Решение № 9344 от 10.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5891/2009 г.

Решение № 9344 от 10.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5891/2009 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Елена Златинова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по обща касационна жалба на търговските дружества "Роял Флора" ЕООД и "Роял Флора 2100" ЕООД, двете със седалища в гр. София, подадена срещу решение № 3011 от 6.03.2009 г., постановено по адм. дело № 9099/2008 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение. Касационните жалбоподатели поддържат оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалноправните разпоредби, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Противно на направените от съда изводи, твърдят, че представеният в административното производство одиторски доклад е изготвен и заверен от лице, притежаващо специална правоспособност, в подкрепа на което се позовават на приложеното към касационната жалба удостоверение от Института на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС) в България. Оспорват заключението на тричленния състав за неизпълнение на изискванията по чл. 48, ал. 3, т. 1, б "в" от Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки НООО (наредбата), поради непредставяне на изискващи се съгласно тази разпоредба декларации, като сочат, че такова изискване не се съдържа в цитираната от съда норма. Касаторите считат, че първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон като е приел, че дружествата не са доказали наличието на основания за освобождаването им от заплащане на продуктова такса. Поддържат тезата, че според разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) министърът на околната среда не е единственият орган, който може да освободи лицата от заплащане на продуктова такса. В тази връзка се позовават на удостоверения, издадени им от директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - гр. София, за които сочат, че не са оспорвани от административния орган - ответник по жалбата. Според касационните жалбоподатели съдът е възприел изцяло аргументите на ответната страна без да е обсъдил наведените от тях доводи, с което е нарушил правото им на защита в процеса. По подробно развитите в касационната жалба съображения се иска отмяна на атакувания съдебен акт и постановяването на нов такъв по съществото на спора, с който да бъде отменена процесната заповед на министъра на околната среда и водите. Претендира се присъждане на деловодните разноски. Ответникът - министърът на околната среда и водите чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли за отхвърлянето й като неоснователна по съображенията, изложени в депозирано писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Застъпва мнение, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, петчленен състав, констатира, че жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежни страни, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество и в пределите на проверката по чл. 218 от АПК, същата е неоснователна по следните съображения: С атакуваното решение тричленен състав на ВАС, пето отделение е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Роял Флора" ЕООД и "Роял Флора 2100" ЕООД срещу Заповед № РД-314/29.05.2008 г. на министъра на околната среда и водите, в частта й по т. 4 и т. 5, с която на основание чл. 11, т. 5 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и чл. 49, ал. 1 от НООО, във вр. с чл. 36, ал. 1 от ЗУО е определено дружествата да заплатят продуктова такса за опаковки за периода от 01.01.2007 г. - 31.12.2007 година. За да постанови този резултат, тричленният състав е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалните и процесуалните разпоредби и в съответствие с целта на закона. От направения анализ на данните по делото и на релевантната нормативна уредба съдът е обосновал извод за осъществяване на фактическите основания, посочени в заповедта на министъра, изразяващи се в неизпълнение от двете дружества на целта по чл. 11, ал. 2 съгласно сроковете по § 9, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗУО. Счел е, че при липса на доказателства за обратното, изискуемият в процедурата по освобождаване от задължението за плащане на продуктова такса одиторски доклад не е изготвен от специализирано одиторско предприятие по смисъла на Закона за независимия финансов одит. Позовал се е на неизпълнение на чл. 48, ал. 3, т. 1, б. "в" от НООО от страна на жалбоподателите, поради непредставяне на изискващите се декларации. В мотивите на решението се сочи, че за да бъдат освободени от продуктова такса, дружествата-жалбоподатели следва да докажат пред министъра на околната среда и водите, че са изпълнили задълженията си за разделно събиране и оползотворяване на отпадъците по ЗУО и по наредбите по чл. 24, ал. 2 от същия закон, като в Глава шеста на НООО е регламентирана и специална процедура за това. В тази връзка е наведено заключение, че оспорващите не са доказали наличие на предпоставките за освобождаване от процесната такса, поради което постановеното с обжалваната заповед заплащане на такава е законосъобразно. Според съда освобождаването на задължените по чл. 36, ал. 1 от ЗУО лица от заплащане на продуктова такса се извършва от министъра на околната среда и водите със заповед, а не с удостоверение, издадено от подчинен на министъра орган, в случая - директора на РИОСВ - София, който не разполага с такава компетентност. Приел е, че атакуваният административен акт е мотивиран, като в одиторските доклади и в доклада на назначената от министъра комисия са посочени подробно задълженията, които не са изпълнени от дружествата-жалбоподатели, откъдето се обосновава непокриването на целите на чл. 11, ал. 2 от закона. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящата касационна инстанция, за да се произнесе, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от тричленния състав. Същата се подкрепя от събрания в хода на съдебното производство доказателствен материал. Предвид подробно изложените от първоинстанционния съд фактически обстоятелства, съдът намира, че същите не следва да се възпроизвеждат повторно и в настоящото решение. С нормата на чл. 168 от АПК се въвежда задължение за съда да проверява служебно и изцяло законосъобразността на съответния административен акт, предмет на съдебен контрол. Видно от съдържанието на обжалваното решение, в случая тричленният състав е изпълнил това свое задължение, като след задълбочен правен анализ въз основа на изброените в чл. 146 от кодекса критерии, е достигнал до обоснован извод за законосъобразност на заповедта, с която министърът на околната среда и водите е определил лицата, които заплащат продуктова такса, сред които са и двете оспорващи дружества, поради неизпълнение от тяхна страна на целите по чл. 11, ал. 2 от ЗУО. Неоснователен се явява доводът на касаторите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в игнориране на оплакванията им при постановяване на съдебния акт. Видно от мотивите на решението, тричленният състав е обсъдил обстойно фактите от значение за предмета на спора, както и доводите и възраженията на жалбоподателите, изложени в първоинстанционното производство, поради което твърденията за нарушено право на защита не могат да бъдат споделени. Решението е постановено след извършена цялостна служебна проверка на волеизявлението на административния орган, като съдът се е произнесъл изрично по претендираните от жалбоподателите пороци на административния акт. Настоящият петчленен състав намира, че атакуваното съдебно решение е обосновано и правилно от гледна точка на материалния закон. Екологосъобразното управление на отпадъците като съвкупност от права и задължения, решения, действия и дейности, свързани с образуването и третирането им, както и формите на контрол върху тези дейности, е предмет на уредба в ЗУО и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Според чл. 6, ал. 1 от ЗУО притежателите на отпадъци ги предоставят за събиране, транспортиране, оползотворяване или обезвреждане на лица, които имат право да извършват съответните дейности, или ги оползотворяват и/или обезвреждат сами в съответствие с този закон. По общо правило, изведено от чл. 36, ал. 1 от ЗУО, лицата, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, заплащат продуктова такса в размер и по ред, определени с акт на Министерския съвет. Към момента на издаване на заповедта този акт е отмененото понастоящем ПМС № 137/29.06.1999 г. за приемане на Тарифа за таксите за продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци (Загл. изм. - ДВ, бр. 98 от 2001 г., бр. 19 от 2004 г.). Съгласно ал. 2 на чл. 36 от ЗУО, продуктови такси не се заплащат в случаите, когато лицата по ал. 1 докажат пред министъра на околната среда и водите, че изпълняват задълженията си за разделно събиране и оползотворяване на отпадъците по наредбите по чл. 24, ал. 2 и по този закон. Прилагането на това изключение се извършва по реда на Глава шеста от НООО, като по силата на чл. 49, ал. 1 от наредбата (ред., ДВ, бр. 58 от 2005 г.) при неизпълнение на целите по чл. 11, ал. 2 съгласно сроковете по § 9 от ПЗР на ЗУО, министърът определя със заповед лицата, които заплащат продуктова такса. По делото няма спор, че "Роял Флора" ЕООД и "Роял Флора 2100" ЕООД са лица, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, с оглед на което същите отговарят за разделното им събиране и постигане на съответните цели за рециклиране и оползотворяване (по аргумент от чл. 11, ал. 1 от ЗУО), както и че същите изпълняват задълженията си индивидуално. Според чл. 48, ал. 1 от НООО (с редакция на нормите към датата на издаване на административния акт), производителите и вносителите на опаковани стоки, които извършват индивидуално изпълнение на задълженията си, до 15 февруари на текущата година представят пред министъра на околната среда и водите доклад за предходната година с фактически констатации във връзка с изпълнението на техните задължения за разделно събиране и оползотворяване на отпадъци по ЗУО и по наредбата. Докладът се изготвя от регистриран одитор по смисъла на Закона за независимия финансов одит в съответствие с изискванията на действащото законодателство и международните одиторски стандарти. В тази връзка между страните не е имало спор, че одиторските доклади за двете търговски дружества са изготвени от регистрирано по смисъла на чл. 48, ал. 2 от НООО лице. Представеното в касационното производство удостоверение от ИДЕС опровергава констатацията на тричленният състав за липса на специална правоспособност на конкретния одитор. Изводът на съда в горния смисъл кореспондира на данните в първоинстанционното производство, видно от които отсъстват доказателства, удостоверяващи горепосочения факт, но ангажираното ново писмено доказателство пред по-горната инстанция води на заключение, обратно на възприетото от съда. Макар оплакването на жалбоподателите в тази насока да е основателно, то не обуславя различен от постановения с решението правен резултат, тъй като преценката на съда за законосъобразност на акта се основава на безспорното установяване по делото на предпоставките, с наличието на които приложимата правна норма (чл. 49, ал. 1 от НООО ) свързва настъпването на определени правни последици, а именно - заплащане на процесната такса. На следващо място, видно от действалата през процесния период нормативна уредба на разглежданите обществени отношения, доказателствата за установяване изпълнение на задълженията за разделно събиране и оползотворяване на отпадъци от опаковки са: одиторски доклад с фактически констатации (чл. 48 от НООО ) и справка-декларация по чл. 10, ал. 8, т. 2 от ПМС № 137/29.06.1999 г. (отм.) . В разпоредбата на чл. 48, ал. 3, т. 1 от наредбата са изброени документите, които регистрираният одитор проверява при изготвянето на доклада по отношение на лицата, изпълняващи задълженията си индивидуално. Действително в б. "в" на цитираната подзаконова норма не е посочено представянето на декларации, както е приел съдът. Релевантната редакция на разпоредбата визира "отчет за изпълнението на целите по чл. 11, ал. 2 съгласно сроковете по § 9 от ПЗР на ЗУО за предходната календарна година, изготвен до 15 януари на текущата година, по образец съгласно приложение № 15 и оригинал на съответния образец по чл. 35, т. 1 - 4, попълнен за лицето, доказващо индивидуалното изпълнение на задълженията си, от лицата по чл. 21, ал. 1, т. 3, буква "б" за извършване на дейности по рециклиране или оползотворяване на отпадъци от опаковки". В чл. 10, ал. 8, т. 2 на ПМС № 137/29.06.1999 г. (отм.) обаче се съдържа изискване едновременно с представянето на одиторския доклад по чл. 48, ал. 1 от НООО да се представи и годишна справка-декларация по образец съгласно приложение № 11 от постановлението (отм.). Целите по рециклиране и оползотворяване на отпадъци от опаковки по § 9, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗУО, които трябва да постигнат касаторите, се изчислява като процент от количеството пуснати на пазара опаковки през годината, като това количество е видно именно от липсващата справка-декларация. Ето защо неизпълнението на това задължение води на извод за недоказаност на основанията за освобождаване на дружествата от заплащането на продуктова такса и обосновава прилагането на чл. 49, ал. 1 от наредбата, според който министърът определя със заповед лицата, които заплащат продуктова такса при неизпълнение на целите по чл. 11, ал. 2, съгласно сроковете по § 9 от ПЗР на ЗУО. Безспорно е в случая, че жалбоподателите са задължени по ЗУО лица. С процесната заповед министърът на околната среда и водите е приел, че те не са доказали по реда на чл. 48 от НООО изпълнение на задълженията си по разделно събиране и оползотворяване на отпадъците от опаковки. Следва да се отбележи, че с оглед характера на спорното административно правоотношение, тежестта за доказване наличието на основанията за освобождаване от заплащането на продуктова такса, се носи от лицата по чл. 36, ал. 1 от ЗУО. Тежестта за доказване е върху тях, защото на доказване подлежат само позитивните твърдения. Отрицателните факти не подлежат на доказване. В случая, въз основа на информацията в одиторските доклади и предложение от специално назначена за оценка на документацията комисия, министърът на околната среда и водите е въвел отрицание - отрича жалбоподателите да изпълняват вменените им със ЗУО и НООО задължения по събиране и оползотворяване на опаковки и отпадъци от опаковки, поради което в тежест на оспорващите е да докажат твърдяното изпълнение. Това свое задължение те не са изпълнили. Не са ангажирани доказателства, оборващи изводите на административния орган, респективно - на първостепенния съд, и в касационната фаза на съдебното производство. Поради това изводът на тричленния състав, че са налице посочените в заповедта на министъра на околната среда и водите фактически основания, се споделя изцяло от настоящата инстанция. Обосновано и в пълно съответствие със закона, съдът е приел, че единственият орган с правомощие да определя кои лица са освободени от заплащане на продуктова такса е министърът на околната среда и водите, а не директорът на РИОСВ, както и че това освобождаване се извършва със заповед по чл. 49, ал. 2 от НООО, издадена след изпълнение на процедурата по глава шеста от същата наредба и при осъществяване на материалноправните предпоставки по чл. 36, ал. 2 от ЗУО, а не с удостоверение. Твърденията на касаторите в обратния смисъл не намират правна опора, тъй като компетентността на министъра е нормативно определена в чл. 36, ал. 2 от ЗУО и чл. 49 от наредбата. Тези разпоредби са императивни и не допускат разширително тълкуване. Що се отнася до обстоятелството, че издадените от РИОСВ - София удостоверения не са били обжалвани, същото е ирелевантно за предмета на спора. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав, счита, че не са налице релевираните с касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Обжалваното решение е обосновано, постановено в съответствие са материалноправните разпоредби и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, II колегия