Решение № 130 от 10.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 96/2009 г.
ВКСII наказателно отделение10.04.2009 г.докладчик Лиляна Методиева
Диспозитив
Оставя без уважение искането на осъдените М. З. К. и И. К. за отмяна по реда на възобновяването на протоколно определение от 6.10.2008 г. постановено по НОХ дело № 822/2008 г. на Свиленградския районен съд, с което е одобрено споразумението между прокурора и защитника за прекратяване на воденото срещу тях наказателно производство по чл. 280, ал. 2, т. 3 и 4 във вр. с чл. 20, ал. 2 НК. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 130 от 10.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 96/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лиляна Методиева Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на адвокатите Щ. Щ. и К. Т., като пълномощници на осъдените М. З. К. и И. К., за отмяна по реда на възобновяването на протоколно определение от 6.10.2008 г. постановено по НОХ дело № 822/2008 г. на Свиленградския районен съд. В искането и в съдебно заседание се поддържа основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, като се излагат съображения за неправилно приложение на материалния закон с осъждането им за деяние, което не е престъпление. Иска се да бъде отменено и да бъде постановено решение, с което да бъдат оправдани. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по приложеното дело, за да се произнесе съобрази следното. С протоколно определение от 6.10.2008 г. постановено по НОХ дело № 822 от 2008 г. Свиленградския районен съд е одобрил постигнатото споразумение между прокурора и адв. С, като упълномощен защитник на М. З. К. и И. К., с което обвиняемите са се признали за виновни в това, че на 29.08.2008 г. на ГКПП"Капитан Андреево", в съучастие като съизвършители, без разрешение на надлежните органи на властта, превели през границата на страната от Република Турция в Република България турския гражданин А. К., като за превеждането е използвано МПС, поради което и на основание чл. 280, ал. 2, т. 3 и 4 във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 54, ал. 1 НК им е наложил наказания по една година лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от по три години и глоби в размер на по 1000 лева, а на основание чл. 280, ал. 3 НК е отнел в полза на държавата лекия автомобил, послужил за извършване на деянието. Определението не подлежи на обжалване и е влязло в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е направено в срок от легитимна страна и съдебният акт съгласно чл. 419, ал. 1 НПК подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, но по същество е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Съображенията за това са следните: При описаните в споразумението фактически признаци на деянието, а проверката за правилното приложение на материалния закон в това производство се осъществява въз основа на фактическите констатации на решаващия съд, установени при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата, не е допуснато поддържаното нарушение на материалния закон. Процедурата за приключване на делото по процесуалния ред на глава двадесет и девета НПК не е опорочена, като освен самопризнанията на обвиняемите за правнорелеванти факти са налице и достатъчно други доказателствени източници, които ги подкрепят. Двамата са признали, че още в Република Турция се уговорили да преведат през границата на страната, без знанието и разрешението на граничните власти своя сродник, преди граничната проверка го завили с одеяло между предната и задната седалки на автомобила, декларирали пред граничните власти, че пътуват сами с децата си и представили изискващите се пътни документи, а при последваща проверка на автомобила деянието било разкрито. Така описаната дейност законосъобразно е квалифицирана като престъпление по чл. 280, ал. 2, т. 3 и 4 във вр. с ал. 1 НК. Престъпният състав на правната норма е осъществен защото от обективна страна са извършили действия, с които са нарушили установения ред за преминаване на държавната граница, а от субективна страна са действали с пряк умисъл. Съзнавали са, че преминаването на границата на Република България може да бъде извършено само след поискване и получаване на съответно разрешение, както й че превозваното от тях лице няма необходимите документи и няма да бъде допуснато на територията на страната и затова са го укрили в лекия автомобил, като по този начин са осуетили проверката му. Неоснователен е довода в искането, че деянието е несъставомерно като престъпление по възведеното обвинение защото са превели лицето през определеното за целта място и в работното време на граничния пункт, поради което не са нарушили разпоредби на националното и общностното право. Съображението не намира опора в нормативната уредба във връзка с охраната на държавната граница, която предвижда специален пропусквателен и разрешителен режим. Той може да бъде осъществен само на обособените за целта Гранични контролно-пропусквателни пунктове и затова законното пресичане на държавната граница може да бъде извършено единствено на това място. От тук обаче не следва, че законодателят е въздигнал в престъпление само пресичането на държавната граница не на определеното за целта място. Влизането на територията на страната става само ч. получаване на надлежно разрешение. За целта е необходимо представянето на съответните документи, даващи право на влизане на чуждия гражданин на територията на страната и извод на съответния граничен служител, натоварен с реализирането на граничния контрол, че не съществува забрана за влизане. Промени в установения ред, обезпечаващ охраната на държавната граница, не са налице и след влизане на Република България в Европейския съюз. Предвидените гранично-пропусквателни пунктове продължават да съществуват, като са запазени разрешителния режим и цялостната проверка при преминаване на външна за общността граница. Между националното и общностното право по въпроса за преминаване на външна за общността граница не съществува противоречие. Съгласно чл. 8 от Закона за чужденците в България, влизането в страната става след представяне на редовни документи за задгранично пътуване или други заместващи ги документи, а съгласно чл. 7, т. 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 562/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз за създаване на Кодекс на общността за режима на движение на лица през границите, при преминаване на външна граница се извършва проверка от граничната охрана, която за всички лица се свежда най-малко до проверка за установяване на самоличност въз основа на представените пътни документи, а при влизане в територията на общността на граждани на трети страни се извършва цялостна проверка. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на влязлото в сила определение на Свиленградския районен съд не е допуснато поддържаното от осъдените нарушение на материалния закон и искането им като неоснователно следва да бъде оставено без уважение, поради което и в същия смисъл
Цитирани разпоредби
2- чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК
- чл. 280, ал. 2, т. 3