Решение № 253 от 25.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1413/2011 г.

Решение № 253 от 25.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1413/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Блага Иванова Производството е образувано по искане на осъдения И. Н. Й., депозирано на 15.03.11 г, за възобновяване на ВНОХД № 814/10 по описа на Шуменски окръжен съд, по което е постановено решение № 19 от 17.02.11, с което е изменена присъда на Районен съд, Велики Преслав. С въззивния акт е отменено приложението на чл. 55 НК и при условията на чл. 54 НК наложеното на подсъдимия И. Н. Й. наказание "лишаване от свобода" е увеличено на 5 години, отменено е зачитането на "задържането" по ЗМВР, за времето от 15.10.08 г до 16.10.08 г, увеличено е определеното по съвкупност най-тежко общо наказание "лишаване от свобода" на пет години, отменено е приспадането от определеното по съвкупност наказание "лишаване от свобода" на времето, през което е изпълнявана мярка за неотклонение "задържане под стража", по НОХД № 77/09 на ВПРС, за времето от 15.10.08 г до 8.05.2009 г, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда подсъдимият И. Н. Й. е признат за виновен в това, че на 14.10.2008 г в [населено място], при условията на опасен рецидив, е причинил на Т. Г. Д. средна телесна повреда / разстройство на здравето, временно опасно за живота, и нараняване, проникващо в черепната кухина /, с оглед на което и на основание чл. 131 а вр. чл. 129 вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е осъден на една година и шест месеца "лишаване от свобода", при "строг" режим, настаняване в затворническо заведение от закрит тип, със зачитане на времето, през което подсъдимият е бил задържан, на основание ЗМВР, считано от 15.10.08 г до 16.10.08 г. На основание чл. 25 вр. чл. 23 НК, е определено едно най-тежко общо наказание измежду наложените по НОХД № 255/09 на ВПРС и НОХД № 77/09 на ВПРС, а именно: две години "лишаване от свобода", при "строг" режим, настаняване в затворническо заведение от закрит тип, като е зачетено изтърпяното наказание, при условията на чл. 25, ал. 4 НК, и "задържането под стража" по групираните присъди. На основание чл. 45 ЗЗД, подсъдимият И. Н. Й. е осъден да заплати на Т. Г. Д. обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 10 000 лв, заедно със законните последици. Със същата присъда, подсъдимите Й. Н. Й. и С. Н. С. са признати за невинни в това да са извършили инкриминираното деяние в съучастие като съизвършители с подсъдимия И. Н. Й.. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК. Изтъкват се следните доводи: Извършен е превратен анализ на доказателствените източници. Не е изследвано детайлно обстоятелството с колко удара е причинено инкриминираното телесно увреждане. Противоречиво е изяснено в кой момент е взето оръдието, с което е причинена телесната повреда. Неправилни са доказателствените изводи относно поведението на пострадалия, откъдето е произтекъл незаконосъобразния извод, че липсва неизбежна отбрана. Неправилно е интерпретирана СППЕ, според която осъденият се е намирал в състояние на страх, чиято характеристика го приближава до "уплаха или смущение" по смисъла на чл. 12, ал. 4 НК. Въззивният съд не е посочил защо отхвърля доказателствата, подкрепящи защитната теза, не е аргументирал защо не възприема тезата за неизбежна отбрана, не е отговорил на възраженията срещу обосноваността на първоинстанционната присъда. Неправилно е приложен материалният закон. Инкриминираното деяние не съставлява престъпление, тъй като е налице хипотезата на чл. 12 НК. Незаконосъобразно е завишено наказанието и по този начин е определено явно несправедливо наказание. Не са налице основания за ангажиране на гражданската отговорност на осъдения. Иска се да бъдат отменени постановените съдебни актове и деецът да бъде оправдан, на основание чл. 12 НК, като бъде отхвърлен и гражданският иск, или делото да бъде върнато за ново разглеждане, или да бъде изменено въззивното решение в насока, благоприятна за осъдения. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането. Осъденият моли делото да бъде върнато за ново разглеждане или да му бъде намалено наложеното наказание. Частният обвинител и граждански ищец или негов представител не се явяват и не изразяват становище по искането. Представителят на ВКП намира искането за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Събраните по делото доказателствени източници са анализирани в съответствие с изискванията на чл. 14 НПК и правилата на формалната логика, тоест, вътрешното съдийско убеждение по релевантните факти не е опорочено. Съдилищата са кредитирали изцяло обясненията на подсъдимите И. Й. и Й. Й., както и са се доверили на казаното от подсъдимия С. С., отхвърляйки малка част от обясненията му. При анализа на доказателствата частично не са възприети показанията на пострадалия, респективно, показанията на св. Д., с която пострадалият е разговарял по мобилния си телефон, когато се е разразил конфликтът. Изцяло са кредитирани показанията на св. Ф., св. Д., св. М., св. Ж., св. А. С., св. Н., св. И., присъствали в близост до мястото на събитията и възпрели различни епизоди от развоя на инцидента. Приетите по делото експертни заключения, писмените и веществени доказателства са оценени в контекста на кредитираните гласни доказателствени източници, сред които важно място заемат обясненията на подсъдимите. Изяснено е обстоятелството в кой момент осъденият е взел оръдието, средство на престъплението / металната тръба, иззета като веществено доказателство /. Фактите относно поведението на пострадалия почиват частично на неговите показания и изцяло на обясненията на подсъдимите Й.. Взето е предвид заключението на СППЕ, според което молителят е действал в състояние на страх. По делото е изяснено, че на пострадалия са причинени телесни увреждания, покриващи критериите на две самостоятелни средни телесни повреди, които могат да бъдат получени само от един удар, но е установено, че осъденият е нанасял и други удари на пострадалия. Въззивният съд е дал правилен отговор на възраженията срещу обосноваността на осъдителната присъда, поради което не може да бъде споделен довода, че правото на осъдения на защита е било накърнено / въззивният акт отговаря на изискванията по чл. 339 НПК /. При установените фактически положения материалният закон е приложен правилно. Подробно е аргументирано становището, че не са налице основанията на чл. 12 НК. Конфликтът е иницииран от групата на осъдения, тъй като, без повод, към пострадалия са отправени обидни реплики / от страна на подсъдимия Й. Й. /. На това поведение пострадалият отговорил с нанасяне на един удар и се оттеглил. Тогава се намесил осъденият, снабден с метална тръба / оръдие, годно да причини сериозни телесни увреждания, включително и смърт /, и започнал да нанася удари на пострадалия, продължили и след падането му на земята. Съдилищата правилно са приели, че липсва хипотезата на чл. 12 НК, тъй като, когато в конфликта се е намесил осъденият, нападението вече е било прекратено / срещу прекратено нападение не може да се предприеме неизбежна отбрана /. Друг е въпросът дали инициаторът на конфликта, в случая, подсъдимият Й. Й., не е поставил началото на нападение, срещу което пострадалият е предприел защита. По делото е прието, че поведението на подсъдимия Й. Й. е било заплашително, в какъвто случай, може да се разсъждава дали пострадалият не се е намирал в състояние на неизбежна отбрана. При всички разгледани варианти обаче молителят не може да се позовава на чл. 12 НК. От друга страна, състоянието на страх, в което се е намирал, от една страна, не е тъждествено със състоянията по чл. 12, ал. 4 НК, а, от друга страна, е ирелевантно, тъй като не налице хипотезата на чл. 12 НК. Следователно, материалният закон е приложен правилно, което препятства възможността да бъде уважено искането на молителя за неговото оправдаване поради несъставомерност на деянието. Липсва и явна несправедливост на наложеното наказание. Молителят е осъждан многократно на "лишаване от свобода", изтърпявал е такова наказание, но е продължил да върши престъпления, тоест, предходните осъждания не са изиграли своята поправителна и превъзпитателна роля. От друга страна, макар и квалифицирани като средна телесна повреда, уврежданията на здравето на пострадалия са сериозни, което допълнително завишава високата степен на обществена опасност на деянието. Ето защо, законосъобразно въззивният съд е завишил наказанието на пет години "лишаване от свобода", който размер не влиза в противоречие с критерия за справедливост по чл. 348, ал. 5 НПК. Следователно, не може да бъде удовлетворено искането на молителя за смекчаване на наказателноправното му положение. Законосъобразно са решени и въпросите, касаещи гражданската отговорност / налице са предпоставките на чл. 45 ЗЗД /, поради което не се налага изменение на въззивния акт в гражданскоосъдителната му част. По изложените съображения, ВКС намери, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 425 НПК, ВКС, I НО,