Решение № 4667 от 13.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1060/2021 г.

Решение № 4667 от 13.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1060/2021 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), срещу Решение № 2231/07.12.2020 г., постановено по адм. дело № 332/2020 г. по описа на Административен съд (АС) - П., с което е обявен за нищожен Ревизионен акт (PA) № Р-16001618005609-091-001/15.11.2019 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП – гр. П.. С решението съдът е осъдил Национална агенция за приходите да заплати на "Хеликс България" ЕООД разноски по делото в размер на 5 661, 80 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като не се посочват конкретни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. От обстоятелствената й част, обаче, е видно, че се поддържат оплаквания за неговата неправилност поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По подробно изложени доводи, моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение, и вместо него - да постанови друго такова, с което да върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Претендира присъждане на разноски за юрисконсулско възнаграждение за двете съдебни инстанции в размер на 6 205, 00 лева, както и за държавна такса в размер на 685, 79 лева по съображения, изложени в писмено становище, като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът по касационната жалба – "Хеликс България" ЕООД, чрез своя процесуален представител адв. Н. И., взема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени в съдебно заседание и в писмени бележки. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция в размер на 4 608, 00 лева съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решение си АС - П. е обявил за нищожен PA № Р-16001618005609-091-001/15.11.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. П., потвърден с Решение № 6 от 06.01.2020 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – гр. П. при ЦУ на НАП. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е нищожен, поради липса на териториална компетентност на единия от неговите издатели – ръководителя на ревизията П. П. – главен инспектор по приходите при ТД на НАП - С.. Изводът си първоинстанционният съд е мотивирал при съобразяване приложените по делото заповеди за командироване на органите по приходите, извършили ревизията, от които било видно, че същите са командировани за конкретни дати и в изпълнение на конкретни задачи по извършването на ревизии, разпоредени с писма с изх. № 91-00-131 от 29.08.2018 г. и изх. № 11-02-152#1 от 31.08.2018 г. на заместник -изпълнителния директор на НАП, сред които била и ревизията на "Хеликс България" ЕООД. В тази връзка и доколкото е приел за валидни единствено действията, извършени на датите на командироване, съдът, при налични доказателства, удостоверяващи, че ревизиращият екип е осъществил процесуални действия извън тези дати, като изпращане на искане за представяне на документи и писмени обяснения и удължаване срока за представянето им, е възприел липсата на териториална компетентност като основание за нищожност на РА. Настоящият съдебен състав преценява така постановеното решение като валидно и допустимо, но неправилно. Спорният въпрос по делото касае наличието на териториална компетентност на органа, издал акта. PA № Р-16001618005609-091-001/15.11.2019 г. е издаден от Г. Ч. на длъжност началник на сектор "Ревизии" при ТД на НАП – гр. П., възложил ревизията и П. П. – главен инспектор по приходите пир ТД на НАП - С., ръководител на ревизията. Правомощията за определяне на компетентен орган, който да възлага ревизионни производства, по закон се упражняват от директора на компетентната ТД на НАП по смисъла на чл. 8 ДОПК. Разпоредбата на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК сочи, че ревизията може да се възлага от органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция. В тази връзка, с оглед представените по делото заповеди, обосновано първоинстанционният съд приема, че в съответствие с цитираната норма е издадена ЗВР № Р-16001618005609-020-001/13.09.2018 г., издадена от Т. П. на длъжност – началник сектор "Ревизии", оправомощена съгласно заповед № РД-09-1/03.01.2017 г. на директора на ТД на НАП – гр. П. и приложение № 1 към заповед № РД-09-1/03.01.2017 г. да замества Г. Ч. на длъжност началник на сектор "Ревизии" при ТД на НАП – гр. П., на който според приложена на л. 834 от първоинстанционното дело Заповед № 8467/27.08.2018 г. на директора на ТД на НАП – гр. П. е разрешено ползването на платен годишен отпуск в размер на 2 дни, считано за 13.09.2018 г. и 14.09.2018 г., и който на свой ред е притежавал необходимата териториална компетентност за възлагане на ревизията, съгласно Заповед № РД-09-427/15.03.2019 г., изменена със Заповед № РД-09-660/24.04.2019 г. на директора на ТД на НАП – гр. П.. Правилно в тази връзка административният съд е приел, че заповедите за възлагане на ревизия и за нейното изменение, за спиране и възобновяване на ревизионното производство са издадени от компетентно длъжностно лице, надлежно упълномощено въз основа на заповед № РД-09-1 от 03.01.2017 г. на директора на ТД П. на НАП. Съгласно чл. 7, ал. 1 ДОПК актовете по този кодекс се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител, от компетентната териториална дирекция. По силата на чл. 8, ал. 1, т. 3 ДОПК, компетентната териториална дирекция относно производствата по този кодекс е териториалната дирекция по седалище на местните юридически лица. В конкретния случай доколкото "Хеликс България" ЕООД има седалище и адрес на управление в гр. П., то компетентната ТД на НАП, която следва да извърши ревизията и да състави РА е ТД на НАП – гр. П.. Съгласно чл. 10, ал. 8 ЗНАП, при необходимост за изпълнение на възложените на агенцията функции изпълнителният директор или оправомощено от него лице може със заповед да нареди служители от една териториална дирекция да преминат в друга териториална дирекция, за изпълнение на което съответният териториален директор командирова служители от поверената му дирекция при условия и по ред, определени в Кодекса на труда. Необходимостта от участието на органи по приходите от други териториални дирекции е основана на постановление на Специализирана прокуратура – С., в което е посочено ревизиите на конкретни юридически лица, включително "Хеликс България" ЕООД, да бъдат възложени на различни екипи от служители на НАП и на писмо с изх. № 91-00- 131/29.08.2018 г. на зам. изпълнителния директор на НАП, в което е посочено в ревизията на дружеството да бъдат включени П. П. – главен инспектор по приходите, ръководител на екип; С. К. – гласен инспектор по приходите; А. Л. – старши инспектор по приходите и М. С. – главен инспектор по приходите с указания за командироването им при условията и по реда на Закона за държавния служител. За доказване на компетентността на извършилите ревизията, съставили ревизионния доклад и издали оспорения ревизионен акт лица по делото са приложени заповеди, намиращи се на л. 837 – л. 864 и удостоверяващи факта на командироване, както и факта, че посочените лица са в служебни правоотношения с ТД на НАП - гр. С., заемат длъжностите, посочени в заповедта за възлагане на ревизия. В този смисъл, за да се приеме, че ревизията е извършена според изискванията на закона, в случаите, когато ревизиращият екип е съставен от служители на дирекция, различна от териториалната дирекция на НАП по седалището на местното ЮЛ, следва да е доказано, че на тези лица е наредено от изпълнителния директор на НАП или оправомощено от него лице да преминат в компетентната дирекция за извършване на конкретни действия, които да са формулирани в нареждането. Отделно от това, необходимостта от преминаване в компетентната дирекция следва да е мотивирана, като при наличието на посочените предпоставки, териториалният директор в дирекцията, в която работят служителите, трябва да ги командирова в другата дирекция, за срока на ревизията или за осъществяване на възложените от изпълнителния директор конкретни задачи. В тази връзка, на първо място следва да бъде посочено, че в случая, нареждане за преместване е дадено от компетентен орган - зам. изпълнителен директор на НАП, оправомощен от изпълнителния директор на НАП, като с писмо с изх. № 91-00- 131/29.08.2018 г. на териториалните директори на ТД на НАП – гр. С. е възложено да се организира възлагането на ревизии на посочени лица, сред които и "Хеликс България" ЕООД и изрично указано в ЗВР да бъдат включени горецитираните служители на ТД на НАП – гр. С.. На следващо място следва да бъде посочено, че съгласно приложените по делото заповеди за командироване, служителите на ТД на НАП – гр. С. действително са командировани в гр. П. за конкретни дати, общо 5 дни – 06-09.11.2018 г., 21.10.2019 г. и 15.11.2019 г., и в изпълнение на конкретни задачи по извършването на ревизия - преглед на първични счетоводни документи в офис на ревизираното дружество, подписване на ревизионния доклад и подписване на ревизионния акт. Именно издаването на заповеди за командироване със задачи – подписване на РД и РА определя компетентността на органите. В този смисъл действия като изпращане на искане за представяне на документи и писмени обяснения и удължаване срока за представянето им, не правят РА нищожен, както неправилно е приел първоинстанционния съд. Във връзка с изложеното, изводите на първоинстанционния съд, че в конкретния случай не е доказано надлежното командироване на органите по приходите от директора на ТД на НАП – гр. С. не се подкрепят от доказателствата по делото. От приложените командировъчни заповеди се установява, че лицата, определени да извършат ревизията, са "преминали" в ТД на НАП – гр. П., за извършване на ревизията на "Хеликс България" ЕООД в определени дни, като в случая, съобразно предоставените им от закона правомощия, органите по приходите са извършили само процесуалните действия, за които изрично са били упълномощени, на датите, на които са били командировани. Както става ясно, за да бъдат обосновани констатациите в съставения РД и издадения РА не е необходимо да бъдат извършени много и продължителни процесуални действия, които да наложат органите по приходите от гр. С. да пребивават в гр. П. за целия период на ревизията (чрез командироване). В случая хипотезата на "преминаване" на служители от една териториална дирекция в друга по смисъла на чл. 10, ал. 8 ЗНАП е осъществена. Датите на командироване на органите по приходите, съпоставени с извършените действия по ревизията, включително съставянето на ревизионния доклад и издаването на РА, водят до извода за наличие на териториална компетентност същите да извършват посочените процесуални действия. В контекста на горното настоящата съдебна инстанция счита, че обжалваният РА не страда от порок, обуславящ неговата нищожност. Като е стигнал до други изводи и е прогласил процесния ревизионен акт за нищожен, АС - П. е постановил неправилно решение, което на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК следва да бъде отменено, включително и в частта за разноските, като делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане съдът следва да разгледа спора по същество, като извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт. На основание чл. 226, ал. 3 АПК вр. § 2 ДР ДОПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за производството пред настоящия съдебен състав на ВАС, първо отделение. Водим от горното, Върховния административен съд и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, състав на първо отделение,