Решение № 8401 от 29.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14564/2019 г.

Решение № 8401 от 29.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14564/2019 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор срещу Решение № 1348 от 05.11.2019 г. по адм. дело № 906/2019 г. по описа на Административен съд София-област, с което е отменено негово Решение № 765-03/10.06.2019 г. за прилагане на принудителна административна мярка на ЗД "БУЛ ИНС" АД. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи за безспорно установено по делото, че до датата на издаване на административния акт застрахователят не е представил доказателства пред надзорния орган за изплатено застрахователно обезщетение, въпреки надлежното му уведомяване и дадения срок за възражения, обяснения и писмени доказателства. Доказателствата за изплащане на застрахователната сума са представени ведно с подадената до първоинстанционния съд жалба. Според касационния жалбоподател преди представянето на надлежни доказателства за изпълнение на задължението не са били налице фактически и правни основания надзорният орган да прекрати административното производство по прилагане на ПАМ. Счита, че извършените от застрахователя действия противоречат на чл. 36, ал. 2 АПК, тъй като не е оказано съдействие на органа при събиране на относимите доказателства. Твърди, че административният съд не е отчел, че съобразно събраните доказателства в административното производство към датата на издаване на административния акт пред компетентния орган не е била налице друга законосъобразна възможност за действие. С това си поведение дружеството нарушава основен принцип, а именно забраната да черпи права от собствените си незаконосъобразни действия и/или бездействия. По изложените съображения иска отмяна на съдебното решение и произнасяне по съществото на спора, при което подадената пред първоинстанционния съд жалба да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за двете инстанции съгласно представен списък. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът - ЗД "БУЛ ИНС" АД, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли решението на Административен съд София-област да бъде оставено в сила. Твърди, че взетото решение за изплащане на застрахователните обезщетения е било известно на надзорния орган и същият не се е възползвал от представените му по закон правомощия, а именно преди издаване на акта да изиска информация дали сумите са изплатени. Правилно административният съд е приел, че разпореденото с принудителната административна мярка е изпълнено още преди същата да бъде издадена, поради което няма как да се счете, че плащането е извършено в изпълнение на същата. Моли съдебното решение като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, обсъди становищата на страните, наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да отхвърли жалбата, административният съд е установил от фактическа страна, че на 28.09.2018 г. Р. М. и Р. Н. - наследници на В. М., за завели претенция № 1801030294 и претенция № 1801030297 пред застрахователя ЗД "БУЛ ИНС" АД по повод настъпило застрахователно събитие – пътно-транспортно произшествие (ПТП) в района на гр. Своге с автобус марка "МАН", при което като пътник загива В. М. – майка на Р. М. и Р. Н. Претенциите са предявени на основание договор за задължителна застраховка "Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз по полица № BG/02/218000015701. Заявителите са представили писмени доказателства за установяване на претенциите. На 09.11.2018 г. ЗД "БУЛ ИНС" АД с писмо изх. № НЩ-7969 е изискало информация и допълнителни доказателства от Националната следствена служба (НСС) във връзка с изясняване на обстоятелствата дали е установено наличието на алкохол и упойващи вещества в кръвта на водача на автобуса, дали за автобуса има издаден лиценз - удостоверение на ППС за обществен превоз на пътници и дали са изпълнени изискванията за случаен превоз на пътници. На 27.03.2019 г. с писмо с изх. № НЩ-2343 и изх. № НЩ-2344 застрахователят се произнася по двете претенции, като отказва изплащането на застрахователно обезщетение. На 12.04.2019 г. Р. М. и Р. Н. са подали жалба до Комисията за финансов надзор (КФН) по повод постановения от ЗД "БУЛ ИНС" АД отказ за изплащане на обезщетение по предявени претенции № 1801030294 и № 1801030297 по договор за задължителна застраховка "Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз с полица № BG/02/218000015701. На 18.04.2019 г. с писмо изх. № 91-02-568 заместник-председателят на КФН е изискал от ЗД "БУЛ ИНС" АД писмено становище ведно със заверено копие от цялата документация по двете претенции. На 03.05.2019 г. ЗД "БУЛ ИНС" АД е представило отговор, в който сочи, че не са ангажирани безспорни доказателства относно спазването на установените със закон и подзаконови нормативни актове условия за покритие по задължителна застраховка "Злополука на местата". Застрахователят е посочил, че събраните доказателства установяват пропуски в задължителните документи, които би следвало да се изготвят преди и по време на извършване на "случаен превоз" на пътници съгласно изискванията на Наредба № 33 от 03.11.1999 г., както и че са изискани допълнителни документи от НСС във връзка с изясняване на обстоятелството дали превозът има случен характер, поради което до представяне на горните документи застрахователят няма основание да изплати на лицата претендираните застрахователни обезщетения. На 17.05.2019 г. с писмо изх. № 91-02-568 на основание чл. 26, ал. 1 АПК КФН уведомява ЗД "БУЛ ИНС" АД, че открива производство по издаване на индивидуален административен акт за прилагане на ПАМ по чл. 587, ал. 2, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ), като е описана разпоредителната част на акта. В писмото е определен тридневен срок за представяне на обяснения и възражения, считано от датата на получаването му. Съобщението за откриване на административното производство е получено от изпълнителните директори на застрахователното дружество на 20.05.2019 г. На 10.06.2019 г. заместник-председателят на КФН постановява процесното Решение № 765-03, с което на основание чл. 16, ал. 1, т. 15 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН), чл. 588, ал. 1, вр. чл. 587, ал. 1, т. 4, вр. чл. 474, ал. 1 и 2, вр. чл. 476 КЗ и чл. 38, ал. 1 и 5 от Наредба № 49 от 16.10.2014 г., разпорежда на ЗД "БУЛ ИНС" АД в срок от пет работни дни от датата на получаване на решението за прилагане на ПАМ: 1. Да изплати на Р. М. - наследник на В. М. застрахователно обезщетение в размер на 25 000 лв. по претенция № 1801030294; 2. Да изплати на Р. Н. - наследник на В. М. застрахователно обезщетение в размер на 25 000 лв. по претенция № 1801030297; 3. Да представи в управление "Застрахователен надзор" на КФН заверено копие на писмени доказателства (платежни нареждания), удостоверяващи изпълнението на т. 1 и 2 от решението. За да приложи процесната мярка, заместник-председателят, ръководещ управление "Застрахователен надзор" на КФН, е приел, че на основание чл. 106, ал. 5 КЗ незаконосъобразно се отказва изплащането на застрахователно обезщетение поради това, че НСС не е отговорила на запитването на застрахователя, а представените документи не установяват основанието на претенциите. Посочил е, че документите, които се представят пред застрахователя за изплащане на застрахователна сума или част от нея са изброени в чл. 39, ал. 1 от Наредба № 49 от 16.10.2014 г. Предвид значимите обществени отношения, които защитава задължителната застраховка "Злополука" на пътниците в обществения превоз, изключените от покритие рискове са изчерпателно регламентирани в чл. 475 КЗ. В конкретния случай към заявените претенции за изплащане на обезщетения са приложени изискуемите от закона документи, а събитието, за което са заведени претенциите, не попада в изключенията на чл. 475 КЗ. В съответствие с чл. 476 КЗ и съдържанието на процесната застрахователна полица застрахователната сума за едно място е 50 000 лв. Изложени са съображения досежно осъществяването от страна на дружеството-превозвач на обществен превоз по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на Закона за автомобилните превози, (за което същото има издаден лиценз, валиден до 2027 г.), в изпълнение на което е сключена и задължителна застраховка "Злополука на местата", както и че извършеният превоз отговаря на изискванията за "случаен превоз", което е вписано в пътния лист. Като неоснователни са приети съображенията на застрахователя, че превозът няма характер на обществен поради неналичието на документите, изискуеми в чл. 68, ал. 4 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. Цитираната разпоредба визира задължение за превозвача, неизпълнението на което е основание за ангажиране на административнонаказателната му отговорност и няма отношение към определяне дали превозът е "случаен" или не е. Посочено е също така, че непълнотите в пътния лист, неизпращането на уведомление и несъгласуването на договори и разписания с отдел "Автомобилна администрация"-гр. София, също представляват задължение за превозвача, чието неизпълнение не може да обоснове извод, че в случая не е налице обществен превоз и на това основание да се откаже изплащането на застрахователно обезщетение. Счел е за неоснователно и възражението на застрахователя, че за изплащане на обезщетение е нужно да се представи билет, карта или друг документ, който да удостовери превоза, тъй като целта на тези документи е да удостоверят факта, че пострадалият е бил пътник, който факт се доказва от констативния протокол за ПТП. С оглед изложеното административният орган е мотивирал извод, че при настъпване на описаното събитие, представляващо покрит риск по задължителната застраховка "Злополука на местата", обективирана в застрахователна полица № BG/02/218000015701, с която са застраховани животът, здравето и телесната цялост на В. М., загинала като пътник при ПТП в района на гр. Своге, за ЗД "БУЛ ИНС" АД е възникнало задължението да изплати за всяка от заведените претенции застрахователно обезщетение в размер на 25 000 лв., минимално предвидената в чл. 476 КЗ застрахователна сума. Прилагането на процесната ПАМ е необходимо и обосновано с оглед целите на ЗАНН и с цел осигуряване защита интересите на ползвателите на застрахователни услуги на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 от КЗ. Изрично е посочено, че застрахователят не е представил обяснения и възражения в рамките на предоставения му срок. ЗД "Бул Инс" АД е представило като приложение към първоинстанционната жалба 2 бр. платежни нареждания, от които се установява, че на 28.05.2019 г. на всеки от наследниците Р. М. и Р. Н. е преведено обезщетение по 25 000 лв. При така установената фактическа обстановка, по която не се спори от страните, Административен съд София-област е приел, че Решение № 765-ОЗ от 10.06.2019 г. на заместник-председателя на КФН е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Съдът е мотивирал извод, че към датата на приемане на процесното решение (10.06.2019 г.) не е било налице неизпълнение от страна на застрахователя на възникнало задължение съгласно КЗ, а именно бездействие (неоснователно неизпълнение на задължението да изплати застрахователно обезщетение по заведени пред него претенции), което да доведе или което да е довело до застрашаване интересите на ползвателите на застрахователни услуги. Процесната ПАМ е постановена при липса на материалноправните предпоставки за прилагането й спрямо застрахователя, поради което съдът е отменил същата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 587, ал. 1, т. 4 КЗ заместник-председателят на КФН може да прилага мерките по ал. 2 и 3, когато установи, че застраховател е извършил действия или е допуснал бездействия, които могат да доведат или са довели до застрашаване интересите на ползвателите на застрахователни услуги. Нормата на чл. 587, ал. 2, т. 1 КЗ предвижда възможността в случаите по ал. 1 заместник-председателят да прилага принудителни административни мерки, като разпорежда писмено да се предприемат конкретни мерки, за да се предотвратят или преустановят допуснатите нарушения или да се отстранят вредните последици от тях. По делото не се спори, че към момента на издаване на Решение № 765-03/10.06.2019 г. на заместник-председателя на КФН пред административния орган не са представени изисканите с писмо изх. № 91-02-568 от 17.05.2019 г. доказателства, установяващи плащането на застрахователните обезщетения, но плащането в действителност е било извършено. В тази връзка съдът правилно е отбелязал, че съгласно чл. 142, ал. 1 АПК преценката на съответствието на административния акт с материалния закон се извършва към момента на неговото издаване. От представените с подадената първоинстанционна жалба платежни нареждания от 28.05.2019 г. е видно, че към момента на издаване на принудителната административна мярка застрахователното дружество вече е изплатило застрахователните обезщетения, въпреки че административният орган не е уведомен за същото. Проявената от застрахователя процесуална неактивност не променя относимите за спора факти, които следва да бъдат съобразени в тяхната цялост и съотнесени спрямо приложимите правни норми към датата на издаване на административния акт. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че към момента на издаване на процесната мярка не е бил изпълнен фактическият състав на приложената от страна на надзорния орган законова разпоредба на чл. 587, ал. 1, т. 4 КЗ, а именно - не се установява допуснато действие или бездействие, което може да доведе или е довело застрашаване интересите на ползвателите на застрахователни услуги. Така установените обстоятелства обосновават извод, че не са били налице предпоставките за издаването на акт по чл. 587, ал. 2, т. 1 КЗ, с който заместник-председателят да разпореди преустановяване на допуснато нарушение. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че прилагането на принудителната административна мярка, с която се разпорежда на застрахователя да изплати съответните застрахователни обезщетения, противоречи на материалния закон и неговата цел. В заключение касационната инстанция приема, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение, поради което то следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото в полза на ответника ЗД "БУЛ ИНС" АД следва да бъдат присъдени разноските по водене на делото съгласно представения списък. Видно от представените доказателства ответникът е заплатил 1 000 лв. във връзка с възложеното процесуално представителство, като така договореното адвокатско възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото. Възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, седмо отделение