Решение № 10546 от 2.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6572/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Столична община, район Подуяне подадена чрез процесуален представител ст. юрк. Захариев, срещу Решение 2774 от 24.04.2023 г. постановено по адм. дело 1563/2023 г. по описа на Административен съд - София-град. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен. Ответникът П. Петров, от гр. София оспорва касационната жалба с доводи за нейната неоснователност, съответно за правилност на оспорения съдебен акт. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение основателност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният адсминистративен съд, състав на трето отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по искова молба на П. Петров против Столична община за заплащане на обезщетение в размер на 2000 лева, неимуществени вреди от незаконосъобразен отказ за издаване удостоверение за наследници, обективиран в писмо към РПД22-ГР94-446/2/ от 09.03.2022 г. на кмет на район Подуяне - СО, ведно със законната лихва, до окончателното изплащане на сумата, считано от датата на влизане в сила на Решение 3449 от 23.05.2022 г., постановено по адм. дело 2728/2022 г. по описа на АССГ, с което решение е отменен посочения административен акт. Претърпените неимуществени вреди се изразяват в стрес, безпокойство, напрежение, породени от безцеремонен и явно незаконен начин на процедиране от страна на администрацията, от една страна и от друга предвид професионалния опит на ищеца и ясното съзнаване, какво може да произтече в периода от постановяване на отказа до постановения позитивен съдебен акт. С първоинстанционното съдебно решение е осъдена Столична община да заплати на П. Петров сума в размер на 200 лева, представляваща неимуществени вреди от отменения като незаконосъобразен отказ за издаване удостоверение за наследници, обективиран в писмо РПД22-ГР94-446/2/ от 09.03.2022 г., издаден от кмет на район Подуяне - СО, ведно със законната лихва от 07.06.2022 г. до окончателното плащане, като е отхвърлен иска над уважения размер от 200 лева до пълния предявен размер от 2000 лева като неоснователен и недоказан. За да постанови този резултат, съдът е обсъдил събраните по делото гласни и писмени доказателства и въз основа на тях е приел, че се доказват частично настъпили неимуществени вреди и тяхната пряка и непосредствена причинно следствена връзка с отменения незаконосъобразен акт, като е приел искът за основателен за сума в размер от 200 лева, като над тази сума до пълния предявен размер от 2000 лева исковата претенция според съдът е неоснователна и я е отхвърлил. Решението е правилно. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав, поради което не е необходимо да бъдат преповтаряни За да възникне отговорност на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е необходимо наличието на всички, законово изискуеми предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие; 2. Този акт, действие/бездействие да е на административен орган или длъжностни лица; 3. Актът, действието/бездействието да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. Да са настъпили конкретно посочени от ищеца вреди; 5. Да е налице пряка причинна връзка между акта, действието/бездействието и вредите. Липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл. 203 и сл. от АПК, като доказателствената тежест се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за понесените вреди. Настоящият състав намира, че административния съд правилно е приел, че в случая е налице първата предпоставка от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно отменен от съда като незаконосъобразен административен акт. Налице е и втората предпоставка - засягане на неимуществената сфера на ищеца, което основава частична основателност на претенцията за обезщетение. Налице е и пряка причинно-следствена връзка между отменения незаконосъобразен административен акт и настъпилите неимуществени вреди. Първоинстанционният съд правилно е приел, че незаконосъобразният отказ е причинил неимуществени вреди, които обаче не са в пълния обем и интензитет, посочен в исковата молба. От представените по делото доказателства и показанията на разпитаната свидетеля е нормално, когато не се уважи искане, за което има законово предположение, че следва да бъде уважено: 1. Започва съмнение, лично за себе си, дали квалификацията му позволява да изпълни самостоятелно поетия към себе си и/или роднини ангажимент; 2. Несигурност в статуса на наследник и дали от отказа това качество няма да е загубено; 3 Притеснение, че потенциално полагащата се наследствена част може да не бъде получена. В тази връзка, съдът обосновано е приел, че несъмнено ищецът е бил притеснен и е изживял негативни емоции от отказа на общинска администрация Водим от изложеното, настоящата инстанция следва да отбележи, че на обезщетение подлежат и вътрешните, душевни състояния тогава, когато справедливостта налага с оглед конкретните, обективно съществуващи обстоятелства във всеки един случай същите да бъдат възмездени. Понятието справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а всякога е свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, с общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество, а не със субективното усещане за причинена вреда. В тази връзка, настоящият състав напълно споделя и изложените мотиви от съда по отношение на частта на решението, с което е отхвърлен предявения иск от П. Петров срещу Столична община, район Подуяне за присъждане на обезщетение за горницата от 200 лв. до претендиралия размер от 2 000 лв. При постановяване на спорното решение, съдът правилно е приложил нормата на чл. 52 от ЗЗД. Установените по делото факти, релевантни за спора, обуславят присъждане на обезщетение в този размер. Размерът на обезщетението за причинени неимуществени вреди следва да бъде определен съобразно конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането от което се претендират вреди. В случая начинът на извършване на увреждането и характерът му обуславят възприетия от първоинстанционния съд дължим се размер на обезщетение. По тези съображения, решението на съда, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не са претендирани, поради което не следва да бъдат присъждани. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, трето отделение,