Решение № 3225 от 7.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16148/2010 г.

Решение № 3225 от 7.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16148/2010 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството по делото е по реда на чл. 179 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "Дървообработване - ВТ" АД, гр. Велико Търново против заповед № РД 01-815/15.11.2010 г. на министъра на труда и социалната политика, с която на основание чл. 51б, ал. 4 от Кодекса на труда (КТ) е разпростряно прилагането на Браншовия колективен трудов договор в отрасъл "Дървообработваща и мебелна промишленост", сключен между Федерацията на синдикалните организации от горското стопанство и дървообработващата промишленост (ФСОГСДП) към КНСБ, Федерация "Лека промишленост" на КТ "Подкрепа" и Браншовата камара на дървообработващата и мебелна промишленост, във всички предприятия в икономическите дейности, съгласно КИД - 2008 - С. 16; С-16.1; С16.2; С-16.21; С 16.22; С-16.23; С - 16.24; С-16.29; С-16.31; С-16.31.01; С-16.31.02; С16.31.03; С-16.31.09 до 30.09.2012 г. Жалбоподателят поддържа, че заповедта е издадена в нарушение на изискванията за форма, тъй като не съдържа мотиви, при неспазване на административнопроизводствените правила за оповестяване на акта, в противоречие с материалноправни разпоредби и с целта на закона. Поради това моли съда да постанови решение, с което да отмени заповедта на министъра на труда и социалната политика. Претендира и направените по делото разноски. Ответната страна - министърът на труда и социалната политика оспорва жалбата по съображения, че издадената заповед е индивидуален административен акт, процедурата по издаването му е спазена и същият е постановен при наличие на материалноправните предпоставки за това. Като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение констатира следното: На 29.09.2010 г. между Браншовата камара на дървообработващата и мебелна промишленост, като представител на работодателя и Федерация на синдикалните организации от горското стопанство и дървопреработващата промишленост към КНСБ и Федерация "Лека промишленост на КТ "Подкрепа", като представителни синдикални браншови организации на национално равнище, признати за такива с решения № 825 и № 826 от 14.12.2007 г. на Министерския съвет на Република България, се сключва Браншови колективен трудов договор (БКТД) на заетите в дървообработващата и мебелна промишленост. Договорът е вписан в специалния регистър на ИА "Главна инспекция по труда" на 12.10.2010 г. (писмо от 13.10.2010 г.). На 28.10.2010 г. страните по договора правят искане до министъра на труда и социалната политика за разпростиране действието на договора във всички дружества от дървообработващата и мебелната промишленост. На 15.11.2010 г. министърът се произнася със заповед № РД 01-815/15.11.2010 г., предмет на оспорване в настоящото производство, с която разпростира действието на Браншовия колективен трудов договор във всички предприятия и икономически дейности съгласно КИД - 2008: С-16 Производство на дървен материал и изделия от дървен материал и корк, без мебели; производство на изделия от слама и материали за плетене; С-16.1 Разкрояване, рендосване и импрегниране на дървен материал; С-16.2 Производство на изделия от дървен материал, корк, слама и материали за плетене; С-16.21 Производство на фурнир и дървесни плочи; С 16.22 Производство на сглобени дървесни плочи; С - 16.23 Производство на дограма и други изделия от дървен материал за строителството; С - 16.24 Производство на опаковки от дървен материал; С-16.29 Производство на други изделия от дървен материал, корк, слама и материали за плетене; С-16.31 Производство на мебели; С - 16.31.01 Производство на мебели за офиси и магазини; С-16.31.02 Производство на кухненски мебели; С16.31.03 Производство на матраци и дюшеци; С-16.31.09 Производство на други мебели, до 30.09.2012 г. Заповедта е обявена на интернет страницата на Министерството на труда и социалната политика на 15.11.2010 г. (констативен протокол). При тези данни съдът стигна до следните изводи: Жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл. 179 от АПК, от юридическо лице, което има правен интерес от оспорването. Същото е търговско дружество, предприятие, по смисъла на чл. 51б, ал. 4 от КТ, което произвежда мебели и изделия от дървесина, поради което правната му сфера е пряко засегната от оспорената заповед. Разгледана по същество жалбата е основателна. Оспорената заповед е издадена от компетентния орган, в съответствие с правомощията, предоставени на министъра на труда и социалната политика по чл. 51б, ал. 4 от КТ, но при постановяването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Обжалваната заповед е общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК. Същата е с еднократно правно действие и с нея се създават права и задължения и се засягат права и законни интереси на неопределен брой лица, тъй като с постановяването на акта за всички предприятия в посочения в него отрасъл и икономически дейности възниква задължението да прилагат и да спазват Браншовия колективен трудов договор. Такова задължение възниква и за всички работещи в предприятията, както и за тези, които предстои да бъдат назначени на работа в тях. В този смисъл доводът на ответника, че заповедта е индивидуален административен акт, е неоснователен. Определянето на заповедта като общ административен акт налага извода, че издаването й следва да бъде съобразено с изискванията на чл. 66 и сл. от АПК. В случая посочените разпоредби не са изпълнени - откриването на производството по издаване на акта не е оповестено публично съгласно чл. 66, ал. 1 от АПК, в нарушение на чл. 69, ал. 1 и ал. 2 от АПК не са определени форми на участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта и на тези лица не е предоставена възможност за участие в разумен срок. В противоречие с чл. 71 от АПК заповедта е издадена, без да са обсъдени предложенията и възраженията на заинтересованите лица, а в нарушение на чл. 72, ал. 1 от АПК съдържанието й не е оповестено чрез средствата за масово осведомяване. Констатираните нарушения на административнопроизводствените правила са съществени, тъй като спазването им е гаранция за постановяване на законосъобразен административен акт, отразяващ мненията и становищата на широк кръг от заинтересованите лица. С провеждането на описаната процедура се осъществява и правото на участие на страните в производството (чл. 34 от АПК). Поради това неспазването на посочените процедурни изисквания, както в случая, нарушава правото на заинтересованите лица на защита, опорочава постановения акт и е в противоречие с принципа за достъпност, публичност и прозрачност в административното производство, регламентиран в чл. 12 от АПК. Посочените нарушения на административнопроизводствените правила са достатъчно основание за отмяна на административния акт, без да се обсъждат останалите доводи на жалбоподателя. Поради всичко изложено съдът приема, че оспорената заповед на министъра на труда и социалната политика следва да бъде отменена. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски Министерството на труда и социалната политика следва да заплати на "Дървообработване - ВТ" АД, гр. Велико Търново сумата 270.00 лв. разноски по делото. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,