Решение № 8059 от 6.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16585/2011 г.

Решение № 8059 от 6.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16585/2011 г., III о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Делото е образувано по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) против решение № 154 от 31.10.2011 г., постановено по адм. дело № 175 от 2011 г. по описа на Административния съд - Кюстендил, втори състав, с което е отменен акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/23083 от 12.04.2011 г. на заместник- изпълнителния директор на ДФЗ, подписан "за" изпълнителния директор. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Емил Василев Московски, село Пелатиково, община Невестино, както в писмен отговор, така и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да се остави в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съдът по жалба на Емил Василев Московски е отменил посочения по-горе АУПДВ на изпълнителния директор на ДФЗ - Разплащателна агенция, с който е установена като недължимо платена сума в размер на 1211,55 лв., недължимо платена за 2009 г. във вр. с подадено общо заявление за единно плащане на площ, поради констатирано намаление на годната за подпомагане площ от заявената с подадената молба-заявление с УИН 10/100709/21545. Съображенията за това са били, че административният акт е бил издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съдържащи се в разпоредбите на чл. 26, 28, 34, 35 и 36 АПК, задължаващи административния орган да уведоми жалбоподателя за започналото административно производство, да му даде възможност да участва в него, да присъства на извършените проверки и да представи доказателства. Административният орган не е събрал служебно необходимите доказателства, като е издал административния акт, без да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. Посочено е, че издателят на акта не е обсъдил обясненията и възраженията на адресата на акта и не му е била осигурена възможност да направи такива. Съдът е приел също така, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на приложимия материален закон относно липса на недобросъвестно поведение на жалбоподателя, което го освобождава от санкция съгласно основните положения, изложени в т. 66, 67 и 68 от Преамбюла на Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията. Съгласно същите, когато земеделският производител е представил фактически точна информация или когато той може да докаже по друг начин, че не е допуснал грешка, то погрешното прилагане на условията за подпомагане от страна на администрацията обуславя приложението на основанието, предвидено в чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията, и сумата не подлежи на възстановяване. Решението е законосъобразно. Съдът е установил правно релевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи. Съгласно чл. 59 от АПК, посочен и в самия акт за установяване на публично вземане, индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително като атрибути фактически и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. От съдържанието на АУПДВ - предмет на делото, е видно, че липсват изложени фактически основани за издаването му. Не може да се приеме, че изразът "новополучена официална информация в ИСАК, с която Разплащателната агенция е длъжна да се съобрази" може да бъде фактическо основание. Не става ясно нито какво е основанието, нито каква е методиката, по която е определен размерът на сумата, нито каква е причината, въз основа на която тази сума се обявява за недължимо платена, нито от какво естество е тази "новополучена официална информация в ИСАК, с която Разплащателната агенция е длъжна да се съобрази". При подаването на заявление за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), както и по Схемата за национално доплащане на площ за 2009 г. жалбоподателят е бил подложен на всички видове проверки, произтичащи от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията от 21.04.2004 г. за определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за администриране и контрол, кръстосано спазване на модулация, предвидени в регламенти (ЕО) № 1782/2003 г. и (ЕО) № 73/2009 г. на Съвета, както и за прилагане на кръстосаното спазване, предвидено в Регламент (ЕО) № 479/2008 г. на Съвета. В същото време след подаването на заявлението са извършени две кръстосани проверки на съдържащите се в него данни в ИСАК (Интегрирана схема за администриране и контрол - регистър Система за идентификация на земеделските парцели), като освен това е доказано, че заявените земи представляват допустим слой "Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП", който допустим слой е установен въз основа на извършени теренни проверки от Министерството на земеделието и храните. Следва да се има предвид, че при подаването на заявленията за подпомагане за кампания 2009 г. в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) е съществувал създаден специален слой, който обхваща допустимите за подпомагане земеделски земи. На основание чл. 43 от ЗПЗП Разплащателната агенция извършва директни плащания по подадените заявления, след като установи истинността на подаденото заявление. На основание чл. 47, ал. 2 от ЗПЗП Разплащателната агенция може да намали размера или да откаже плащане по схема, когато не са спазени изискванията на схемите за национални доплащания, финансирани от Европейския фонд за развитие на селските райони и държавния бюджет, по реда на ДОПК съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 и 4 ЗПЗП. Разпоредбата на чл. 166, ал. 1 ДОПК препраща към реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК, регламентиран в глава пета на АПК. Препращането е изчерпателно и следователно изключва глава седма АПК - "Възобновяване на производства по издаване на административни актове". Настоящият състав приема, че съдът не е следвало да допусне и приеме заключение на исканата съдебно-техническа експертиза с цел изясняване на заявените като недопустими за подпомагане площи. АУПДВ не е мотивиран в съответствие с изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Това е така, защото във фактическите основания за издаването на акта не е било посочено кои точно площи са обявени за недопустими, по какви причини административният орган счита, че същите попадат в недопустимия слой, и каква е квадратурата им. Не е посочено какви видове административни проверки са били извършени, какво е констатирано в тях и въз основа на какви дейности. Поради тази причина вещото лице, в съответствие с така формулираните въпроси, не би могло да извърши проверка и да представи информация, различна от съдържащата се в приложените документи. По една част от формулираните към вещото лице въпроси между страните не съществува спор, като за това има представени и достатъчно писмени доказателства. Така например по делото няма спор, че са били извършени две кръстосани проверки, при които не са били констатирани разлики между заявените от Емил Василев Московски площи и допустимите за подпомагане, и поради това РА към ДФ "Земеделие" е извършила плащане. По-късно обаче, през м. 12.2010 г., е извършена трета допълнителна проверка, която е открила грешка относно площите, допустими за подпомагане, и в резултат на това е издаден оспореният АУПДВ. По тези факти никой не спори. Назначаването на исканата съдебно-техническа експертиза не би могло да доведе до изясняване на предпоставките на чл. 73, т. 4 от регламент (ЕО) №796/2004 г. на Комисията, съгласно който задължението за възстановяване на недължимо плащане на земеделския стопанин не се прилага, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти или друг орган и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския стопанин. По делото няма данни, а и във фактическите основания на обжалвания АУПДВ не се твърди, че с поведението си жалбоподателят е въвел в заблуждение органите на РА, нито че в подаденото заявление е декларирал неверни данни относно вида и размера на площите. Още повече че през 2009 и 2010 г. са извършени две проверки, които са констатирали, че заявените от жалбоподателя площи са допустими за подпомагане. Третата кръстосана проверка, на която се позовава административният орган, е извършена в противоречие с чл. 24, т. 2 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. Съгласно този текст всяка проверка, включително и кръстосаната, при която са констатирани нередности, следва да бъде последвана от други подходящи административни процедури, включително и проверки на място. Съгласно чл. 28 от същия регламент всяка проверка на място подлежи на контролен доклад, за да има възможност да се прегледат детайлите на проверката, като съгласно т. 2 на чл. 28 на земеделския производител се дава възможност да подпише доклада, за да удостовери присъствието си на тези проверки, и да направи забележки. Когато бъдат открити нередности, земеделският производител получава и копие от контролния доклад. Ако нередностите са открити при дистанционна проверка, възможността за подписване на доклада се предоставя преди компетентните власти да направят заключенията си от констатациите по всички намаления или изключвания. В този смисъл, независимо от новопредставената информация и констатираните при последващите кръстосани проверки различия, е било задължително Разплащателната агенция да предприеме и други подходящи административни процедури, включително и проверки на място, както и да изиска от заявителя допълнителни доказателства във връзка с нередностите. След като не е извършила тези действия, РА не е изяснила в пълна степен верността на установените несъответствия, нито е установила причините, довели до тези несъответствия. По този начин административният орган е допуснал съществено нарушаване на процедурата, което е основание за отмяна на атакувания акт. Правилно съдът се е позовал на нарушенията на чл. 26, 28, 34 и 36 от АПК, защото административният орган не е уведомил адресата за започналото административно производство и по този начин го е лишил от възможността да участва в него и да представя доказателства в подкрепа на твърденията си. Административният орган не е събрал и служебно всички необходими доказателства, като е издал административния акт, без да изясни фактите и обстоятелствата по делото, както и без да обсъди възраженията и обясненията на страните. Допуснатото нарушение също е съществено, защото ако бенефициентът бе допуснат да участва в производството и да представи необходимите доказателства, възражения и обяснения, би могло да се стигне до друга фактическа обстановка, както и да бъдат направени други правни изводи, различни от направените от административния орган. С оглед изложеното дотук касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на касатора съдебни разноски не се дължат, а ответникът не е претендирал присъждане на съдебни разноски. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,