Решение № 15815 от 18.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4322/2018 г.

Решение № 15815 от 18.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4322/2018 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на полицейски инспектор в 03 група, 01 сектор в отдел "Пътна полиция" при СДВР против Решение № 273/11.01.2018 г., постановено по адм. дело № 10349/2017 г. по описа на Административен съд – София – град (АССГ), с което е отменена Заповед № 1701/18.04.2017 г. за прилагане на принудителна административна мярка на В. Радков от [населено място], наложена на основание чл. 171, т. 2а от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), с която е прекратена регистрация на ППС за срок от една година. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което съдът да отхвърли оспорването на В. Радков, като неоснователно. Ответникът В. Радков, в писмен отговор и чрез процесуални представители адв. Вълчева и адв. Плочева оспорва касационната жалба и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното решение на АССГ. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: С оспорената пред първоинстанционния съд Заповед № 1701/18.04.2017 г. на полицейски инспектор в 03 група, 01 сектор в отдел "Пътна полиция" при СДВР, на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП на В. Радков от [населено място] е наложена принудителна административна мярка - прекратена регистрация на ППС за срок от една година. Като фактически основания за издаване на заповедта, административния орган е посочил, че е взел предвид констатациите, изложени в АУАН № 601816/18.04.2017 г., с който е установено, че на посочената дата В. Радков е управлявал МПС "Сеат Ибиза", с рег. [рег. номер на МПС], след употреба на наркотични вещества. След проверка с техническо средство органът е установил употреба на упойващи вещества - канабис. Издаден е талон за медицинско изследване. АССГ е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като до проведеното съдебно заседание не били ангажирани доказателства за резултата от медицинското изследване. Отделно от това е приел незаконосъобразност а издадената заповед и поради допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, тъй като административният орган не е изложил мотиви за определения срок на приложената мярка, а в отсъствие на такива съображения съдът е възпрепятстват да извърши съдебната проверка. Настоящият съдебен състав не споделя тези изводи. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при наличие на задължителните реквизити по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК. Установената фактическа обстановка съответства на хипотезата на чл. 171, т. 2а ЗДвП. С оспорената заповед е наложена принудителна административна мярка. Мерките за административна принуда по чл. 171, т. 2а ЗДвП /съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП/ се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Настоящият съдебен състав приема, че административният акт съдържа необходимият обем мотиви съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, които се допълват от изложените в АУАН, съставляващ част от административната преписка. От данните по преписката и приобщените към заповедта мотиви в АУАН съдът може да извърши контрол за законосъобразност на определения в условията на оперативна самостоятелност срок на ПАМ, поради което неправилно първоинстанционния съд е приел съществено нарушение на административно-производствените правила при издаване на заповедта за налагане на ПАМ. При настоящата законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежен ред управление на МПС под въздействието на наркотични вещества или техните аналози. Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Принудителната административна мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети възможността за извършване на други подобни нарушения. ПАМ не е административно наказание. Оспорената заповед има самостоятелни правни последици, различни от административния акт, с който се установява нарушение и се налага административно наказание. ПАМ са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, в случаите по чл. 171, т. 2а ПАМ се прилага с определен срок. Издателят на акта е посочил правните основания и фактическите обстоятелства, които съставляват основание по закон за издаването на заповедта, и е цитирал относимата правна уредба. Заповедта е съобразена с целта на закона при определяне срока на ПАМ. Продължителността на срока на мярката е определен от органа съобразно високата степен на обществена опасност на деянието. Административният орган е доказал обстоятелствата, попадащи в хипотезата на чл. 171, т. 2а ЗДвП и обуславящи прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от една година на собственик, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Установената с техническо средство употреба на наркотични вещества не е била опровергана с данни от медицинско изследване, поради което е неправилен извода на първоинстанционния съд, че липсата на данни за резултата от медицинското изселване обуславя липса на основание за издаване на ПАМ. В допълнение следва да се посочи, че изготвената съдебно-химическа експертиза, представена с касационната жалба потвърждава констатацията на административния орган за управление на МПС след употреба на наркотични вещества. При изяснена фактическа обстановка касационният съдебен състав следва да отмени обжалваното решение и постанови ново, по съществото на спора, с което да отхвърли подадената от В. Радков жалба като неоснователна. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение