Решение № 13620 от 9.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4829/2017 г.

Решение № 13620 от 9.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4829/2017 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) "Св. Б." ООД, представлявана от управителя - д-р Н. Б. против решение № 1357/02.03.2017 г., постановено по адм. дело № 483/2017 г. по описа на Административен съд - С. град. П. в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени обжалвания акт. Претендира се присъждане на съдебно - деловодни разноски. Ответникът - Национална здравноосигурителна каса (НЗОК), представлявана от директора на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК), не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. По същество обжалваното решение е недопустимо. С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отхвърля жалбата на МБАЛ "Св. Б." ООД срещу Допълнително споразумение № Б-7/2016 г. от 22.12.2016 г. към договор № 22-2462/23.02.2015 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, сключен между лечебното заведение и Националната здравноосигурителна каса. При постановяване на съдебния акт, решаващият съд намира, че жалбата е процесуално допустима. Развити са съображения, че с изменението на АПК със Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 74/20.09.2016 г.) се предвижда, че в производството пред административните органи страните могат да сключат административен договор по въпроси от значим обществен интерес, когато е предвидено в закон. Прието е, че административният договор е писмено съглашение между административен орган и граждани или организации (чл. 19а, ал. 1 и 2 АПК). Цитирана е разпоредбата на чл. 19ж, ал. 1 от АПК, съгласно която административният договор може да се оспори пред съда по реда на глава десета, раздел I. Първоинстанционният съд обосновава извод, че оспорваното допълнително споразумение е сключено на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗО и в съответствие с Националния рамков договор за медицински дейности /НРД/ за 2015 г., поради което приема, че същото е административен договор по смисъла на чл. 19а, ал. 1 от АПК, вр. чл. 59, ал. 3 ЗЗО и подлежи на обжалване. Във връзка с горното, съдът отбелязва, че на съдебен контрол подлежи само допълнителното споразумение, но не и договора към който то е сключено, доколкото договорът е сключен преди изменението на АПК. Върховният административен съд, шесто отделение намира обжалваното решение на Административен съд - С. град за процесуално недопустимо, което налага обезсилването му като такова. Заявеният предмет за контрол пред административния съд е допълнително споразумение по чл. 59, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване, с което е бил изменен договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 22-2462/23.02.2015 г. Нормата на чл. 19а АПК (ДВ бр. 74/20.09.2016 г.) няма придадено обратно действие и като материалноправна по своя характер урежда възникнали правоотношения за напред. Допълнителното споразумение, с което е изменен индивидуален договор № 22-2462/23.02.2015 г. няма самостоятелно правно значение и не може да бъде третирано като административен договор, изменящо съглашение с друго правно естество. В този смисъл е и константната практика на ВАС (определение № 584/27.01.2017 г., по адм. дело № 592/2017 г. по описа на АС - С. град, оставено в сила с определение № 4308/06.04.2017 г. по АД № 3580/2017 г. на ВАС, шесто отделение; определение № 1271/20.07.2017 г. по АД № 50/2017 г. на АС - Б., оставено в сила с определение № 11881/09.10.2017 г. по АД № 10525/2017 г. по описа ВАС, шесто отделение, др.). Съгласно чл. 159, т. 1 АПК когато актът не подлежи на оспорване, жалбата като процесуално недопустима следва да се остави без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, да се прекрати. Като не е сторил това, а е разгледал спора по същество и е постановил обжалваното с касационната жалба решение, Административен съд - С. град е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен, а образуваното пред него производство по делото прекратено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд - шесто отделение,