Решение № 299 от 19.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 587/2012 г.

Решение № 299 от 19.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 587/2012 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производството е по чл. 290-293 ГПК. Д., чрез М. на з. и х. и при процесуално представителство на А. Г. - старши юрисконсулт на О. д. "З." [населено място] обжалва и иска да се отмени въззивно Решение № 601 от 7.01.2011 г. по гр. възз. д. № 967/2010 г. на ОС- Русе, В ЧАСТТА, с която е обезсилено Решение № 1238 от 7.07.2010 г. по гр. д. № 5503/2006 г. на РС- Русе и се прекратява производството по иска по чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.). С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение в обжалваната част е неправилно, като постановено в нарушение на съществени процесуални правила, материалния закон и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281, т. 3 ГПК. Касационното обжалване е допуснато по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса подлежат ли на отмяна по реда на чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) не само констативните нотариални актове, но тези, обективиращи нотариалните удостоверявания на правни сделки, поради наличието на противоречива съдебна практика по въпроса. По поставените в касационната жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], заявена чрез адв. А. Н. - АК П., правни въпроси не е допуснато касационно обжалване. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 281 ГПК и правомощията на чл. 291 ГПК, намира: С посоченото решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК (отм.) е оставил в сила Решение № 1238 от 7.07.2010 г. по гр. д. № 5503/2006 г. на РС-Русе, В ЧАСТТА, а която е признато за установено по отношение на [фирма] [населено място], че Д., п. от М. на з. и х. е собственик на следния недвижим имот- имот № *, прилежащ терен от 5336 кв. м. към цех за производство и преработка на гъби, находящ се в землището на [населено място] по плана за земеразделяне и търговското дружество е осъдено да предаде владението на същия, на основание чл. 108 ЗС. В тази част решението е влязло в сила- арг. чл. 296, т. 3, предл. 1-во ГПК. Със същото решение, окръжният съд е обезсилил решението на първата инстанция по иска по чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) и е прекратил производството в тази му част, приемайки, че " на отмяна по реда на чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) подлежат само констативните нотариални актове или нотариалните актове по обстоятелствена проверка. Легитимиращият ефект на нотариалния акт, с който е извършена сделка, ще отпадне с вписването на съдебното решение, с което ищецът е признат за собственик, поради което същият няма интерес от предявяването на този иск и производството по същия следва да бъде прекратено, след като решението на първата инстанция се обезсили. Решението на въззивния съд, в частта, в която е допуснато касационното обжалване е неправилно. С ТР 3/2012 г. на ОСГК на ВКС, по приложение на чл. 537, ал. 2 ГПК, аналогичен текст на чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.), се приема, че когато е налице спор за материално право, което някоя от страните установява правото си на собственост с констативен нотариален акт, а друга с нотариален акт, удостоверяващ прехвърлителна сделка, и се установи, че собственик е страната по нотариалния акт същата, с който се удостоверява правна сделка за учредяване, прехвърлен или погасяване на право на собственост, то на отмяна по чл. 537, ал. 2 ГПК подлежи само констативния нотариален акт. Изложените в тази насока мотиви на въззивния съд са правилни и законосъобразни, но постановеното решение, с което е обезсилено решението на първата инстанция, е неправилно. Въпросът за допустимостта на произнасянето по чл. 537, ал. 2 ГПК /респ. чл. 431, ал. 2 ГПК - отм/, в рамките на спора за материално право, досежно отмяната на нотариалния акт, доколкото някоя от страните по спора установява правото на собственост с констативен нотариален акт, не може да бъде поставен, тъй като не се касае до самостоятелен иск, респ. искане на страната, а до произтичащи и обусловени от правния резултат по спора за собственост правомощия на съда, дори и да няма направено искане да отмени на основание чл. 537, ал. 2 ГПК на констативния нотариален акт, ако по спора е безспорно установено, че не е налице фактическия състав за възникване на правото на собственост, удостоверен с тази акт. Неправилно, с обжалваното решение, окръжният съд е приел, че искането за отмяна на констативния нотариален акт е самостоятелен иск, които предполага проверка на допустимостта преди съдът да се произнесе по основателността му. Въззивната инстанция, като инстанция по същество е следвало да извърши и в тази част на решението на първата инстанция проверка по основателността на искането и да се произнесе по законосъобразността на обжалваното в тази част решение, по същество. Ето защо, обжалваното пред ВКС решение на въззивния съд ще следва да се отмени, а делото върне на втората инстанция за постановяване на решение по основателността на въззивната жалба в тази част, като съобрази и задължителната съдебна практика на ТР 3/2012 г. на ОСГК на ВКС. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия