Решение № 11859 от 13.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4700/2009 г.

Решение № 11859 от 13.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4700/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на район "Искър" при Столична община (СО), срещу решение № 5 от 5.02.2009 г., постановено по адм. дело № 6011/2008 г. по описа Административен съд - София-град, с което е отменена заповед № 1483 от 16.11.2005 г. на кмета на район "Искър" при СО, с която е одобрено решението по преписка № 94-В-77 от 12.07.2005 г. на техническата служба при район "Искър" и целият имот № 40057, кадастрален лист № 581, местността "Празна секуля", сега попадащ в кв. 12, УПИ III с отреждане за "Трамвайно депо" и кв. 12, УПИ II с отреждане за "Производство и складове", е определен за застроен, като вместо това е определена свободна от застрояване площ от 756 кв. м - частта от имот пл. № 58, УПИ II, кв. 12, заключена между буквите ГДЕЖЗГ, оцветена с кафяв цвят на скицата към заключението на вещото лице. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението, поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и да бъде отхвърлена първоначалната жалба, против заповедта на кмета на район "Искър" при СО. Ответницата - Василка Георгиева Иванова, чрез пълномощника си адв. Димитров, в писмено възражение и в с. з. оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Счита, че решението на съда е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Участвалият в производството прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че правилно съдът е приел, че частта от процесния имот, затворена между буквите ГДЕЖЗГ по скицата на вещото лице от назначената по делото съдебно-техническа експертиза, с площ 756 кв. м е незастроена, тъй като от заключението на експерта се установява, че теренът представлява част от заграден двор на бивш авторемонтен завод и е затревена площ, незаета от мероприятие. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадената от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна, по следните съображения: Производството пред Административен съд - София-град е образувано по жалба, подадена от настоящата ответница по касация - Василка Иванова, срещу заповед № 1483 от 16.11.2005 г. на кмета на район "Искър" при СО, с която административният орган, на основание чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ е определил бившият имот пл. № 40057, кадастрален лист № 581, местност "Празна секуля", сега попадащ в кв. 12, УПИ III с отреждане за "Трамвайно депо" и кв. 12, УПИ II-57 с отреждане за "Производство и складове" за изцяло застроен. По делото не е имало спор по отношение легитимацията на жалбоподателката и компетентността на административния орган. Спорът е налице ли е незастроена част от процесния имот. За изясняване фактите, съдът е допуснал изслушване на съдебно-техническа експертиза. От заключението на вещото лице, което не е било оспорено от страните, съдът е установил, че процесният имот попада в урбанизирана територия, за която действа ЗРП за м. "НПЗ-Нови Искър", последното изменение на който е одобрено със заповед от 2001 г., като отреждането за имота, с площ от 2 164 кв. м е за "Трамвайно депо" и "Автобусен завод", съответно УПИ III и УПИ II и двата в кв. 12 по плана. Вещото лице е посочило, че имотът е застроен в частта, попадаща в УПИ III за трамвайно депо, като са изградени стоманено-бетонна сграда - ремонтна работилница, обслужваща трамвайно депо "Дружба", релсови съоръжения в депото, ведно със сервитути, топлопровод. Частта от имота попадаща в УПИ II - за автобусен завод, с площ от 756 кв. м е затревена и същата вещото лице е определило за незастроена. В заключението е посочено, че тази част попада в заградения двор на бившия авторемонтен завод. Съоръженията в същия вещото лице е определило като нестопанисвани. При тези данни, съдът е приел, че частта от бившия имот, попадаща в УПИ II, означена на скицата на вещото лице с букви ГДЕЖЗГ, оцветена в кафяво, възлизаща на 756 кв м. е незастроена, тъй като мероприятието "автобусен завод" не е реализирано, поради което е извел правен извод за частична незаконосъобразност на оспорената заповед. В тази част съдът я е отменил, като решавайки спора по същество е определил като свободна от застрояване, частта от 756 кв. м, подробно описана. Така постановеното решение е неправилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е направил неверни правни изводи, които са в противоречие с материалния закон. Това налага отмяна на решението и постановяване на друго, по съществото на спора, при условията на чл. 222, ал. 1, във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК. От данните по делото, в това число и от неоспореното заключение на вещото лице безспорно е установено, че процесната част от 756 кв. м от бившият имот, попада в кв. 12, УПИ II с отреждане за автобусен завод. Частта е затревена, като попада в оградения терен на бившия авторемонтен завод. При това положение необоснован е изводът на съда, че мероприятието по отреждането не е реализирано. Напротив, видно от заключението и скиците, авторемонтен завод е осъществен, като площта е застроена със сгради, складове, вътрешни пътища и подземни комуникации, както и затревена площ, като целият терен е ограден с масивна ограда. При това положение площта, която е определена за свободна от застрояване е с предназначение да обслужва производствените и складови помещения, намира се в двора на завода, поради което не може да бъде определена като незастроена. За осъществяването на производствения процес са необходими и свободни площи, в това число и тревни, които пряко обслужват мероприятието, поради което са част от него. Същото е комплексно по своя характер, като всички негови части имат характер на дейности по смисъла на § 1в от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Без всякакво значение е настоящото състояние на сградите и дворното пространство на завода - неподдържано, както е установило вещото лице. Мероприятието е реализирано, като частта от имота е заета от строителните дейности за осъществяване на същото. Ето защо оспорената заповед на кмета на "Искър" при СО, в отменената й от съда част, относно 756 кв. м е законосъобразна, тъй като правилно целият бивш имот № 58, включително и спорната част правилно е определен като застроен. Жалбата срещу заповедта е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1, във вр. с чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение