Решение № 11747 от 1.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6719/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. М. М. против решение 1218 от 08.04.2024 г., постановено по адм. д. 523/2023 г. по описа на Административен съд гр. Велико Търново. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът главният архитект на община Свищов, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Б. П. Т., в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Велико Търново отхвърля жалбата на М. М. М. против Акт за узаконяване 2/ 04.04.2002 г., издаден от главния архитект на Община Свищов, с искане за обявяване на нищожността му. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда за недопустимост на искането на жалбоподателя за отмяна на акта за узаконяване като унищожаем. това искане е направено едва в писмената защита, депозирана по делото, след приключване на устните състезания, поради което съдът не е редовно сезиран с такова искане и не дължи произнасяне. За пълнота следва да се отбележи, че М. М. узнава за постановения административен акт най-късно на 31.05.2002 г., когато жалбоподателят депозира жалба пред ДНСК против процесния акт за узаконяване. Самият жалбоподател твърди, че с писмо 1009/21.10.2022 г. е уведомен от ДНСК за издадения акт за узаконяване. Правилно съдът приема, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, съгласно чл. 226, ал. 1 и 3 ЗУТ (отм.) в приложимата им към момента на издаване на акта редакция - ДВ, бр. 111 от 28.12.2001 г. Законосъобразни и съответни на събраните по делото доказателства са изводите, че актът е подписан от главния архитект на община Свищов, което е установено по несъмнен начин и от приетата по делото съдебно-графическа експертиза. Фактът, че на гърба на акта за узаконяване са посочени имената на лицата в полза, на които е издаден същия и това записване е удостоверено от ст. специалист КТО по никакъв начин не опорочава волята на издателя му, както и не се отразява на неговата компетентност да издаде акта за узаконяване. Законосъобразен е изводът на съда, че административният акт е издаден в предписаната от закона форма, като не са налице пороци, обосноваващи негова нищожност съобразно този критерий. Фактът, че акта за узаконяване е представен в заверен препис и липсва оригинал, не обосновава извод за нищожност на същия. В тази връзка съдът констатира, че акта за узаконяване е издаден 21 години преди депозиране на жалбата, като липсват основания да се приеме, че приложеното заверено копие не отговаря на оригинала. Актът за узаконяване е приложен към преписката за издаване на разрешение за ползване и е представен от РДНСК в заверено копие. Правилно съдът приема, че при прилагане разпоредбите на чл. 183, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, би следвало да се приеме, че обжалваният от М. М. акт за узаконяване фактически не съществува, което пък би обусловило недопустимост на оспорването на основание чл. 159, т. 1 АПК, което е в ущърб на жалбоподателя. Законосъобразни и обосновани са и изводите на съда, че при постановяване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват нищожност на същия и не са налице пороци, които да водят до нищожност на заповедта поради противоречието й с материалния закон. За да е налице такова противоречие следва да е налице пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата правна норма или актът изцяло да е лишен от законово съдържание, или когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв нормативен акт, от нито едни орган. Всички останали несъответствия на административния акт с материалния закон са основания за неговата отмяна като унищожаем, но не и за прогласяването му за нищожен. Законосъобразен е изводът на съда за неоснователност на твърденията на жалбоподателя, че строежът е реализиран върху имот общинска собственост. От събраните по делото доказателства този факт не е доказан. Напротив с приложеното в касационното производство писмо от община Свищов се установява, че със заповед 151/05.03.2001 г. на кмета на община Свищов е одобрено частично изменение на РП за парцел ХХІ-1738, като за придаваемото по регулация общинско място е изготвен оценителен протокол и определената сума е внесена в банка. В писмото е посочено, че при одобряване на действащия ПУП на гр. Свищов с решение 348/30.10.2008 г. на Общински съвет Свищов, регулационната промяна, одобрена 2001 г. не е отразена в плана. Видно от приложеното по делото решение, постановено по адм. д. 368/2009 г. по описа на Административен съд гр. Велико Търново е, че е отменено решение 348/30.10.2008 г. на Общински съвет Свищов, с което е одобрен ПУП - ПРЗ за УПИ ХХІ -1738, като в решаващите мотиви на съда е посочено, че в новия план не е отразена действащата и приложена регулация за УПИ, а е отразена старата регулационна граница преди закупуването на 19 кв. м. от общината. Следователно по делото не е установено стълбите, за които е издаден акта за узаконяване да са построени върху имот публична общинска собственост. Настоящата инстанция на основание чл. 221, ал. 2 АПК напълно споделя останалите мотивите на първоинстанционния съд относно липсата на предпоставки за нищожност на оспорения административен акт поради противоречието му с материалния закон. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът изяснява делото от фактическа страна, обсъжда събраните, относими и допустими по делото доказателства в тяхната съвкупност и прави обоснован извод за неоснователност на оспорването. Доводите на касатора, че не е изяснено кои са собствениците на УПИ, каква е формата им на собственост, какви са границите на съсобствеността им, каква част от дворното място е публична общинска собственост и каква част от имота е обявена за паметник на културата, са неотносими към предмета на спора. По делото е изяснено, че жалбоподателят е съсобственик, което обосновава правния му интерес да оспорва административния акт, споровете за съсобственост не са предмет на настоящия правен спор, а по делото не са налице данни част от УПИ XXI-1738 да е общинска собственост. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и с оглед своевременно направените искания за присъждане на разноски следва да се осъди М. М. М. да заплати на Община Свищов сумата 1500 лв., представляваща уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение и на Б. П. Т. да заплати сумата 650 лв., представляваща уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Направеното искане за спиране на производството по настоящото дело, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК вр. чл. 144 АПК, до приключване на производството по адм. д. 8514/2024 г. по описа на Върховния административен съд, е неоснователно. Посоченото дело е приключило с определение от 15.10.2024 г. и с него е оставено в сила разпореждане на председателя на Второ отделение на Върховния административен съд от 16.07.2024 г., с което е оставена без разглеждане частната жалба на М. М. М. от гр. Свищов срещу определение 5791 от 13.05.2024 г. на Върховния административен съд по адм. дело 1914/2024 г., като не е налице и преюдициалност. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,