Решение № 6153 от 25.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2165/2016 г.

Решение № 6153 от 25.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2165/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Красимир Кънчев Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). Образувано е по касационна жалба на "Шолен Чиколата Гида Санайи Ве Тиджарет Аноним Ширкети" - Турция, срещу решение № 13384 от 09.12.2015 г. по адм. д. № 2167/2015 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение. С него е отхвърлена жалбата на "Шолен Чиколата Гида Санайи Ве Тиджарет Аноним Ширкети" срещу решение № 1553 от 17.12.2014 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) по преписка № КЗК-834/2014 г. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението на ВАС поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението на ВАС и връщане на делото за ново разглеждане от друг тричленен състав на ВАС или отмяна на решението на ВАС и връщане на преписката на КЗК с указания за приложението на закона. Ответникът Комисията за защита на конкуренцията, чрез пълномощника си юрк. Кирил Пангелов, в съдебно заседание и с представени писмени бележки, изразява становище за неоснователност и жалбата. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение на ВАС. Ответникът "Експрес-2Д" ЕООД, чрез пълномощника си адв. Фани Божинова, в съдебно заседание и представен писмен отговор на жалбата, счита същата за неоснователна. Моли касационната жалба да бъде отхвърлена и да бъде оставено в сила обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, първа колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадени от надлежна страна и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е било образувано по жалба на "Шолен Чиколата Гида Санайи Ве Тиджарет Аноним Ширкети" - Турция, срещу решение № 1553 от 17.12.2014 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-834/2014 г. С него е установено, че не е извършено нарушение по чл. 35, ал. 1 от ЗЗК от страна на "Експрес-2Д" ЕООД. С обжалваното решение № 13384 от 09.12.2015 г. по адм. д. № 2167/2015 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, е отхвърлена жалбата на "Шолен Чиколата Гида Санайи Ве Тиджарет Аноним Ширкети" срещу решението на КЗК. За да постанови този резултат първоинстанционният съдебен състав на ВАС е приел, че атакуваното решение на КЗК е издадено от компетентния за това орган, при изискуемия кворум, в пределите на правомощията на Комисията, като решението е обективирано в предвидената в чл. 62, ал. 1 от ЗЗК писмена форма и съдържа визираните в този текст реквизити. Освен това съдът е счел, че в производството пред КЗК не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. На последно място тричленният състав на ВАС е приел, че с обжалваното решение на КЗК правилно е бил приложен и материалния закон за нарушението по чл. 35, ал. 1 от ЗЗК. В тази насока първоинстанционният съдебен състав е развил мотиви, че основен елемент от фактическият състав на нарушението е установяване на заблуда, респективно на възможност даден продукт да доведе до заблуждение потребителите. Съдът се е основал на назначената по делото експертиза, която е установила, че въпреки наличието на определени прилики в отлени елементи в дизайна на двете опаковки и картонени кутии за предлаганите от жалбоподателя продукт "OZMO cornet" от една страна и предлаганите от "Експрес-2Д" ЕООД от друга страна продукти "TIO cornet" в синя и в лилава опаковка, тези прилики не са в състояние да доведат до заблуда, тъй като потребителят възприема процесните стоки и техните опаковки в цялост. Съдът е приел, че водещите, доминиращи елементи в опаковките на двата продукта ги правят отличителни в съзнанието на потребителя. Въз основа на това първоинстанционният съд е приел, че с обжалваното пред него решение на КЗК правилно е прието, че с предлагането на двата вида продукти не се въвеждат в заблуждение потребителите относно произхода и/или производителя или по отношение на други характеристики на съответната стока. Затова и няма имитация по чл. 35, ал. 1 от ЗЗК. Обжалваното решение на тричленния състав на ВАС е правилно. С разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от ЗЗК е въведена забрана за имитация - предлагането на стоки или услуги с външен вид, опаковка, маркировка, наименование или други белези, които заблуждават или могат да доведат до заблуждение относно произхода, производителя, продавача, начина и мястото на производство, източника и начина на придобиване или на използване, количеството, качеството, естеството, потребителските свойства и други съществени характеристики на стоката или услугата. За да е осъществен фактическият състав на имитацията по чл. 35, ал. 1 от ЗЗК е необходимо да са налице следните предпоставки: а) имитацията да е на сходни по своята същност и предназначение стоки; б) имитацията да е свързана с основни характеристики на стоките /някои от които изрично посочени в закона/; в) имитираният продукт да е наложен на пазара преди имитиращия; и г) сходството на имитираните стоки да създават реална опасност за въвеждане в заблуждение на потребителите за идентичност на продукта. В случая се установява, че спорните продукти на "Шолен Чиколата Гида Санайи Ве Тиджарет Аноним Ширкети" и "Експрес-2Д" ЕООД са вафлени фунийки с марка съответно "OZMO cornet" /светлосиня опаковка/ и "TIO cornet" /в синя и в лилава опаковка/. Двата вида продукти са с конусовидна форма и маса от 25 гр., като се пакетират и предлагат по 24 бр. в цветни правоъгълни картонени кутии. Първия вид продукт се предлага на пазара от 09.06.2011 г., а вторият - от м. януари 2014 г. В така предлаганите от двете дружества продукти несъмнено е налице сходство - относно стоките и относно техни характеристики. Установено е също, че продуктът на касатора е наложен на пазара преди този на другото дружество. Спора по делото се свежда до това дали сходството между двата вида стоки е от такова естество, че то да създаде реална опасност за въвеждане в заблуждение на потребителите за идентичност на продуктите. За тази преценка от значение е цялостното впечатление от двата вида продукта, а не отделни техни белези или характеристики. Тричленният състав на Върховния административен съд след задълбочен анализ на двата вида продукти правилно е приел, че водещите, доминиращи елементи в опаковките на двата продукта ги правят отличителни в съзнанието на потребителя. Този извод е основан както на събраните пред КЗК доказателства, подробно обсъдени от състава, постановил обжалваното решение, така и на назначената по делото експертиза, изготвена от дипломиран патентен специалист. Същата след анализ на сходствата и различията на двата вида продукти категорично е установила, че продуктите са достатъчно отличителни в цялостния си външен вид, поради което не би могло да се въведат в заблуждение потребителите, че двата вида продукта са произведени от един и същ производител. В касационната жалба са развити доводи, основани на сходството между двата вида продукти. Несъмнено такова сходство е налице и то е подробно обсъдено както от КЗК, така и от тричленния състав на ВАС. Важно е обаче цялостното впечатление от двата вида продукта, а не отделни негови белези. Затова са неоснователни оплакванията в тази насока. Неоснователно е оплакването на касатора за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в отказа на съда да назначи повторна съдебна експертиза. Според чл. 201 от ГПК, приложим според препращащата разпоредба на чл. 144 от АПК, повторна експертиза се назначава когато заключението не е обосновано и възниква съмнение в неговата правилност. Видно от приетата по делото експертиза, вещото лице е обсъдило подробно относимите сходства и различията между двата продукта. Изведеният краен извод съответства на направения анализ. Затова противно на твърденията на касатора, не може да се приеме, че заключението не е обосновано и има съмнение в правилността му. Предвид изложеното, обжалваното решение като правилен и законосъобразен съдебен акт следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК е основателно искането на ответника по жалбата КЗК за присъждане на разноски за настоящата инстанция, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение. Същите следва да бъдат в размер на 300 лв., определени според чл. 7, ал. 1, т. 4 вр. § 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, настоящият петчленен състав на I колегия на Върховния административен съд,