Решение № 934 от 27.1.2023 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Хаджиева против решение 349 от 07.07.2022 г., постановено по адм. д. 135/2022 г. по описа на Административен съд гр. Плевен. Касаторката навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон отменително основание съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът главният архитект на Община Кнежа, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Плевен отхвърля жалбата на П. Хаджиева против отказ от 28.01.2022 г. на главния архитект на Община Кнежа за издаване на разрешение за промяна на предназначението на ПИ с идентификатор 37376.1002.1958 по КК на гр. Кнежа, заедно с паянтова едноетажна постройка в него. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Излага съображения, че съобразно действащия ОУП на Община Кнежа процесния имот попада в зона жилищна устройствена зова с малка височина на застрояване. Констатира, че искането на жалбоподателката е за промяна на предназначението на поземления имот, заедно с находящите се в него две паянтови сгради. Позовава се на приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза и приема, че процесния имот попада в жилищна устройствена зона с малка височина, а заявената промяна на предназначението на имота е за нежилищни нужди и предназначение на сградите търговски обект магазин за строителни материали. Съдът се позовава на нормата на чл. 37, ал. 1 ЗУТ, съгласно която сградите на основното застрояване се изграждат съобразно предназначението на урегулираните поземлени имоти, определено в подробен устройствен план, както и на чл. 17, ал. 1, т. 2 от Наредба 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони ( в редакцията й към датата на постановяване на административния акт) и приема, че промяна на предназначението е допустима за магазин и/или заведение за хранене, но не и за магазин за строителни материали. Прави извод, че промяна в предназначението може да се извърши единствено с изработване на ПУП, а не по реда на чл. 147а, ал. 1 ЗУТ. По тези съображения съдът прави заключение за материална законосъобразност на оспорения отказ. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразни са изводите на съда, че заповедта е постановена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е постановен в съответствие с материалния закон. В случая административното производство започва с искане на П. Хаджиева за промяна на предназначението на поземления имот и построените в него две паянтови постройки. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че съгласно ОУП на гр. Кнежа имотът попада в жилищна устройствена зона с малка височина. Съгласно правилото на чл. 147а, ал. 1 ЗУТ промяна на предназначението на сгради или на самостоятелни обекти в сгради без извършване на строителни и монтажни работи се извършва след издаване на разрешение за промяна на предназначението от главния архитект на общината, при условие че са спазени изискванията на чл. 38 или 39, не се нарушават правилата и нормативите за застрояване и са представени положителни становища от съответните компетентни органи относно спазване на изискванията, определени с нормативен акт за новото предназначение. Следователно нормата препраща към хипотезите на чл. 38 и чл. 39 ЗУТ, сред които настоящият случай не е, тъй като се иска и промяна на предназначението на имота, а не само на сградите и освен това изисква кумулативно и спазване на правилата и нормативите за застрояване и представяне на положителни становища от съответните компетентни органи относно спазване на изискванията, определени с нормативен акт за новото предназначение. Правилно съдът се позовава на нормата на чл. 37, ал. 1 ЗУТ съгласно която сградите на основното застрояване се изграждат съобразно предназначението на урегулираните поземлени имоти, определено в подробен устройствен план, а нормата на чл. 17, ал. 1, т. 2 от Наредба 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (в редакцията й към датата на постановяване на административния акт) регламентира, че в жилищните територии отделни поземлени имоти могат да се регулират с устройствен план за нежилищни обслужващи обекти магазини и заведения за обществено хранене. Следователно в случая редът по чл. 147а, ал. 1 ЗУТ е неприложим. Ето защо като отхвърля жалбата първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с материалния закон. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не е налице соченото касационно основание за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,