спрян на същата дата за полицейска проверка, като от инспектор С. Ангелов, полицейски орган при 07 РУ СДВР, е издадена Заповед за задържане на лице, рег. 3382зз-1080/03.09.2020 г. с посочен час на задържане в 00, 15 ч. на 03.09.2020 г., съответно е освободен на тази дата дата, в 19, 55 ч. (Заповед за задържане на лице, рег. 3382зз-1080/03.09.2020 г. л. 19 от първоинстанционното дело и Решение 20035522/20.11.2020 г. по НАХД 13766/2020 г. по описа на Софийски районен съд (СРС) л. 12-16, пак там). Посоченото основание в заповедта е съпричастност към престъпление по чл. 325 от Наказателния кодекс (НК). Задържането е обявено за незаконно с Решение 20035522/20.11.2020 г. по НАХД 13766/2020 г. по описа на СРС, влязло в сила на 20.03.2021 г. Като се позовал на писмо-отговор от Софийска районна прокуратура, вх. 4465/07.02.2022 г. (л. 69, пак там), съдът е установил, че Вергилов е разпитван, като свидетел и протоколът за разпит се намира в друго производство, завършило с обвинителен акт срещу друго лице, по което е образувано НОХД 1799/2021 г. по описа на СРС, завършило с присъда от 07.12.2021 г. По делото пред първата инстанция са изслушани свидетелските показания на М. Граченов, приятел на касационния жалбоподател и на Л. Бехар магистър-психолог и експерт към Софийски градски съд, консултирала Вергилов по негово искане, след освобождаването му от ареста. На показанията на Граченов съдът дал вяра в частта им относно състоянието на ищеца след незаконосъобразното му задържане. Кредитирал е изцяло показанията на г-жа Бехар, за които е посочил, че са в съответствие с изготвената от нея месец след задържането, експертна психологична консултация от 18.10.2020 г. (от л. 20 до л. 29 от адм. дело 3150/2021 г. по описа на Административния съд София-град). При така установеното от фактическа страна, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че предявеният от Вергилов против СДВР иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е процесуално допустим, а по същество е частично основателен, до присъдения размер от 5 865, 00 лв. Обосновал се е, че по делото са доказани всички изискуеми предпоставки от сложния фактически състав за ангажиране на отговорността на държавата, в лицето на СДВР, за вреди по ЗОДОВ отменен по надлежния ред незаконосъобразен акт на административен орган и причинени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, произтичащи от отменения акт в пряка причинна връзка. Определил е описаните от ищеца в исковата му молба действия и бездействия на служители на ответника по иска като действия, явяващи се част от процедурата по задържането на лицето. Преценил е, че същите биха имали самостоятелно значение, ако не беше завършил процесът по задържането, т.е., ако Вергилов е бил спрян, претърсен и освободен на място. Счел е, че разграничаването на предхождащите действия по задържането обиска, използването на белезници и претърсването на колата на ищеца, би било изкуствена конструкция. Формирал е извод, че действията на служителите на ответната страна преди издаването на заповедта за задържането на Вергилов намират своя израз в издаването на същата. Според съда изясняването на въпроса за тяхната правомерност е преклудиран с признаването по надлежния ред на незаконосъобразността на заповедта за задържане на ищеца, съответно този въпрос е правноирелевантен за производството по ЗОДОВ. На следващо място съдът е констатирал претърпени от Вергилов вреди в пряка причинно-следствена връзка с незаконосъобразния административен акт. Приел е, позовавайки се на свидетелските показания, че след незаконното му задържане, ищецът и касационен жалбоподател е променил своето поведение, станал затворен, необщителен, стресиран и изплашен, реагирал емоционално при среща с полицаи, връщайки се назад и свързвайки се с преживяванията си от задържането. Съдът е кредитирал като компетентно изготвено заключението по извършената от Л. Бехар на 18.10.2020 г. експертна психологична консултация, че ищецът страда от адаптационно разстройство, за което състояние е приел, че е продължило в период над година от задържането. Преживените от ищеца негативни емоции съдът определил като такива със засилен, над средния интензитет, поради установената от Бехар по-висока емоционалност на Вергилов. Определил е размера на вредите, в съответствие с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Взел е предвид часа на задържането, който е определил като сравнително късен, с малък човекопоток. Подчертал е, че по делото са останали недоказани твърденията на ищеца за упражнен по време на задържането от служители на ответната страна психически тормоз, както и че не му е давана храна и вода. Посочил е, че при публично задържане с белезници, на обществено място, освен дискомфорт, е нормално човек да изпита и засраменост и чувство на неудобство от обществото. Уважил е предявения иск до сумата от 5 865, 00 лв. и го е отхвърлил над присъдената сума до пълния предявен размер от 19 550, 00 лв. Акцесорният иск за лихви съдът уважил, считано от 20.03.2021 г. влизане в сила на Решение 20035522/20.11.2020 г. по НАХД 13766/2020 г. на СРС, при съобразяване на приетото по т. 4 от Тълкувателно решение 3 от 22.04.2005 г. на Върховния касационен съд по тълк. гр. дело 3/2004 г. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Решението в обжалваната част е валидно и допустимо. Решението е и правилно, макар и да не се споделят изцяло мотивите на първоинстанционния съд. Не може да се сподели съображението на първоинстанционния съд, че действията на полицейските органи преди заповедта намирали своя израз в издаването на същата и те нямали самостоятелно значение. Действията на полицейските органи, предхождащи задържането на лицето и издаването на заповедта за задържане имат самостоятелно значение. Те могат да са правомерни, въпреки незаконосъобразното задържане, но могат и да са неправомерни. Тоест, те подлежат на самостоятелна преценка и оценка. Въпреки неправилният извод за несамостоятелност на действията и бездейстивята на полицейските органи, предхождащи издаването на заповедта за задържане, административният съд е изложил съображения и по отношение на тях. Така съдът е приел, че при публично задържане на обществено място с белезници, освен дискомфорт има и елемента на засраменост и чувство на неудобство. Тоест, съдът е приел, че ищецът е задържан с белезници на публично място, но е съобразил късния час, в който е станало това и малкия човекопоток по това време. Съдът е преценил като недоказани твърденията за липсата на храна и вода за ищеца по време на задържането му. Следователно, при определяне на размера на обезщетението административният съд не е изключил от преценката си действията на полицейските органи преди задържането на ищеца и по време на задържането му. Неоснователни са доводите на касатора за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на съдебното решение в отхвърлителната му част. Формираните от съда изводи са в съответствие с установената от него фактическа обстановка по делото. Не може да бъде споделено касационното оплакване за неправилност на решението в частта му относно присъдения размер на обезщетението. Справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, означава съдът да определи паричен еквивалент на страданията на пострадалото лице според спецификата на всеки отделен случай. Това означава, че размерът на обезщетението за причинени неимуществени вреди следва да бъде определен съобразно конкретните, обективно установени обстоятелства. Установените факти по конкретния казус, не обосновават обезщетение в по-висок размер от присъдения от пъвоинстанционния съд. Установено е, че Вергилов вследствие незаконосъобразното му задържане с отменената по съдебен ред Заповед за задържане на лице, рег. 3382зз-1080 от 03.09.2020 г. на полицейски орган при 07 РУ СДВР е понесъл неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, емоционален дискомфорт, притеснение и срам. Неправомерното ограничаване на свободата му е довело до отключване на установено от магистър-психолог адаптационно разстройство, представляващо състояние на субективен дисстрес, нарушаващо социалното функциониране и възникнало в периода на адаптация към стресогенното събитие на задържането. Определеният от съда размер на обезщетението не може да се определи като занижен. В исковата молба нито се твърди, нито се сочи по-голям исков период, от периода на случилото се с ищеца, поради което определеният размер на обезщетението е съответен на негативните изживявания на ищеца за този именно период. В допълнение следва да се посочи, че размерът на присъденото обезщетение не е несъответен на практиката на Върховния административен съд по дела срещу Министерство на вътрешните работи (МВР) и неговите структури, касаещи аналогични случаи. По тези съображения, касационната жалба е неоснователна, а обжалваната част от съдебно решение е правилно и следва да остане в сила. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия