Решение № 1312 от 4.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5381/2007 г.

Решение № 1312 от 4.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5381/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.) и чл. 218и от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Т. И. И. и Ц. И. Б., двете от гр. А., срещу решението от 23.05.2007 г. по гр.д. № 452/2006 г. на Ловешки окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 23.11.2006 г. по гр.д. № 521/2005 г. на Т. районен съд, с което е отхвърлен предявения от тях срещу Т. М. В. от гр. А. и Г. М. Д. от с. К., обл. Габрово, иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Ответниците по жалбата Т. М. В. и Г. М. Д. оспорват жалбата и молят въззивното решение да бъде потвърдено, като съображенията си излагат в писмено възражение. Върховният касационен съд, състав на I гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) и е процесуално допустима, но по същество е неоснователна. Въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иска на Т. И. И. и Ц. И. Б. за признаване за установено по отношение на Т. М. В. и Г. М. Д., че към момента на образуване на ТКЗС собственик на земеделска земя - ливада в землището на гр. А. е бил наследодателят на ищците И. Съдът е сезиран със спор за материално право на основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ. Ищците са претендирали, че наследодателят им И. Д. И., починал на 10.02.1999 г., е бил собственик на земеделска земя - ливада в землището на гр. А. към момента на внасянето й в ТКЗС, която е възстановена на ответниците като наследници на Б. И. К. в стари реални граници и представляваща имот № 149006 по КВС на землището на гр. А., с площ от 1,667 дка. Ответниците претендират, че тяхната наследодателка Б сестра на наследодателя на ищците, е била собственик на имота към момента на внасянето му в ТКЗС от нея. Решението е правилно. Установено е, че наследодателят на ищците И е починал на 10.02.1999 г. С първоначалното заявление за възстановяване собствеността върху земеделски земи и до смъртта си И. И. не е заявил за възстановяване процесния имот. Наследодателката на ответниците Б е заявила имота за възстановяване през 1991 г. и с решение № 192/22.02.2000 г. на ПК А. собствеността върху имота - ливада в м. "Т" с площ от 1,667 дка, й е възстановен в стари реални граници и е заснет с № 149006 по КВС на землището на гр. А. През 2004 г. по иск на Ц. И. Б. на основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ е признато на наследниците на И. Д. И. правото на възстановяване на собствеността върху земи в м. "И": ливада от 1 дка, пасище от 1 дка и ливада от 1 дка, а с решение № 28/9.08.2004 г. на ОСЗГ - Т. тези имоти са възстановени в стари реални граници. Установена е идентичност на местностите "Т" и "И". Правилни и обосновани са изводите на въззивния съд, че ищците не са установили идентичност на заявената и възстановена на ответниците земеделска земя с някой от заявените от тях за възстановяване земеделски имоти. Обстоятелството, че в тяхна полза е било издадено решение № 192/22.02.2000 г. на ПК - А. за възстановяване в стари реални граници на ливада от 1,668 дка в м. "Т" с № 149006 по КВС на землището на гр. А., не е индиция /косвено доказателство/ за това обстоятелство, тъй като видно от основното заключение на съдебно-техническата експертиза, прието в първата инстанция, издаването на това решение е станало автоматично от цифровия модел на землището, където погрешно имот № 149006 е бил записан на И. И. Д. без да е бил заявен, като след това чрез поддръжката на КВС имотът е бил презаписан на Б. К., както е и до сега. При тези фактически данни въззивният съд правилно е приел за недоказано от ищците наличието на идентичност между заявената за възстановяване земеделска земя от наследодателката на ответниците с някоя от заявените от ищците за възстановяване земеделски земи. Наличието на спор за материално право с ответниците по отношение на процесния имот е въпрос по съществото на спора, поради което правилно е прието от въззивния съд, че като не са доказали идентичност на заявените от страните имоти за възстановяване, ищците не са провели успешно установителния иск за собственост с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ и правилно искът е отхвърлен с обжалваното решение. По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице поддържаните от касатора основания за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл. 218ж, ал. 1, изр. 2, пр. 1 от ГПК то трябва да се остави в сила. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на I гр. отделение