Решение № 11583 от 14.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4976/2020 г.

Решение № 11583 от 14.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4976/2020 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Христова против решение № 491 от 02.12.2019 г., постановено по адм. дело № 615/2019 г. по описа на Административен съд – Стара Загора (АС – Стара Загора), с което съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата й срещу решение № 431/17.07.2019 г. по преписка № 348/2018 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), Трети специализиран постоянен състав. В касационната жалба се твърди неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Съображенията на касаторката са за несъобразяване от страна на съда със смисъла на разпоредбите на чл. 14, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДискр. Оспорва изводите относно липса на нарушение на принципа за осигуряване на равно възнаграждение при еднакъв или равностоен труд, както и констатацията на съда относно недоказано наличие на претендирания от жалбоподателката защитен признак по смисъла на чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.). Сочи, че такъв признак са придобитите от нея професионален опит и трудов стаж, които представлявали неразривно свързани с личностната характеристика белези на всеки субект. Поддържа оплакването, че неблагоприятното отношение и различното третиране от страна на работодателя се намират в причинно-следствена връзка с упражненото от нея право на труд след придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Въз основа на изложените в касационната жалба доводи и възражения моли за отмяна на оспореното съдебно решение в частта, с която е отхвърлена като неоснователна жалбата й срещу решение № 431/17.07.2019 г. по преписка № 348/2018 г. на КЗД, Трети специализиран постоянен състав и постановяване на друго решение по съществото на спора. Касаторката не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Не претендира разноски по делото. Ответната страна – КЗД, редовно уведомена, не ангажира становище по делото, не изпраща процесуален представител. Ответните страни – "Мини Марица-Изток" ЕАД - рудник "Трояново-1" и "Мини Марица-Изток" ЕАД - Раднево, чрез общ процесуален представител по делото, оспорват касационната жалба като неоснователна по съображения, развити в съдебно заседание. В депозиран от името на "Мини Марица-Изток" ЕАД - Раднево писмен отговор са наведени аналогични доводи и възражения срещу оспорването. Ответните страни мотивират искане за оставяне на касационната жалба без уважение и потвърждаване на обжалваното решение на АС – Стара Загора като обосновано и законосъобразно. Претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък на разноските. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид релевираните касационни основания, съобрази становищата на страните и прецени относимите към спора доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна: Предмет на оспорване пред административния съд е решение № 431/17.07.2019 г. по преписка № 348/2018 г. на КЗД, Трети специализиран постоянен състав, постановено в производство по реда на Глава четвърта, Раздел I от ЗЗДискр. по жалбата на К. Христова с твърдения за осъществено спрямо нея неравно третиране от страна на работодателя й "Мини Марица-Изток" ЕАД - рудник "Трояново-1", с. Трояново, област Стара Загора, чрез прилагането на чл. 82, ал. 2 от Колективния трудов договор (действащ в предприятието към 2015 г.) при прекратяване на трудовия й договор със заповед № 89/24.07.2015 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда (КТ). С решението си КЗД е приела, че не е налице претендираното от К. Христова неравно третиране, тъй като фактите по случая не сочат на доказан защитен признак, въз основа на който да може да се направи обосновано предположение, че жалбоподателката е била дискриминирана. Същевременно не се доказва и тя да се е намирала в сравнимо сходно положение със сочените от нея като "сравнители" трима служители на "Мини Марица-Изток" ЕАД - рудник "Трояново-1". КЗД се е позовала на безспорно установения по преписката факт, че към датата на придобиване на правото й на пенсия за осигурителен стаж и възраст през м. май 2012 г. жалбоподателката е била наясно с правните последици от упражняването на това право (правото да се пенсионира) на по-късна дата – досежно размера на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ. По отношение на допълнително релевираното от жалбоподателката искане за отпадане на чл. 82, ал. 2 от КТД, съставът е посочил, че не разполага с правомощие по закон да се произнесе по така формулираното искане, предвид разпоредбата на чл. 60 от КТ. С тези доводи КЗД е установила, че ответната страна "Мини Марица-Изток" ЕАД - рудник "Трояново-1" не е извършила нарушение на забраната за дискриминация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр., във вр. с чл. 4, ал. 1 от с. з., както и на чл. 14 от ЗЗДискр. спрямо К. Христова на основа на признак "лично положение", в съответствие с което е отхвърлила жалбата и подаденото към нея допълнение като неоснователни и недоказани. С жалба до АС – Стара Загора К. Христова е оспорила решението на КЗД по реда на чл. 68, ал. 1 от ЗЗДискр. Наред с искането за отмяната му е предявила и претенция на основание чл. 60 от КТ – оспорила е КТД от 21.03.2014 г., сключен между "Мини Марица-Изток" ЕАД – Раднево като работодател и синдикалните организации към дружеството – ФСО "Подкрепа" и ДСО на "КНСБ" като надлежни ответници и автори на оспорения акт, в частта по чл. 82, ал. 2 от КТД, като е заявила искане посочената клауза да бъде обявена за недействителна и дискриминационна и да й бъде изплатено обезщетение за причинени вреди, изразяващи се в неизплатени 10 брутни заплати в размер на 16838, 70 лева. Първоинстанционният съд, след подробен анализ на доказателствата по делото и при изяснена въз основа на тях фактическа обстановка по спора, е приел от правна страна, че искането на Христова за обявяване недействителността на клаузата по чл. 82, ал. 2 от КТД от 2014 г. е недопустимо, предвид наличието на друг процесуален ред за оспорване на колективните трудови договори, които не съставляват административни актове, нито административни договори, попадащи в приложното поле на АПК, респективно подлежащи на контрол за законосъобразност по реда на АПК. В тази част оспорването на К. Христова като процесуално недопустимо е оставено без разглеждане на основание чл. 159, т. 1 от АПК и делото – прекратено. В частта, с която е атакувано решение № 431/17.07.2019 г. по преписка № 348/2018 г. на КЗД, жалбата на К. Христова е приета за разглеждане по същество от първоинстанционния съд и след извършена цялостна проверка за законосъобразност на основание чл. 168, ал. 1 от АПК е отхвърлена като неоснователна. Предвид формулираното изрично искане и наведени оплаквания в касационната жалба, предмет на съдебен контрол пред касационната инстанция е решението на АС – Стара Загора именно в частта, с която жалбата на К. Христова срещу решението на КЗД е оставена без уважение. В останалата си част, имаща характер на определение, първоинстанционният съдебен акт е влязъл в сила. За да достигне до извод за законосъобразност на решението на КЗД, съдът е приел, че то е постановено от законен състав на независимия специализиран държавен орган съгласно ЗЗДискр., при спазване на изискванията за форма и съдържание на акта, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Решаващите изводи на съда са мотивирани с подробни съображения относно правната интерпретация на релевантните към случая факти и обстоятелства спрямо приложимите материалноправни норми на чл. 4, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗЗДискр. и сочените от жалбоподателката като нарушени чл. 14, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДискр. Установената в хода на административното производство фактическа обстановка е възприета от съда като безспорна, с оглед на което е прието, че спорът между страните не е за факти, а относно приложението на материалния закон. Съдът е потвърдил като правилна констатацията на КЗД, че жалбоподателката не доказва да е носител на защитен от закона признак по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., във връзка и по причина на който да е била по-неблагоприятно третирана от работодателя си посредством определеното й и изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размера, предвиден в същата разпоредба, при прекратяване на трудовото й правоотношение със заповедта от 24.07.2015 г. Съдът е изследвал обстойно предпоставките, водещи до възникване на правото на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в увеличения размер съгласно чл. 82, ал. 1 и ал. 2 от КТД от 2014 г., като е посочил, че определящо значение за това има конкретният момент на реализиране на правото на пенсиониране от работника/служителя. Ако правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст е упражнено към датата на придобиването му и е налице съответно предвиденият в чл. 82, ал. 1 от КТД трудов стаж при работодателя, ще са изпълнени условията на чл. 82, ал. 2 за получаване на завишения размер на обезщетението при прекратяване на трудовото правоотношение. Въз основа на събраните доказателства съдът е установил, че в случая спрямо жалбоподателката не е изпълнено решаващото условие – правото на пенсиониране да е упражнено непосредствено след придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Същевременно не се установява и други служители в сходно положение (придобили право на пенсия, но пенсионирали се на по-късен етап) да са били третирани по-благоприятно, т. е. при действието на чл. 82, ал. 1 и ал. 2 от КТД от 2014 г. да са получили обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в завишения размер съгласно КТД, въпреки че не са отговаряли на условията за това. Според съда не се доказва също така, че сочените от жалбоподателката служители са били в сходно на нейното положение, за да може да се направи обоснован извод за обективирано от работодателя различно третиране спрямо еднакви случаи. В обобщение, съдът е констатирал, че не се установява работодателят "Мини Марица-Изток" ЕАД - рудник "Трояново-1" да е приложил по отношение на К. Христова различен подход при определяне на обезщетението й по чл. 222, ал. 3 от КТ към датата на прекратяване на трудовото й правоотношение – 24.07.2018 г., още по-малко такова различно третиране да е било основано на защитен признак от категорията на визираните в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. С тези мотиви е прието, че в процесния период на 2015 г. работодателят е определял обезщетенията по чл. 222, ал. 3 от КТ, в това число и на жалбоподателката, съобразявайки осъществяването във всеки конкретен случай на предпоставките по чл. 82, ал. 1 и ал. 2 от КТД. Обсъдено е и твърдението на жалбоподателката за нарушение на правото й по чл. 14, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 т ЗЗДискр. В тази връзка съдът е изложил, че регламентираното в чл. 82 от КТД от 2014 г., вр. с чл. 222, ал. 3 от КТ право на обезщетение не представлява форма на възнаграждение за труд по смисъла на чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДискр., а предвиденият в КТД увеличен размер на обезщетението, диференциран в зависимост от конкретната продължителност на трудовия стаж, не въвежда критерий за оценка на труда при определяне на трудовите възнаграждения и оценката на трудовото изпълнение, поради което неотносими към оплакванията на жалбоподателката и проверката за извършена спрямо нея дискриминация вследствие прилагане на правилото на чл. 82, ал. 2 от КТД от 2014 г. са текстовете на чл. 14 от ЗЗДискр. Решението на АС е правилно. Мотивите на съда като фактически и правно обосновани се споделят изцяло от настоящия касационен състав, с оглед на което следва да бъде потвърден и постановеният с първоинстанционния съдебен акт краен резултат. Правилно съдът е приел, че оспореното решение на КЗД е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Правилна е и преценката за приемане на решението в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, предвид недоказаното осъществяване на фактическия състав на сочената от касаторката форма на дискриминация в жалбата й пред КЗД. От прочита на същата е видно заявена пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. по признак "лично положение" спрямо К. Христова посредством определяне и изплащане на обезщетението й по чл. 222, ал. 3 от КТ в размера, предвиден в същата разпоредба, вместо в посочения в чл. 82, ал. 1 от КТД от 2014 г. завишен размер, на който жалбоподателката счита, че е имала право на основание трудовия си стаж от над 36 години при един и същ работодател "Мини Марица-Изток" ЕАД - рудник "Трояново-1". От събраните по делото доказателства не се установява да е налице твърдяната форма на дискриминация, осъществена спрямо оспорващата по посочения защитен признак "лично положение" от страна на Мини Марица-Изток" ЕАД - рудник "Трояново-1". При наведените твърдения в жалбата до КЗД, К. Христова не е установила факти, чрез представяне на съответните доказателства, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, предвид разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр. Не е установено конкретно поведение на работодателя, което да отговаря на дефиницията за "неблагоприятно третиране", съгласно § 1, т. 7 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗЗДискр., във вр. с чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. Соченото от жалбоподателката като дискриминиращо действие, а именно – определяне на размера на обезщетението й за прекратяване на трудовото правоотношение съобразно нормата на КТ, а не съобразно по-благоприятното правило по чл. 82, ал. 1 от КТД от 2014 г., не разкрива белезите на неравно третиране, чрез което К. Христова да е била поставена в по-малко благоприятно или особено неблагоприятно положение въз основа на свое качество, попадащо под квалификацията на признака "лично положение", в сравнение с други лица, намиращи се в сравнима ситуация, при сравними сходни обстоятелства. Безспорно установено по делото е, че сочените за сравнители от жалбоподателката трима нейни колеги в "Мини Марица-Изток" ЕАД - рудник "Трояново-1" – К. Канев, К. Кунев и П. Христов, не са били в сравнима на жалбоподателката ситуация, предвид факта, че са упражнили правото си на пенсиониране непосредствено след придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, т. е. не са продължили да упражняват правото си на труд при наличие на възникнало право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както е направила К. Христова (обстоятелство, което не се отрича от нея нито в производството пред КЗД, нито в хода на съдебните оспорвания). Относно допълнително сочените от нея лица – Д. Тенева и Т. Тенев, жалбоподателката не навежда данни и не ангажирани доказателства, установяващи обстоятелствата, при които са били определени обезщетенията на тези лица по чл. 222, ал. 3 от КТ. Доказателствената тежест за представянето на факти, подкрепящи твърдението за дискриминация, е на оплакващото се лице. В случая К. Христова не се е справила със задачата по чл. 9 от ЗЗДискр. Направените от нея оплакания пред КЗД не обосновават предположение за извършена дискриминация, в резултат на което да възникне задължението на ответната страна да докаже, че принципът на равно третиране не е бил нарушен. При недоказване на елементи от твърдения фактически състав по чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр., законосъобразен и обоснован е изводът за липса на пряка дискриминация, осъществена спрямо К. Христова по посочения от нея начин и въз основа на визирания в жалбата й признак. Горният извод правилно е мотивиран от административния орган и първоинстанционния съд и със съображения относно недоказаното наличие на защитения признак "лично положение", на който жалбоподателката се позовава. Защитените признаци са легално дефинирани лични/обществени качества, винаги свързвани с наличието им у дадено лице, което наличие е изключено ex lege да бъде предпоставка за различно третиране на това лице с оглед реализиране на негови права или изпълнение на задължения, сравнимо с друго лице, у което тези качества отсъстват. Сравнителят се дефинира като субект, намиращ се при същите обстоятелства като дискриминираното лице, но третиран различно именно защото не е носител на защитения признак. В конкретния случай К. Христова е заявила пред КЗД качеството "лично положение". От твърденията й в жалбата до КЗД, в тази до първоинстанционния съд и най-сетне с оглед уточнението, направено в касационната жалба, е видно, че Христова отъждествява сочения от нея признак с факта, че е упражнила правото си на труд след момента на придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, който момент е настъпил през 2012 г. Като защитен признак се сочи също и придобитият от нея професионален опит и трудов стаж. Упражняването на правото на труд при описаните обстоятелства (след възникване правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст) представлява една призната от закона възможност по отношение на всички работници и служители, към която в конкретния случай работодателят "Мини Марица-Изток" ЕАД – Раднево и съответните синдикални организации в дружеството са привързали определени правни последици, отнасящи се до размера на обезщетението, дължимо на основание чл. 222, ал. 3 от КТ. Изборът дали ще се възползва от увеличения размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ, вр. с чл. 82, ал. 1 от КТ към момента на придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или ще предпочете да продължи да полага труд при същия работодател, но с размер на обезщетението до предвидения в чл. 222, ал. 3 от КТ максимум от 6 заплати при пенсиониране в по-късен момент, е предоставено на работника/служителя. В случая не се доказва правото на избор на К. Христова в посочения смисъл да е било ограничено или нарушено по какъвто и да е начин от страна на работодателя. От доказателствата по делото, а и от заявленията на самата жалбоподателка се установява по несъмнен начин, че тя е била наясно с условията на чл. 82, ал. 1 и ал. 2 от действащия КТД както към момента на придобиване на правото да се пенсионира за осигурителен стаж и възраст (м. май 2012 г.), така и към момента на прекратяване на трудовото й правоотношение през 2015 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ. Следователно, реализирането на едно признато от закона право, при познаване на последиците, които произтичат от упражняването му към даден момент и които последици не зависят от определено лично качество на неговите адресати, не съставлява значим, специфичен, присъщ и относим за конкретната личност белег, който да отговаря на характеристиките на защитения признак "лично положение" по смисъла и за целите на ЗЗДискр. Не представлява такъв признак и продължителността на трудовия стаж, възприета еднакво спрямо всички работници/служители като обективен критерий за определяне на конкретния размер на увеличението по чл. 82, ал. 1 от КТД, което ще се приложи към обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ, в случай че са налице предвидените в КТД условия за това. Предвид гореизложеното, следва да бъде потвърден изводът на първоинстанционния съд, че в настоящия случай не е налице защитен признак, в причинна връзка с който да се разгледа твърдението на жалбоподателката за осъществено спрямо нея неблагоприятно третиране. Не се доказва сочената от К. Христова дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. при определяне размера на обезщетението й с правно основание чл. 222, ал. 3 от КТ по причина на заявения признак. С определянето на обезщетението й в размера по чл. 222, ал. 3 от КТ не е осъществено и нарушение на разпоредбите на чл. 14, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДискр., доколкото последните нямат за предмет уредба на обществените отношения, свързани с дължимите от работодателя обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение с работник/служител, на съответните основания и при предвидените в закона предпоставки. По тези съображения, настоящият касационен състав приема, че като е отхвърлил жалбата на К. Христова срещу процесното решение на КЗД, АС – Стара Загора е постановил законосъобразен съдебен акт, който е в съответствие с приложимия материален закон. Изложените от касаторката в противоположен смисъл аргументи и съображения следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли и касационният довод за постановяване на решението в нарушение на съдопроизводствените правила. Възражението е заявено бланкетно в касационната жалба, без посочване на конкретни нарушения, допуснати в хода на съдебното производство. Решението на АС – Стара Загора е постановено при правилно разпределена доказателствена тежест в процеса и гарантирано право на участие и защита на страните по спора. Фактическите и правни констатации на съда са обосновани с ясни и подробни мотиви, които почиват на доказателствата по делото. Изложеното мотивира крайния извод за недоказване на сочените от касаторката пороци на атакуваното съдебно решение, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК,. Решението на АС – Стара Загора като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, основателна е своевременно заявената претенция на ответните страни в настоящото производство "Мини Марица-Изток" ЕАД - рудник "Трояново-1" и "Мини Марица-Изток" ЕАД - Раднево за присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение, платими от касаторката в размер на 100. 00 (сто) лева за всяка от страните, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение