Решение № 1265 от 12.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10391/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. А. Г. от [населено място], община Струмяни, подадена чрез пълномощника му адв. Иванов, срещу решение 2523 от 29.07.2024 г., постановено по адм. дело 1048/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед 1983к-1986/23.10.2023 г. на директора на Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението /ГД ПБЗН / към Министерство на вътрешните работи /МВР/ и е осъден да заплати разноските по делото. В касационната жалба се навеждат доводи на неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се подробни съображения в подкрепа на твърденията, включително относно незаконосъобразността на административния акт. Претендира се отмяна на съдебното решение и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът директор на Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението към Министерство на вътрешните работи, в писмен отговор, подаден чрез процесуалния си представител юрк. Стоянова, оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на М. Г. против заповед 1983к-1986/23.10.2023 г. на директора на ГД ПБЗН към МВР, с която на основание чл. 204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение в МВР за заеманата от него длъжност водач на специален автомобил I степен в Районна служба ПБЗН Сандански към Регионална дирекция ПБЗН - Благоевград при ГД ПБЗН към МВР. За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че същата е издадена от компетентен орган при спазване на изисквания относно нейното съдържание по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, както и в срока по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. Съдът е приел също така, че заповедта е постановена и при липсата на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и спазена процедура по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Прието е от съда още, че в заповедта достатъчно пълно и ясно от фактическа страна са описани деянията, вменени на жалбоподателя Г. като нарушения на норми от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР /Етичния кодекс/, а именно нарушение по т. 15, т. 19, т. 20 и т. 21 от Етичния кодекс. В случая, съдът приема, че са налице законовите предпоставки за ангажиране на дисциплинарната отговорност на оспорващия, доколкото така описаното поведение на служителя е несъвместимо с морално-етичните правила и намалява авторитета на институцията. Етичният кодекс за поведение на държавните служители в МВР изисква поведение на служителя, с което да се пази доброто име на институцията, да се насърчават хората да уважават закона, като се дава личен пример и се носи отговорност за извършените действия. В аспекта на горното и анализирайки конкретните обстоятелства, описани в оспорената заповед съобразно събраните доказателства, съдът е приел, че дисциплинарните нарушения са доказани - релевираните деяния на оспорващия правилно са квалифицирани като тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4, във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Според съда несъвместимо с Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и уронващо престижа на службата е поведението на оспорващия, доколкото виновно са нарушени т. 15, т. 19, т. 20 и т. 21 от Етичния кодекс. Съдът е приел също така, че в случая е налице и уронване престижа на службата, доколкото се установява, че деянията на жалбоподателя са станали известни на множество лица, намиращи се в непосредствена близост до инцидента и пред заведението, както и че е налице публикация за случилото се в местен всекидневник. При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът е обосновал извод, че действията на жалбоподателя съставляват дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, представляващо тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарно наказание уволнение на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. При правилна преценка на доказателствата по делото, ценени в съвкупност, съдът е достигнал до верен извод за законосъобразност на оспорената заповед. Заповедта е издадена от компетентен орган и при спазване на формалните изисквания относно нейното съдържание по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Правилно съдът приема също така, че дисциплинарното производство е проведено в рамките на установените сроковете по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, като в тази връзка се явяват неоснователни доводите на касатора за неспазване на двумесечния срок за налагане на наказанието от откриването на нарушението. Материалите, събрани в дисциплинарното производство, са постъпили при дисциплинарно наказващия орган за първи път на 28.08.2023 г., съгласно резолюциите на дисциплинарно наказващия орган от същата дата, поставени върху обобщената справка по чл. 207, ал. 7 от ЗМВР и становището по чл. 207, ал. 12 ЗМВР, изготвени от дисциплинарно-разследващия орган. Според разпоредбата на чл. 196 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, като нарушението се смята за установено когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В настоящия случая всички материали от дисциплинарното производство са изпратени от дисциплинарно разследващия орган с обобщена справка рег. УРИ1985р-3473/16.08.2023 г. и становище рег. УРИ1985р-3524/21.08.2023 г. до дисциплинарно наказващия орган, който е поставил върху тях резолюция запознат с дата 28.08.2023 г. С оглед тези данни, следва да се приеме, че именно това е датата, на която е установено нарушението и нарушителя, следователно с издаването на оспорената заповед на 23.10.2023 г. са спазени сроковете по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. Наведените в касационната жалба оплаквания в обратен смисъл са неоснователни. От събраните по делото доказателства е видно също така, че дисциплинарното производство е проведено и в съответствие с изискванията на чл. 206, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР и чл. 207, ал. 7, ал. 8, ал. 10 и ал. 11 от ЗМВР - оспорващият е запознат с образуваното срещу него дисциплинарно производство, предоставена му е възможност да направи възражения и да даде писмени обяснения, запознал се е с резултатите от проверка в обобщената справка, следователно не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Обосновано административният съд е приел също така, че описаните в оспорената пред него заповед факти са осъществени и доказани, както и правилно е приел, че заповедта е издадена при правилно приложение и тълкуване на материалния закон при ангажиране на отговорността по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. В тази връзка се явяват неоснователни наведените в касационната жалба доводи за недоказаност на вмененото на жалбоподателя дисциплинарно нарушение. От събраните по делото доказателства безспорно се установяват описаните от дисциплинарно наказващия орган нарушения, а именно че на 10.07.2022 г., около 01:00 часа, в близост до ресторант Рибник в с. Рибник, община Петрич, младши инспектор М. Г. е участвал в конфликт и сбиване с Д. П., който в безпомощно състояние е бил транспортиран с линейка в Спешен център - гр. Сандански и е настанен в отделение по неврология на МБАЛ Югозападна болница ООД, гр. Сандански. Установено е, че Г. е нанесъл по главата на Д. П. удари и ритници, което е станало достояние на множество граждани, медицински лица, представители на съдебната власт и служители на МВР, като също така е отразено и в медийна публикация. Описаното в заповедта тежко дисциплинарно нарушение, извършването на което е вменено на касатора, се потвърждава от свидетелските показания на свидетеля К. и свидетеля Ч., събрани в хода на дисциплинарното производство, като в тази връзка твърденията в касационната жалба за постановяване на обжалваното решение без наличие на безспорни доказателства за вината на държавния служител са необосновани и неоснователни. Описаното поведение на служителя законосъобразно е било квалифицирано като виновно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР - т. 15, т. 19, т. 20, т. 21, както обосновано е приел и административният съд. Извършените от касатора действия дават на обществото основание за неправилния извод, че поведението на служителите в МВР не се подчинява на закона, а се мотивира от подбуди, при които съблюдаването на правовия ред не е от значение. Това, заедно с обстоятелството, че извършеното от касатора става достояние не само на множеството лица, намиращи се пред заведението, както и на пристигналите на място медицински специалисти, а и на широката общественост чрез публикации в местния ежедневник, води до уронване престижа на институцията и е основание действията му да се квалифицират като тежко нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, обосноваващо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. В тази връзка съдът е обсъдил нарушенията на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, характера на деянието като тежко нарушение на служебната дисциплина, което уронва престижа на службата, като подробно го е разгледал и в контекста на Тълкувателно постановление 3/07.06.2007 г. по тълк. дело 4/2007 г. на ВАС, като правилно е приел, че законосъобразно е наложено най-тежкото наказание. Поради това настоящата инстанция приема, че действията на служителя правилно са квалифицирани като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, обосноваващи за дисциплинарно наказващия орган, действащ при условията на обвързана компетентност, налагане на най-тежкото наказание, а доводите на касатора, че не е допуснал описаното нарушение, следва да се приемат за неоснователни. При издаване на оспорената заповед, обратно на изложеното в касационната жалба, е спазено и императивното изискване на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, съгласно който при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. В тази връзка следва да се има предвид, че когато се установят предпоставките на чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР за административния орган не е предвидена правна възможност за преценка за налагане на друг вид дисциплинарно наказание освен уволнение . Касационният довод за допуснати при постановяване на решението съществени нарушения на съдопроизводствените правила е неоснователен. Решението е постановено след обсъждане на събраните по делото доказателства, включително и гласни такива, както и доводи и възражения на страните, а изводите на съда за наличие на основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя са мотивирани. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо, правилно и постановено при отсъствието на наведените касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. При неоснователност на касационната жалба в полза на ответника следва да бъде присъдено заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, което следва да бъде определено в размер на 100 лева, съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение,