Решение № 10381 от 8.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12202/2014 г.

Решение № 10381 от 8.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12202/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на началника на Митница Бургас, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Ташкова, против решение № 1136/27.06.2014 г. на Административен съд - Бургас, постановено по адм. д. № 1680/2013 г., с което е отменено решение за отказ за възстановяване на акциз № 0419-10/26.02.2013 г., издадено от началника на Митница Бургас, потвърдено с решение № 214/13.05.2013 г. на директора на Агенция "Митници". В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния и процесуалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не е съобразил разпоредбите на специалния закон - Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ и по-конкретно уредената в чл. 21-27а от същия процедура за възстановяване/прихващане на недължимо платен или подлежащ на възстановяване акциз. Поради това е достигнал до неправилния извод, че по искането на "Черноморско злато" АД компетентен да се произнесе е директорът на ТД на НАП "Големи данъкоплатци и осигурители" по реда на чл. 128 - чл. 129 ДОПК. Претендира се отмяна на решението на Бургаския административен съд и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди решение № 214/13.05.2013 г. на директора на Агенция "Митници", както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - " Черноморско злато" АД със седалище и адрес на управление: гр. Поморие, Индустриална зона, п. к. 8200 /съдебен адрес: гр. Бургас, ул. "Г. С. Раковски" № 7, ет. 1/ не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба, поради недопустимост на обжалваното съдебно решение. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Бургас е било решение № 214/13.05.2013 г. на директора на Агенция "Митници", потвърждаващо решение за отказ за възстановяване на акциз № 0419-10/26.02.2013 г., издадено от началника на Митница Бургас. Административното производство е образувано по подадено от " Черноморско злато" АД искане до директора на ТД на НАП "Големи данъкоплатци и осигурители" от 27.12.2012 г. за прихващане на основание чл. 129, ал. 1 ДОПК на недължимо платен акциз в размер на 479 259.80 лв. от неденатуриран етилов алкохол, вложен в продукти, предназначени за вътрешния пазар, ЕС и износ с дължим ДДС в размер на 479 259.80 лв. На основание чл. 31, ал. 2 АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК с писмо изх. № 26-Ч-18105/21.01.2013 г. директорът на ТД на НАП "Големи данъкоплатци и осигурители" изпраща искането по компетентност на началника на Митница Бургас. С решение № 0419-10/26.02.2013 г. за отказ за възстановяване на акциз началникът на Митница Бургас е приел, че искането е за възстановяване на акциз на основание § 2а, ал. 1 ПЗР ЗАДС, а разгледано по същество, същото е недопустимо и неоснователно. Това решение е потвърдено с решение № 214/13.05.2013 г. на директора на Агенция "Митници". Първоинстанционният съд е направил преценка за законосъобразността на решението на началника на Митница Бургас. Изложил е в решението си противоречиви мотиви, приемайки от една страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, а от друга, че по искането на дружеството компетентен да се произнесе е директорът на ТД на НАП "Големи данъкоплатци и осигурители" по реда на чл. 128 - чл. 129 ДОПК. Приел е, че решението на началника на Митница Бургас е незаконосъобразно, поради съществено нарушаване на административнопроизводствените правила и го е отменил като такова, а преписката е изпратил на директора на ТД на НАП "Големи данъкоплатци и осигурители". Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд намира, че оспореното в настоящото касационно производство съдебно решение е недопустимо, тъй като първоинстанционният съд се е произнесъл по законосъобразността на административен акт, който не е предмет на оспорване - решение за отказ за възстановяване на акциз № 0419-10/26.02.2013 г., издадено от началника на Митница Бургас, и тъй като делото е разгледано и решението е постановено спрямо ответник, който няма качеството на надлежна страна - началника на Митница Бургас. Съгласно чл. 27, ал. 4 ЗАДС на обжалване по съдебен ред, регламентиран в ДОПК, подлежи не решението на началника на митницата, постановено по реда на чл. 27, ал. 3 ЗАДС, а решението или непроизнасянето на директора на Агенция "Митници", постановено по жалбата против решението на началника на компетентното митническо учреждение. Според чл. 156, ал. 1 ДОПК ревизионният акт в частта му, в която не е отменен с решението на решаващия орган по чл. 155, може да се обжалва чрез решаващия орган пред административния съд по местонахождението му. Макар чл. 27, ал. 4 ЗАДС за препраща относно реда на съдебно обжалване към ДОПК, то по отношение на акта, който подлежи на съдебен контрол, същата тази норма е специална и сочи, че на обжалване пред административния съд по местонахождението на решаващия орган се обжалва решението на директора на Агенция "Митници". С оглед на това и на основание чл. 154 АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК съдът е следвало служебно да конституира надлежния ответник по делото, който е директорът на Агенция Митници. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК за допустимостта на съдебното решение Върховният административен съд следи служебно и въпреки че в касационната жалба не е наведен довод за недопустимост на решението като касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК, на основание чл. 221, ал. 3 АПК с оглед констатираната служебно недопустимост на същото, то следва да се обезсили и делото да се върне на същия съд /липсва възражение за местна подсъдност в срока по чл. 134, ал. 2 АПК/ за ново разглеждане на жалбата против решение № 214/13.05.2013 г. на директора на Агенция "Митници", потвърждаващо решение за отказ за възстановяване на акциз № 0419-10/26.02.2013 г., издадено от началника на Митница Бургас, както и конституирането на директора на Агенция Митници като ответник по делото. По искането на касатора за разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, за касационната инстанция следва да се произнесе първоинстанционният съд по реда на чл. 161, ал. 1, предл. последно ДОПК. Мотивиран така, Върховният административен съд, първо отделение