Решение № 14615 от 25.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5921/2020 г.

Решение № 14615 от 25.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5921/2020 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Цеклеов, от [населено място], чрез пълномощника му - адв. Зотева, против решение № 262 от 13.02.2020 г. постановено по адм. дело № 791/2019 г. на Административен съд - Б., с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № 17-291/16.07.2019 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - гр. Б., с която е отказано изменението на КККР на с. Б. от 2003 г. / за ж. п. гарата/ и от 2018 г. за останалата част от землището на с. Б., по искане на Г. Цеклеов. Поддържа се, че обжалваното решение е неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска отмяната му. Оспорват се изводите на решаващият съд и на органа за наличие на спор за материално право по чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Ответникът: началника на СГКК-Б., редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът: ДП "Национална компания железопътна инфраструктура" /ДП"НКЖИ"/, гр. С., редовно призован, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Пред АС-Благоевград Г. Цеклеов е оспорил заповед от 16.07.2019 г. на началника на СГКК-Б., с която му е отказано изменението на КККР на с. Б., община Р., от 2003 г. /за ж. п. гарата/ и от 2018 г. -за останалата част от землището на с. Б., изразяващо се в промяна границите и площа на ПИ с идентификатор 02693.14.30, собственост на Цеклеов и съседния му ПИ с идентификатор 02693.14.122, собственост на държавата, предоставен за управление на ДП"НКЖИ". Съдът, въз основа на доказателствата по делото, е приел, че заповедта е законосъобразен административен акт, издадена от компетентен орган, при спазване на формата, на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта му. Според него органът законосъобразно е отказал изменението на КККР на с. Б., по отношение на ПИ с идентификатор накрая 30, поради наличието на спор за материално право по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, вр. с § 1, т. 16 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР, между искателя и собственика на съседния имот, с идентификатор накрая 122. Приел е, че при наличието на такъв спор, органът не може да извърши изменение в КККР на основание непълнота или грешка, преди разрешаване на спора по съдебен ред. С тези мотиви съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. При установеност на правно-релевантните факти, изводите на съда за законосъобразност на обжалвания отказ, са правилни. По делото е установено, че предприетото изменение на КККР на с. Б., община Р., от страна на касатора, е на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, а именно поради непълнота или грешка, изразяваща се в несъответствие на границите и очертанията на ПИ № 30 в КК на с. Б. от 2018 г., спрямо действителното му състояние / § 1, т. 16 ДР на ЗКИР/. Видно от скицата-проект на предложеното изменение, с него се променя границата на ПИ № 30 със съседния му ПИ № 112 /отреден за ж. п. гара/, като от последния се отнемат 1 377 кв. м. и се заснемат като част имот № 30. Срещу това изменение, свързано с приобщаване на част от имот № 122 към имот № 30, е подадено възражение от ответника ДП "НКЖИ", ЖП секция-П. /стр. 44/. Това възражение правилно е прието от съда като несъгласие, оспорване на искането за изменение, от страна на заинтересована в административното производство страна, формиращо спор за материално право. Защото изменението е на основание непълнота или грешка по чл. 54, ал. 1, вр. чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, а не на друго основание, както неправилно се поддържа от касатора / по отношение на кадастралния регистър/, при което всяко несъгласие /възражение/ от заинтересовано лице / виж § 1, т. 13 ДР ЗКИР/, вписано в регистъра като собственик или носител на ограничено вещно право, вкл. носител на правото на управление върху засегнат от изменението поземлен имот, се счита като оспорване на правото на собственост на искателя върху частта от имота - предмет на изменението, независимо от наличието на документ за собственост. В тази връзка няма значение, че съгласно АДС от 2004 г. ответникът ДП"НКЖИ" се легитимира като носител на права върху 23283 кв. м. от имот № 122, отреден за УПИ I по плана на с. Б. от 2004 г., след като по отношение на това УПИ одобреният ПУП-ПР е отменен с влязло в сила решение на ОС-Б. /стр. 17/. АДС няма конститутивно действие. В случая е важно, че по действащата КККР на с. Б., в сила от 2003 г., изменена през 2009 г. /което изменение на засяга частта от имот № 112, предмет на настоящето, а само имота в югозападната му част-виж скица на стр. 117/, ПИ № 112 е с площ от 27 118 кв. м., а по скицата-проект на изменение се намалява на 25 740 кв. м., т. е с 1 377 кв. м. по-малко, в полза на съседния имот № 30. При несъгласие с предложеното от касатора изменение и на основание чл. 54, ал. 2, изр. първо ЗКИР, органът дължи отказ, поради наличието на спор за материално право, след решаването на който по съдебен ред и на основание влязлото в сила решение може да се поиска изменение на КККР, по реда на чл. 53 а, т. 1 ЗКИР. Органът, както и административният съд не разполагат с компетентност да разрешават спора относно принадлежността на правото на собственост върху спорните 1 377 кв. м. Като е съобразил горното и е приел неоснователност на жалбата, респ. законосъобразност на постановения от началника на СГКК-Б. отказ, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. По изложените съображения настощият състав намира за неоснователни оплакванията в касационната жалба за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил всички доказателства, в тяхната взаимна връзка и обусловеност, вкл. и двете съдебни експертизи-основна и допълнителна. Изводите му са обосновани, съответни на установените факти. Споделят се мотивите му, че заповедта е издадена при спазване на формата и на административнопроизводствените правила по чл. 35 и 36 АПК. Правилно е приложен материалния закон, както по отношение изменението на КК, така и спрямо КР. При неоснователност на касационната жалба искането за разноски на касатора е също неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение