Решение № 17675 от 23.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6410/2019 г.

Решение № 17675 от 23.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6410/2019 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Е. Генов от [населено място], чрез пълномощника му адв. Т. Томова, срещу решение № 491 от 12 март 2019 г., постановено по адм. дело № 2123 от 2018 г., по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата на касатора против заповед № 3-1435 от 25 май 2018 г. на Изпълнителния директор на Национална агенция по приходите /НАП/ и е осъден да заплати на Национална агенция по приходите разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 510, 00 лв. С посочената заповед, на осн. чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, е прекратено служебното правоотношение на касатора на длъжност "инспектор по приходите" в ТД на НАП – Варна, дирекция "Контрол", отдел "Оперативни проверки", считано от 05 юни 2018 г. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Подробни съображения излага в касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба – Изпълнителният директор на Национална агенция за приходите, чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Д. Джумалийски, оспорва същата. Моли съда да остави касационната жалба без уважение. Съображения излага в становище и писмени бележки от 28 ноември 2019 г. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, Административен съд Варна е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила, материалния закон и в съответствие с целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административен съд Варна правилно е определил, че се касае за съкращаване на всички щатни бройки в отдел "Оперативни проверки", дирекция "Контрол" при Териториална дирекция на НАП - Варна, което е довело до закриване на този отдел, считано от 01 май 2018 г. Обосновано с установените релевантни факти и обстоятелства в процесното решение е прието, че в разглеждания случай са изпълнени двете кумулативно дадени предпоставки от фактическия състав на основанието по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, тъй като длъжността, заемана от касатора, като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания по см. на чл. 2, ал. 1 от НПКДА е престанала да съществува. Този извод следва от сравнение и анализ на длъжностните характеристики за длъжностите "инспектор по приходите", "старши инспектор по приходите" и "главен инспектор по приходите" в отдел "Оперативни проверки", дирекция "Контрол" при ТД на НАП – Варна, в който Генов е заемал длъжността "инспектор по приходите", и за съответните длъжности в новосъздадения отдел "Оперативни дейности", сектор "Мобилни групи", Главна дирекция "Фискален контрол", Централно управление (ЦУ) на НАП. От съпоставката се установява съвпадение/ в някои случаи частично/ на малка част от общо посочените в дл. характеристики преки задължения, като се установява наличието на редица други задължения, специфични за длъжността "инспектор по приходите" в новия отдел "Оперативни дейности", като констатираните съвпадения и различия са подробно описани в първоинстанционния съдебен акт, където са посочени преките задължения за посочените по-горе длъжности. Обстоятелството на съкращаване на всички щатни бройки за процесните длъжности в отдел "Оперативни проверки" и неговото премахване с длъжностното разписание, в сила от 01.05.2018 г., води до извод, че длъжността "инспектор по приходите" в този отдел не съществува нито като нормативно определена позиция в утвърденото длъжностно разписание, нито като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Съобразно чл. 2, ал. 3 от ЗДСл длъжностното разписание е утвърдено от органа по назначаване /изпълнителния директор на НАП/. Хипотезата на чл. 5, ал. 5, т. 6 от ЗНАП е осъществена с решение № РМФ-30/14.05.2018 г. на МФ. Първостепенният съд правилно е приел, че наличието на незаети бройки за длъжността "инспектор по приходите" във вр. и с обявяване на конкурс за длъжността, заемана от касатора са от 10 април 2018 г., т. е. преди премахването на всички длъжности в отдел "Оперативни проверки" при дирекция "Контрол" в ТД на НАП – Варна със заповед № 3 ЦУ – 560 от 23 април 2018 г. на изпълнителния директор на НАП, са обстоятелства ирелевантни за законосъобразността на обжалваната заповед за прекратяване на служебното правоотношение на Генов. Оплакванията, изложени в касационната жалба за нарушение на принципите, заложени в чл. 6, ал. 3 от АПК- съразмерност и чл. 4, ал. 2 от същия кодекс- законност, са неоснователни. Целта на извършеното съкращаване на всички длъжности в отдел "Оперативни проверки" във всички ТД на НАП е насочено към повишаване ефективността на администрацията по изпълнение на функциите й чрез използването на по-малко на брой служители, като при прекратяване правоотношението при условията на чл. 106, ал. 1, т. 2 АПК за органа по назначаване не съществува задължение за подбор. По възраженията на касатора за нарушен принципа на стабилитет на служебното правоотношение, първостепенния съд е изложил съображения, които изцяло се споделят от настоящата инстанция. Решението на АС-Варна е обосновано. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното, настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на оспорения съдебен акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 АПК, поради което същото следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните разноски пред настоящата касационна инстанция, претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено в размер на 100 лв. Посочената сума следва да се възложи в тежест на Е. Генов. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,