Решение № 16580 от 5.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5962/2018 г.

Решение № 16580 от 5.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5962/2018 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от В. И., против решение № 636 от 5.02.2018 г., постановено по адм. дело № 10073/2017 г. на Административен съд - София-град (АССГ), Второ отделение, 23 състав, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 215 от 4.07.2017 г., постановено по преписка № 454/2015 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), с което е установено че Ц. Х., В. К., Е. П. и В. С., в посочените им качества като членове на Управителния съвет (УС) и контрольор на Етажната собственост (ЕС), с посочен адрес, не са извършили дискриминация по признаците "лично" и "обществено" положение по отношение В. И. и е оставена без уважение, подадената от нея жалба, наречена "сигнал", срещу цитираните лица. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил представените от касационната жалбоподателка писмени доказателства, не е взел предвид възраженията й, необоснован е изводът му, че тя е получила касовата книга на Етажната собственост с приемо-предавателен протокол. Неправилно е приложен и Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), тъй като поради описаните в жалбата й факти е налице неравно третиране и осъществено дискриминационно поведение по отношение нея, включително и под формата на "тормоз". Оспорва се и осъждането й да заплати разноски за юрисконсултско и адвокатско възнаграждение, тъй като не е доказано действителното му заплащане. Иска се отмяна на решението на АССГ и да бъде постановено друго, с което се приеме за основателна молбата й за установяване на дискриминация. Представена е писмена защита. Ответникът - КЗД, не изразява становище по касационната жалба. Ответниците - Ц. Х., В. К., Е. П. и В. С., чрез пълномощника си адв. В. оспорват касационната жалба и молят да бъде отхвърлена като неоснователна, по доводи, развити в писмен отговор. Претендират заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че оспореното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. АССГ е събрал относимите за спора доказателства и след като подробно ги е обсъдил е установил вярно и точно фактите по спора. Приел е за установено, че производството пред КЗД е образувано по жалба, наречена сигнал, подадена от настоящия касатор В. И., сдържаща твърдения за осъществена дискриминация по признаците "лично положение" и "обществено положение", на основание чл. 4 от ЗЗДискр. Поведението се твърди, че е на председателя и членовете на Управителния съвет на ЕС, с посочения адрес, в която живее жалбоподателката и се изразява в това, че същата е поискала устно и писмено от УС на ЕС да й предостави информация "по пера" за приходите и направените разходи в ЕС за двугодишен период, поради породили се у нея съмнения, но такава не й била предоставена. С този отказ на УС, тя се счита за дискриминирана. Жалбоподателката е представила като доказателство писма за водена кореспонденция между нея и УС във връзка с искането. Допълнително жалбата е уточнена, като е посочено, че е насочена срещу "действията и бездействията" на УС на ЕС и контрольора в ЕС, които са посочени поименно, като е налице по-неблагоприятно третиране в сравнение с останалите лица - членове на ЕС, основано на "личното й положение". На следващо място жалбоподателката е посочила, че по повод извършена ревизия с дата 27.11.2014 г. на средствата на ЕС е поискала по-подробна информация и е подала възражение с вх. № 43 от 17.01.2015 г., като по този повод е получила отговор с изх. № 21 от 16.02.2015 г., с което е било "наредено" да извърши ревизия на касата за периода от 1.01.2012 г. - 31.12.2014 г., което е в противоречие с чл. 24, ал. 5 от Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС), според който единствено Общото събрание определя кръга лица, които могат да извършат проверка на касата и да отчетат резултатите от нея. Не са й предоставени необходимите документи за такава проверка, напротив забранено й е да "пипа касовата книга", което намерило израз в протокол № 26 от 25.03.2015 г., на Общото събрание на ЕС. Даден й е срок за извършването на проверката и представянето на ревизионния акт - 12 дни, а в същото време на контрольора, заедно с друго лице е даден срок за проверка месец и половина считано от 25.10.2014 г. до 30.11.2014 г., което е видно от протокол № 25 от 15.10.2014 г. Посоченото обективира дискриминационно отношение към нея, като съгласно чл. 4 от ЗЗДискр. е поставена в положение на "непряка дискриминация", в "по-неблагоприятно положение" в сравнение с останалите живущи в ЕС на основата на "личното" и "общественото" й положение. Съдът е установил, че КЗД е спазила предвидената в специалния закон процедура по проучване, като е изискала и приложила по преписката становища и доказателства от участниците в производството. В изпълнение на чл. 59, ал. 3 от ЗЗДискр. на страните е предоставена възможност да се запознаят с приложените по преписката материали. В съответствие със задълженията си Комисията е осигурила пълно и всестранно разкриване на обстоятелствата в образуваното пред нея производство. Изготвено е заключение от докладчика по преписката, а съобразно чл. 60 - чл. 63 от ЗЗДискр. е насрочено и проведено открито заседание, за участие в което страните са редовно призовани. Комисията е изискала и получила информация, писмени обяснения, становища и доказателства от ответните страни в производството, с които са отречени твърденията в жалбата. Въз основа на събраните доказателства, КЗД е приела за установено от фактическа и правна страна, че между жалбоподателката и ответните страни, в качеството им на членове на УС на ЕС и контрольор на същата, е възникнал конфликт във връзка с отправено искане от нейна страна към УС за предоставяне на информация "по пера" за приходите и разходите в ЕС за двугодишен период, след като е била извършена ревизия на касата на ЕС. Това искане е било отправено на проведеното общо събрание на 25.03.2015 г., на което контрольора е докладвал резултатите от извършената ревизия и съответно е бил представен протокол, подписан от Комисията. Докладът на ревизионната комисия е бил приет с гласували "за" собствениците на 69. 862 % от ид. части на обектите в ЕС и 7. 271 % "против". Относно твърденията за допусната дискриминация, изразяваща се в "отказ за предоставяне на по-подробна информация във връзка с приходите и разходите", КЗД е приела, че същите не са установени с надлежни доказателства. Членовете на УС са предоставили такава възможност. Пред КЗД е представено писмо - "отговор", отправено до жалбоподателката, от което е видно, че УС й е дал възможност да извърши ревизия на касата за периода 1.01.2012 г. - 31.12.2014 г. и да изготви ревизионен акт, който да предостави в срок до 28.02.2015 г. като за целта са й предоставени касовата книга и всички приходно-разходни документи към нея с приемо-предавателен протокол. В същото писмо се съдържат отговори на други поставени от жалбоподателката въпроси, във връзка с протоколи от проведените ОС на ЕС. Съставът на КЗД е отхвърлил твърдението за дискриминационно третиране, изразено чрез отказ да бъде отговаряно на на запитванията й, тъй като на същите е отговаряно, а относно заявеното, че само от нея е поискана молба, за да ползва общи части от блока, докато на другите съкооператори не са искани такива молби, то посоченото не противоречи на ЗЗДискр., а и за останалите ползуватели е имало общо решение на ОС. Посоченото лице за сравнение не е в сравнимо положение. Жалбоподателката е ползвала част от мазе, което е било преди това на друг собственик, но той се е отказал и тя е продължила да ползва и неговата част, без да уведоми УС на ЕС. По тази причина й е било указано да поиска ползването на помещението изцяло, като липсва друг подобен случай в ЕС. Видно от приложения протокол № 20 от проведеното на 12.12.2011 г. ОС на собствениците в жилищния блок, в точка три от дневния ред й е било направено предложение във връзка с избора на касиер на блока тя да поеме тази отговорност, но съгласно записаното в протокола, тя е отказала и така е било избрано друго лице. Това обстоятелство обосновава извод, че Иванова не е била третирана дискриминационно от посочените от нея лица, дори напротив, била е третирана наравно с всички други съкооператори, като е била издигната и нейната кандидатура за касиер. В заключение, КЗД е приела, че заявените оплаквания не са доказани, не са събрани доказателства за посочените признаци, по които е заявено дискриминационно третиране, липсват данни за различно, по-неблагоприятно третиране от други лица, които са в сходно положение, въз основа на някой от защитените признаците, изброени в чл. 4 от ЗЗДискр. Жалбоподателката не е посочила в какво се изразява нейното "лично" и "обществено" положение, въз основана на които признаци тя се счита за дискриминирана. При така установеното от фактическа страна, АССГ е приел, че оспореното решение на КЗД е издадено от компетентен орган, в рамките на предоставените на Комисията правомощия по чл. 47 от ЗЗДискр., в качеството на независим специализиран държавен орган, осигуряващ предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и равенство на възможностите. В съответствие с чл. 48, ал. 1 и 2, във вр. с чл. 54 от ЗЗДискр., решаващият състав на КЗД е определен с разпореждане на председателя, спазена е и установената форма - решението е писмено и съдържа наименованието на органа, който го е издал; фактическите и правните основания за издаването му; диспозитивна част, както и указание пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва - чл. 66 ЗЗДскр. При постановяване на решението на КЗД не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които обезпечават валидността и законосъобразността на решението. Комисията е изпълнила регламентираната в закона процедура, като е осигурила упражняването на правото на защита на страните. Органът е спазил формулираното в чл. 9 ЗЗДискр. правило за разпределение на доказателствената тежест, а именно страната която твърди, че е жертва на дискриминация, да посочи факти, от които може да се направи убедителен извод, че е налице дискриминация, а ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. Извършена е процедура по проучване по смисъла на чл. 55 от ЗЗДскр., събрани са доказателства, като фактическата обстановка е правилно изяснена, а въз основа на същата правилно е приложен и материалния закон. Съдът е посочил, че правилно КЗД е установила, че твърденията за допусната дискриминация, не са потвърдени с надлежни доказателства. Освен това жалбоподателката и в хода на съдебното производство не е заявила и доказала, в какво се изразява по-различното положение, което е обект на дискриминация, а и по отношение признаците "лично положение" и "обществено положение", на които законодателят не е дал легално определение, налагащо установяване и доказване във всеки конкретен случай на значим, обективен, същностен за личността белег, който позволява да бъде прилаган еднакво и който отчита универсалния обхват на закона, такъв признак не е твърдян и установен. От фактите по делото не е видно да е налице значим за личността на жалбоподателката белег, който да е обусловил различно третиране. По тези съображения, съдът е отхвърлил жалбата против решението на КЗД и с оглед изхода на спора е осъдил жалбоподателката да заплати разноски за ответните страни. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Правилно съдът е анализирал нормата на чл. 4 от ЗЗДискр. За да се констатира наличието на дискриминация е необходимо коректно да бъде посочено лице сравнител, поставено в по-благоприятни условия от жалбоподателя на базата на признаците по ал. 1 на чл. 4 от закона или "чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика". С изменението на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. от ДВ, бр. 105 от 30.12.2016 г. са конкретизирани лицата, към които може да се приложи непряката дискриминация - лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, или на лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение. Сравнението се приема като основен и задължителен елемент от фактическия състав на всеки един от двата вида дискриминация - пряка и непряка, като липсата му е основание да се приеме, че не е налице по-неблагоприятно третиране на жалбоподателя спрямо "друго лице при сравними сходни обстоятелства" или "чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдан". В случая, в административното производство и в съдебното производство не са събрани доказателства за подобно по-неблагоприятно третиране, липсват лица в сравнимо сходно положение. Твърдението на жалбоподателката, че не е получила исканата от нея информация за разходването на средствата на ЕС, което се релевира и като касационно основание за необоснованост на изводите на съда, не се подкрепя от данните по делото. На същата е предоставена възможност да се запознае и евентуално да извърши повторна ревизия на касата за посочения период като се запознае с исканите от нея документи, чрез касиера на ЕС. Поради това е ирелевантно обстоятелството, че не е подписвала приемо-предавателен протокол за получаване на касовата книга, каквато възможност е указана в отговора на УС № 21 от 16.02.2015 г. Независимо, че в този отговор от УС е употребена формулировката "нареждаме" да се извърши ревизия на касата, то същата ревизия е решено да бъде извършена поради възраженията на самата жалбоподателка и именно от нея, като изрично е посочено, че това следва от правото й на собственик и член на ЕС. Нареждането се отнася до касиера, като за целите на ревизията е посочено да се предоставят на жалбоподателката касовата книга и всички приходно-разходни документи относно отчитане на средствата на ЕС. В. Иванова е уведомила УС, че възприема писмото като "нареждане" и няма да извърши ревизия, тъй като такова решение не отговаря на изискванията на ЗУЕС, според който само ОС на ЕС може да вземе решение да възложи извършване на ревизия. От посоченото следва, че дори самата жалбоподателка не отрича, че членовете на УС, които са ответници в производството пред КЗД са обективирали воля да й бъде предоставена исканата от нея информация, но не са го направили по надлежния, според жалбоподателката ред. Ирелевантни са твърденията относно посочения в касационната жалба протокол № 18 от 5.10.2011 г. от общо събрание на ЕС, цитиран като обективиращ, дискриминационно поведение под формата на "тормоз", тъй като в първоначалната жалба (сигнал) липсват подобни твърдения и същите не са разглеждани от КЗД и от първоинстанционния съд. По отношение цитираните в представената от И. писмена защита протоколи и кореспонденция, се сочат нарушения на ЗУЕС, които не могат да бъдат разгледани в настоящото производство. От всички данни по делото следва извод за съществуващо напрежение между жалбоподателката и други лица от ЕС, което обаче не може да бъде определено като дискриминационно поведение в нито една от твърдяните форми. Пряката/непряката дискриминация по чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДискр. и тормозът по смисъла на чл. 5 ЗЗДискр са две различни, самостоятелни форми на дискриминация. Фактическите им състави разкриват съществени разлики. Разликата е, че пряката/непряката дискриминация е различно третиране, докато за тормоза различното третиране е ирелевантно. Поради това дискриминацията по чл. 4, ал. 2 и ал. 3 ЗЗДискр. изисква сравнител, а за тормоза, той не е необходим. За тормоза релевантна е специалната цел или резултат на поведението, визирани в § 1, т. 1 ЗЗДискр. - накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. За дискриминацията чл. 4, ал. 2 и ал. 3 ЗЗДискр. и за резултатния състав на тормоза умисълът е ирелевантен, докато за формалния състав на тормоза - той е елемент на фактическия състав. И двете форми на дискриминация обаче се основават на защитен признак по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗЗД. Именно обусловеността от защитения признак, а не самото деяние, без оглед на характеристиката, която е негово основание, го прави дискриминация, закононарушение по ЗЗДискр. В случая такъв защитен признак не е доказан. Към момента на депозиране на жалбата (сигнал) - 10.09.2015 г. е приложима разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр. в редакцията й от ДВ, бр. 26 от 7.04.2015 г., съгласно която в производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е дискриминирана, представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен, т. е. необходимо е да съществуват доказателства, които са достатъчна индиция, че между съпоставимите лица, които са и които не са носители на защитения признак е налице неравенство, за да може да се презумира, че именно защитеният признак е причината за неравенството. Жалбоподателката пред КЗД не е посочила факти, въз основа на които може да се направи предположение prima facie, че е налице дискриминация, липсва посочване на белези, които да изпълнят със съдържание сочените защитени признаци - "лично положение" и "обществено положение", не е установена и причинно-следствената връзка между твърдяното за осъществено по-неблагоприятно третиране и посочените в жалбата признаци, предмет на защита. Действително и в производството пред КЗД и в съдебното производство са установени влошени междуличностни взаимоотношения между жалбоподателката и членове на УС на ЕС, но същите не са на основата на защитен признак. Липсват факти, които да изпълват със съдържание защитения признак "лично положение" и "обществено положение". Правилно както КЗД, така и съда са посочили, че за разлика от останалите защитени признаци, тези признаци нямат еднозначно посочено в закона обективно съдържание, което налага във всеки конкретен случай да бъда доказан значим същностен за личността белег, който позволява да бъде прилаган еднакво закона. В случая такива значими белези, характеризиращи личността на жалбоподателката - критично отношение към управлението на ЕС и разходването на общите средства не може да изпълни това съдържание. Подобно разширително тълкуване не намира опора в закона. В обхвата на признака "лично положение" следва да са включват само значими и ангажиращи за личността характеристики, равностойни със същностните основни признаци за личността каквито са полът, расата, здравословното състояние, сексуалната ориентация, възрастта, вярата. Допълнителни характеристики, от рода на посочените, които по своя характер са временни, случайни и повърхностни не могат да бъдат приети за изпълващи съдържанието на признака "лично положение". По същият начин и за признака "обществено положение" не са посочени релевантни факти. Липсва каквато и да е каузална връзка между защитен признак и твърдяното дискриминационно поведение. Изводите на съда в тази връзка са напълно обосновани и съобразени с материалния закон. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът не е взел предвид посочените от жалбоподателката доказателства, както и нейните възражения. Същото не намира опора в данните по делото. Съдът е обсъдил относимите към спора доказателства, като не е налице и нарушение относно това, че е отказал приемането на представени от жалбоподателката доказателства, които не са били относими към спора. В производството пред АССГ, жалбоподателката е била редовно призована, като съдът не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, с което да препятства правото й на защита. Първоинстанционният съд е приложил правилно закона, като постановеното решение не страда от сочените в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото правилно са присъдени и направените разноски за първоинстанционното производство, като адвокатското възнаграждение е в предвидения по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение минимално определен размер. С оглед изхода на спора е основателна претенцията на ответниците - физически лица за присъждане на направените разноски за касационното производство, възлизащи на 500 лева, заплатени за адвокатски хонорар за един адвокат, действително заплатени, което е установено от представения договор за правна помощ от 12.04.2018 г. и преводно нареждане от 12.04.2018 г. за заплащане на сумата по банков път. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,