Решение № 13547 от 12.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5589/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Ш. Е. А., чрез процесуален представител адв. Гитева и на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, срещу Решение 544 от 22.01.2024г., постановено по адм. дело 3736/2023г. по описа на Административен съд София-град, съответно в отхвърлителната и осъдителната му части. С атакувания съдебен акт, в производство по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) е осъдена Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет да заплати на Ш. Е. А. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3 000 лева причинени от незаконното лишаване от свобода на ищеца за период от 3 месеца в помещение от затворен тип на ДАБ при МС в Бусманци, както и от ограничения достъп до санитарен възел с оглед здравословното му състояние, за времето от 28.09.2022 г. до 19.12.2022 г., изразяващи се в преживяно от ищеца чувство на страх, безпокойство и унижение, ведно със законна лихва върху присъдената сума за периода от 19.04.2023 г., до датата на окончателното й плащане и са отхвърлени предявените обективно съединени искове в останалата част до пълния предявен размер от 60 000 лева. Касационният жалбоподател - Ш. Е. А., чрез процесуален представител адв. Гитева, оспорва решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове. Твърди, че съдът не е съобразил размера на присъденото обезщетение с изискванията на чл. 52 ЗЗД. Моли за отмяна на обжалваната част от решението и уважаване на предявените искове в пълен размер. Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуален представител юрисконсулт Хичовски, обжалва решението в осъдителната му част, като постановено в нарушение на закона и поради необоснованост. Касаторът претендира отмяна на решението в осъдителната част и отхвърляне на предявените искове. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано становище за основателност на касационната жалба на председателя на ДАБ при МС. Намира, че обжалваното съдебно решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което подлежи на отмяна и връщане за ново разглеждане от друг съдебен състав на съда. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са подадени в срок, от надлежни страни, срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за всяка от тях в съответната му част, поради което са процесуално допустими. Административният съд приел, че е сезиран с исковата молба на Ш. Е. А., [ЛНЧ] срещу Държавна агенция за бежанците към МС /ДАБ/, с която се претендира обезщетение по два обективно съединени иска в общ размер от 60 000 лева за причинените му неимуществени вреди в резултат на незаконното задържане и нечовешки и унизителни условия на живот в помещение от затворен тип /ПЗТ/ на ДАБ при МС в Бусманци, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 14.09.2022 до окончателното изплащане на обезщетението. Посочил, че Решение РГ13Т-31/14.09.2022г. на председателя на ДАБ, с което ищецът бил настанен на осн. чл. 45в, ал. 1 във вр. с чл. 45, ал. 1, т. З ЗУБ в помещение от затворен тип до окончателно приключване на производството за предоставяне на международна закрила е отменено с решение 7730 от 15.12.2022 г. по адм. дело 9553/2022г. по описа на АССГ. Съдът приел, че във връзка с отменения незаконосъобразен административен акт, ищецът претендира неимуществени вреди в размер от 20 000 лева от незаконното му лишаване от свобода за период от 3 месеца, с което били нарушени основните му правата, съгласно чл. З от ЕКПЧ, както и неимуществени вреди в размер на 40 000 лева, вследствие на лошата материална база в помещението за настаняване от затворен тип, липсата на адекватна медицинска помощ, унизителното отношение на служителите на ответника, довели до влошаване на здравословното му състояние. С обжалваното решение съдът приел на основание чл. 52 ЗЗД, че сумата от 3 000 лева е справедлива и адекватна на интензитета на причинения дискомфорт. Исковата претенция в останалата й част до претендирания общ размер от 60 000 лв. била неоснователна и като такава била отхвърлена. Решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Обжалваният съдебен акт е постановен в производство по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Видно от съдържанието и петитума на исковата молба са предявени два обективно съединени иска за присъждане на неимуществени вреди в размер на 20 000 лева настъпили в резултат на незаконното му лишаване от свобода за период от 3 месеца в помещение от затворен тип на ДАБ при МС в Бусманци във връзка с отменено като незаконосъобразно Решение РГ13Т-31/14.09.2022г. на председателя на ДАБ и в размер на 40 000 лева вследствие от лошата материална база в помещението за настаняване, липсата на адекватна медицинска помощ, унизителното отношение на служителите на ответника, довели до влошаване на здравословното му състояние. В мотивите си първостепенният съд посочва, че приема обективно съединените искове за доказани /първият изцяло, вторият частично/ по основание, но не и по размер, както и че по делото не били представени доказателства, които да обосноват така определената обща цена на двата иска. Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК исковете за обезщетение за вреди, причинени на граждани или на юридически лица, се основават на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи или длъжностни лица. Всеки иск се дефинира със страни, основание и искане (цена на иска). В случая ищецът е предявил обективно съединени искове, обезщетението по които се претендира на различни основания и всеки с отделна цена на иска. Обезщетението за вреди по единия иск произтича от отменен незаконосъобразен акт, а по другия от лоша материална база в помещението за настаняване от затворен тип, липсата на адекватна медицинска помощ, унизителното отношение на служителите на ответника, довели до влошаване на здравословното му състояние. Неправилно съдът е разгледал предявените два иска за присъждане на претендираното обезщетение за неимуществени вреди като един такъв с обща цена 60 000 лв. Всеки от тях почива на различни фактически твърдения във връзка с твърдяното увреждане и уважаването му, респективно отхвърлянето му изисква преценка на различни факти. По същество са налице различни искови претенции. Съдът не е разграничил двата отделни обективно съединени иска и се е произнесъл с общ диспозитив, като не е посочил спрямо кой от двата иска е определил по реда на чл. 52 ЗЗД справедлив размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Противоречието между мотивите на съда и диспозитива на съдебния акт води до невъзможност за осъществяване на касационен контрол върху обжалваното решение, поради което същото следва да бъде отменено и върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане, при което съдът следва да се произнесе по всеки от предявените обективно съединени искове. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,