Решение № 13934 от 19.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12818/2016 г.

Решение № 13934 от 19.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12818/2016 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК, вр. чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/ и е образувано по жалба с вх. № 11-00-007/14/08.11.2016 г. по регистъра на Висшия съдебен съвет /ВСС/, подадена от С. К. К., против решение на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет /ПК на ВСС/ по т. 2.3 от протокол № 18 от заседание на 26.10.2016 г., с което, на основание чл. 308, ал. 1, т. 6 ЗСВ, на същия като прокурор в Специализирана прокуратура гр. С., е наложено дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност", за нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 4 ЗСВ.

Подадената жалба отговаря на всички относими изисквания за форма и съдържание по чл. 150 АПК, както и на относимите изисквания за приложения към жалбата по чл. 151 АПК.

Жалбата е подадена в срока по чл. 323, ал. 1, вр. § 208 ПЗР ЗИД ЗСВ, ДВ, бр. 62/2016 г., тъй като оспореното решение е връчено на дисциплинарно наказания магистрат на 01.11.2016 г., а жалбата е подадена на 08.11.2016 г. Оспорването е направено от дисциплинарно наказаното лице, което съгласно чл. 323, ал. 1 ЗСВ има право да обжалва решението, с което му е наложено дисциплинарно наказание.

В жалбата са изложени доводи и съображения за наличие на всички основания за оспорване по чл. 146 АПК, а с допълнение към жалбата, представено във ВАС на 28.11.2016 г. от жалбоподателя са изложени допълнителни съображения за незаконосъобразност на оспореното решение. Направено е искане за отмяна на решението за налагане на дисциплинарно наказание.

Следователно, жалбата е редовна и допустима.

Със съпроводително писмо изх. № 11-03-007/14/16.11.2016 г. от ПК на ВСС е представена административната преписка с подробен опис на съдържащите се в нея документи, както и копия от относимите части от пълните стенографски протоколи от заседанията на Прокурорската колегия на ВСС, проведени на 13.10.2016 г., 19.10.2016 г. и 26.10.2016 г., на които е обсъждан въпросът относно дисциплинарната отговорност на прокурор С. К. по образуваното дисциплинарно дело № 15/2014 г. по описа на ВСС и съответно е взето оспореното решение за налагане на дисциплинарно наказание.

Поради това, че жалбата е редовна и допустима, следва да бъде постановено определение по чл. 153, ал. 1 АПК за конституиране на страните, на които следва да бъдат дадени и съответни указания по доказателствената тежест, съгласно чл. 170, ал. 1 АПК, както и на основание чл. 154, ал. 1 ГПК, субсидиарно приложим съгласно чл. 144 АПК.

С жалбата е направено искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварителното изпълнение на оспореното решение на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет по т. 2.3 от протокол № 18 от заседание на 26.10.2016 г., на основание чл. 166, ал. 4 АПК, като се твърди, че предварителното изпълнение на акта би причинило значителни и трудно поправими вреди на жалбоподателя. Същият излага съображения, че единствените доходи, които е получавал до датата на наложеното наказание са от заплатата за изпълнение на длъжността прокурор, няма други доходи и спестявания, а изплаща два кредита в значителен размер /единият - ипотечен кредит, а другият - потребителски/, наред с това се грижи за двете си деца /непълнолетна дъщеря и пълнолетен син - студент, на когато плаща издръжка/, както и за майка си, която е възрастна и има тежко заболяване. Предвид тези обстоятелства поддържа, че предварителното изпълнение на решението би довело до пълна невъзможност да издържа семейството си, както и до невъзможност да погасява кредитите, което вероятно ще доведе до предсрочната им изискуемост. На следващо място, твърди, че той и семейството му обитават ведомствено жилище, тъй като не притежават собствено жилище в гр. С., а освобождаването му от длъжност преди влизане в сила на решението за налагане на дисциплинарно наказание, ще доведе до предсрочно прекратяване на наемния договор, което означа семейството му да остане без дом.

Като отделно основание за спиране на предварителното изпълнение жалбоподателят поддържа, че производството по налагане на дисциплинарно наказание по отношение на него разкрива особено важен обществен интерес, тъй като негов предмет е възможността и правото на всеки магистрат да изразява свободно мнението си в публичното пространство, което е основно право на всеки български гражданин, както според чл. 39 от Конституцията, така и според чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека. В този смисъл, според жалбоподателя, решението на ПК на ВСС засяга съществено свободата на словото и с произнасянето на съда по това решение ще се засегне значим обществен интерес, който надделява над интереса да се допусне предварително изпълнение на обжалваното решение.

С писмено становище от Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, подадена чрез пълномощника В. М., постъпила във ВАС на 16.11.2016 г., е изразено становище за неоснователност на искането за спиране на предварителното изпълнение на решението, направено с жалбата от С. К.. Излагат се съображения, че в случая липсват обстоятелства, даващи основание за спиране изпълнението на акта.

Върховният административен съд, като взе предвид данните по делото и съображенията, изложени в искането за спиране на предварителното изпълнение на решението, намира следното:

Искането за спиране на предварителното изпълнение намира правно основание в чл. 166, ал. 4, вр. чл. 2 и 3 АПК, вр. чл. 323, ал. 2 ЗСВ. С обжалваното пред съда решение на ВСС на С. К. К., прокурор в Специализираната прокуратура, е наложено дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност", на основание чл. 308, ал. 1, т. 6 ЗСВ, за нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 4 ЗСВ. Решението е взето по дисциплинарно дело № 15/2014 г. по описа на ВСС, което е образувано с решение № 16/10.04.2014 г. на ВСС, по предложение на единадесет членове на ВСС, постъпило във ВСС на 08.04.2016 г. Според съдържанието на решение № 10-00-033/27.07.2016 г. на дисциплинарния състав по дисц. дело № 15/2014 г. на ВСС, дисциплинарното нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 4 ЗСВ /според редакцията, действаща към датата на това решение, нарушението по този текст е "действие или бездействие, което накърнява престижа на съдебната власт"/ е допуснато с изявлението на прокурор С. К. в интервю, дадено на 13.10.2013 г. в предаването "На светло" по Нова телевизия, с водещ Л. К.: "за мен ... е плашещо, но мисля, че съвпадат, както интереси вътре в прокуратурата, така и интереси извън прокуратурата. Интересите на организираната престъпност" и че те този "...интерес на организираната престъпност за мое огромно съжаление, съвпадащ с интересите на определени хора в правосъдната система" /стр. 28, стр. 42 от решението/.

Оспореното пред съда решение на ПК на ВСС е за налагане на дисциплинарно наказание на магистрат, поради което съгласно чл. 323, ал. 2 ЗСВ, жалбата против това решение не спира изпълнението, освен ако Върховният административен съд реши друго. Следователно, касае се до изключение от принципа за суспензивния ефект на жалбата пред съда, установен в чл. 166, ал. 1 АПК, тоест до хипотеза, при която по силата на закона е допуснато предварително изпълнение на решението на ВСС.

Допустимостта на искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт е регламентирана изрично в чл. 166, ал. 4 АПК. Според тази разпоредба допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно при условията на ал. 2. В разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК е предвидено, че при всяко положение на делото до влизане в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1 /разпореждане за допускане на предварително изпълнение на административния акт/, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда; изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Предвид тази регламентация, допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт може да бъде спряно, ако оспорващият докаже, че предварителното изпълнение би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда, само при наличието на нови обстоятелства.

С допускането по силата на закона на предварително изпълнение на решенията на съответната колегия на ВСС по чл. 320, ал. 3 ЗСВ за налагане на дисциплинарни наказания на магистрати от законодателя е направена преценка относно наличието на една, няколко или всички предпоставки по чл. 60, ал. 1 АПК - да се защитят живота или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, или че е налице опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или че от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда. Когато предварителното изпълнение е допуснато по силата на закона наличието на основание за предварително изпълнение не следва да бъде доказвано или нарочно мотивирано от административния орган.

От друга страна, лицето, което претендира спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, следва да докаже изпълнението на предпоставките за спиране. В случая жалбоподателят С. К. основава искането си за спиране на предварителното изпълнение на обстоятелства, свързани с лишаването му от доходите, които е получавал за заеманата длъжност "прокурор" в Специализираната прокуратура, което ще последва от предварителното изпълнение на решението за дисциплинарно освобождаване, което от своя страна ще затрудни или направи невъзможна издръжката на семейството му, включително на двете му деца и майка му, както и изплащането на два кредита; искането се обосновава също с вероятността да бъде прекратен договора за наем на ведомствено жилище. Настоящият съдебен състав приема за доказани твърдяните факти и обстоятелства /относно това, че жалбоподателят има две деца, непълнолетно и пълнолетно, на които дължи издръжка, както и майка, която има тежко заболяване; че има сключени два банкови кредита в установен размер, посочен в представените удостоверения от банкови институции, както и че е наемател на ведомствено жилище в гр. С./. Съдът приема също, че лишаването на жалбоподателя от получаваните преди налагане на дисциплинарното наказание доходи от трудово възнаграждение за заеманата длъжност, ще доведе до затруднения в издръжката на жалбоподателя, неговите деца и майка му, в погасяването на банковите кредити, приема също, че е възможно да бъдат предприети действия по прекратяване на наемния договор. Нито едно от обстоятелствата, на които се основава искането за спиране обаче не представляват "ново обстоятелство" по смисъла на чл. 166, ал. 2, вр. ал. 4 АПК. За да са нови обстоятелствата, същите следва да са възникнали след допускане на предварителното изпълнение, а в случаите, при които предварителното изпълнение на акта е допуснато по силата на закона, както е в конкретния случай, предварителното изпълнение се счита допуснато с факта на постановяване на акта. Законовото изискване спирането на предварителното изпълнение да се допуска само въз основа на нови обстоятелства е обусловено от преклудирането на фактите, които са настъпили до допускане на предварителното изпълнение, защото се презумира, че значението на тези факти е преценено при допускане на предварителното изпълнение. Когато се касае до допуснато по силата на закона предварително изпълнение, значението на всички факти и обстоятелства, съществуващи до постановяването на акта и представляващи естествена последица на акта, е преценено от законодателя като непротивопоставимо на обществения интерес, който се защитава с допускането на предварителното изпълнение на акта. Оставането без възнаграждение за заеманата длъжност е естествена последица от дисциплинарното освобождаване от длъжност, затова настъпването й е преценено от законодателя като непротивопоставило на защитавания с предварителното изпълнение обществен интерес. В. неблагоприятни последици за жалбоподателя, които същият твърди, че биха настъпили за него от предварителното изпълнение са резултатни на оставането му без възнаграждение и затова за тях важат същите съображения, още повече че не са нови, както вече се посочи.

Въпреки изложените съображения обаче в конкретния случай е налице ново обстоятелство, което по преценката на настоящия съдебен състав има значение за значимостта на вредите, които дисциплинарно наказаното лице е вероятно да претърпи от предварителното изпълнение на акта и на това основание обуславя основателност на искането за спиране на предварителното изпълнение на решението, поради следното:

П. О. събрание на колегиите на Върховния административен съд е висящо тълкувателно дело № 7/2015 г., образувано по предложение на председателя на Върховния административен съд от 23.11.2015 г., допълнено с предложение от 22.12.2015 г., по което са поставени няколко въпроса, касаещи дисциплинарните производства срещу магистрати. Предвид конкретните обстоятелства по настоящото дело, както и изложените доводи и съображения в жалбата и направеното искане до съда, налага се извода, че част от поставените въпроси по това дело имат съществено значение за решаването на правния спор по настоящото дело, по-конкретно следните:

1. "Какво е правомощието на Върховния административен съд след отмяна или обявяване нищожността на решение на Висшия съдебен съвет, с което е наложено дисциплинарно наказание на магистрат, да върне преписката на компетентния административен орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона по чл. 173, ал. 2 АПК, или само да отмени решението, без да връща преписката на органа за ново произнасяне, независимо от наличието на дисциплинарно нарушение ?";

2. "Съставлява ли съществено нарушение на административнопроизводствените правила и принципа за безпристрастност по чл. 10, ал. 2 АПК участието на членовете на Висшия съдебен съвет в дисциплинарен състав, когато същите са и вносители на предложение за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 312, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 311, т. 2, б. "в" и чл. 307, ал. 2 ЗСВ за изборните членове на Висшия съдебен съвет, и по чл. 312, ал. 1, т. 4 ЗСВ за налагане на дисциплинарно наказание на съдия, прокурор, следовател, на административен ръководител или заместник на административния ръководител".

Съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ тълкувателните решения и тълкувателните постановление са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. За да се гарантира еднакво приложение на закона и за да се избегне мултиплициране на противоречива и/или неправилна практика, следва производството по настоящото дело да бъде спряно до приключване на това тълкувателно дело, съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, приложим субсидиарно на основание чл. 144 АПК. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че по аналогични съображения, са спрени всички съдебни производства пред Върховния административен съд, образувани по жалби против актове на Висшия съдебен съвет за налагане на дисциплинарно наказание на съдия, прокурор или следовател, до постановяване на решение по посоченото тълкувателно дело, когато отговорите на зададените въпроси по това дело имат значение за конкретния правен спор. В този смисъл - за спиране на съдебното производство, по настоящото дело е направено и искане от ПК на ВСС в подаденото от него становище по искането за спиране на предварителното изпълнение, постъпило във ВАС на 16.11.2016 г.

Следва да се отбележи, че въпросът относно значението на решението по тълк. дело № 7/2015 г. на ОСК на ВАС за изхода на дисциплинарното производство по дисц. дело № 15/2015 г. на ВСС против С. К. е бил обсъден на заседанието на ПК на ВСС, проведено на 26.10.2016 г., видно от представения протокол от това заседание. Според изказванията на членове на ПК на ВСС, представляващи мотиви на взетото решение, с което не е спряно дисциплинарното производство, дисциплинарнонаказващият орган е приел, че въпросното тълкувателно дело не може да послужи като основание за спиране, тъй като все още няма решение по това тълкувателно дело и е недопустимо позоваването на него, както и поради това, че ПК на ВСС не действа като административен орган. По този начин обстоятелството, че е висящо тълкувателно дело на ОСК на ВАС, по което са поставени въпроси, отговорите по които имат съществено значение за изхода на това дисциплинарно производство, не е взето предвид като обективно съществуващо.

С наличието на висящо производство по тълкувателно дело пред ОСК на ВАС, решението по което има съществено значение за решаването на настоящото дело, както и с оглед обусловеното от това спиране на производството по настоящото дело до приключване на тълкувателно дело № 7/2015 г. на ОСК на ВАС, продължителността на съдебното производство по чл. 323 ЗСВ вероятно значително ще надвиши продължителността, която е регламентирана в закона, което от своя страна ще доведе до търпене на вредите от предварителното изпълнение на акта през по-продължителен период от време, отколкото тези вреди биха били търпени преди влизане в сила на акта, в случай, че посоченото ново обстоятелство не съществуваше. В този смисъл съдът прави преценка за значителност на вредите от предварителното изпълнение, което е обусловено от ново обстоятелство и затова е налице основание за спиране на предварителното изпълнение на оспореното решение на ПК на ВСС.

Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че настоящият съдебен състав не обсъжда доводите на жалбоподателя за спиране на предварителното изпълнение, свързани с наличието на значим обществен интерес, който според жалбоподателя е обусловен от предмета на делото - относно възможността и правото на всеки магистрат да изразява свободно мнението си в публичното пространство. Дисциплинарното наказание е наложено за действия или бездействия, уронващи престижа на съдебната власт, поради което преценката дали действието, квалифицирано като дисциплинарно нарушение е свързано със свободата на изразяване, е въпрос по съществото на правния спор, а такава преценка не се прави в производството по искане за спиране на предварителното изпълнение на административен акт. В производството по искане за спиране на предварителното изпълнение на акт, включително когато е допуснато по силата на закона, съдът няма правомощието да прави преценка за вероятната основателност на жалбата, така както подобна възможност е предвидена при преценка основателността на искането за допускане на обезпечение в исковото производство, съгласно чл. 391, ал. 1 ГПК. Предпоставките за спиране на предварителното изпълнение са регламентирани в чл. 166, ал. 2 АПК, затова няма основание за субсидиарно прилагане на процесуалните правила по ГПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, шесто отделение