Решение № 4586 от 12.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10727/2020 г.

Решение № 4586 от 12.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10727/2020 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) –Велико Търново, чрез процесуален представител адв. С. Г., против решение № 228 от 14.08.2020 г., постановено по адм. дело № 598/2019 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, с което е изменен негов Акт за обезщетение на умрели (убити) животни, унищожени суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар, издаден на 5.09.2019 г., в частта, с която е определено обезщетение по позиции № 1, 2, 5, 10 и 13 за "прасета млади", "прасета подрастващи" и "прасета угояване", като определената от органа стойност на обезщетението за тези позиции е изменена от 2 204 330, 22 лева на 3 389 885, 80 лева, с което общият размер на дължимото обезщетение на "Биляна" ООД, ЕИК [ЕИК] за убитите животни негова собственост, съгласно акта от 5.09.2019 г., е увеличен от 4 240 587, 03 лева на 5 426 142, 61 лева. По наведени в касационната жалба доводи за неправилност на решението, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, касаторът иска неговата отмяна и постановяването на ново решение по същество на спора, с което жалбата на "Биляна" ООД срещу оспорения акт за обезщетение бъде отхвърлена изцяло като неоснователна, алтернативно – делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Претендира присъждане на сторените по делото разноски, съобразно представен списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс. В съдебно заседание процесуалният представител на касатора поддържа заявените в жалбата основания и искания и уточнява, че претендираните разноски са за заплатено адвокатско възнаграждение само за първата инстанция. За настоящото производство не претендира разноски. Ответната страна – "Биляна" ООД, ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление с. Българско Сливово, община Свищов, представлявано от управителя Л. Л., в представен по делото писмен отговор и в съдебно заседание, чрез упълномощени процесуални представители адв. Н. Ш. и адв. П. С., оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли същата да бъде оставена без уважение предвид наведените в писмения отговор доводи и съображения, а атакуваното съдебно решение – потвърдено като правилно и законосъобразно поради липсата на пороци по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира сторените в касационното производство разноски, за което представя списък ведно с доказателства. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, като извърши служебна проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, взе предвид наведените в касационната жалба доводи и обсъди становищата на страните по делото въз основа на събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Производството пред Административен съд – Велико Търново е образувано по жалба на "Биляна" ООД, ЕИК [ЕИК], собственик на свинекомплекс с регистрационен № 5284 А-0001, с. Българско Сливово, община Свищов, срещу Акт за обезщетение за умрели (убити) животни, унищожени суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар, издаден на 05.09.2019 г. от директора на ОДБХ – Велико Търново, в неговата цялост. С оспорения административен акт компетентният орган е определил оценка и обезщетение за умъртвените животни, собственост на "Биляна" ООД, посочени по категории в 23 позиции, на обща стойност 4 240 587, 03 лева. По позиции № 1, 2, 5, 10 и 13 обезщетението (в размер на 2 204 330, 22 лева) е определено въз основа на данните, предоставени от Националния статистически институт (НСИ) с писмо от 22.08.2019 г., а за останалите позиции – № 3, 4, 6-9, 11, 12, 14-23 са взети предвид цените, определени от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ), отразени в постъпил на 05.09.2019 г. в ОДБХ – Велико Търново протокол № 3. Съдът е приел, че оплакванията на жалбоподателя са насочени срещу определения общ размер на обезщетението за убити животни, т. е. срещу всички възприети от органа стойности на обезщетението по групи животни в позиции от № 1 до № 23. С оглед осигуряване на всестранно, пълно и обективно изясняване на релевантните за решаването на спора факти, съдът е допуснал и приел, наред с представените от страните по делото доказателства, и заключенията от назначените в хода на съдебното дирене две експертизи: комбинирана съдебно-оценителна и ветеринарна експертиза, с която се отговаря на въпроси на жалбоподателя и ответника, и съдебно-икономическа експертиза, отговорила на въпроси на ответника в първоинстанционното производство и настоящ касатор – директора на ОДБХ – Велико Търново. За да се произнесе по съществото на спора, съдът е счел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената писмена форма, съдържа мотиви – фактически и правни основания за неговото издаване, като е издаден по образец, съгласно приложение № 5 към чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредбата за условията и реда за разходване на средствата за покриване на разходите, свързани с епизоотичните рискове (отменена понастоящем – ДВ, бр. 40 от 5.05.2020 г., но в сила към момента на постановяване на административния акт, наричана за краткост "Наредбата") и съдържа необходимите реквизити. При издаването на акта са спазени процесуалните правила, предвидени в чл. 147 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД) и не са допуснати съществени нарушения на процедурата, съставляващи самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт като незаконосъобразен по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. Съдът е приел обаче, че оспореният административен акт е частично незаконосъобразен, а именно по отношение на животните, посочени в позиции № 1, 2, 5, 10 и 13, тъй като при извършване на оценката и определяне на цените за обезщетяване на тези животни, представляващи "стокови прасета", административният орган не е съобразил приложимия за случая материален закон. Оценката на органа за посочените в позиции № 1, 2, 5, 10 и 13 животни е извършена на основата на представените от НСИ данни, които се отнасят до цени на производител, определени за територията на цялата страна на тримесечна база. Съдът е аргументирал становището, че така представените статистически данни от НСИ не отговарят на изискването на чл. 144, ал. 1, т. 1 ЗВМД (ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.) – приложимата в случая материалноправна разпоредба, която регламентира, че дължимото обезщетение за умъртвените животни следва да се определи по пазарни цени за месеца, който предхожда възникването на болестта. В противоречие с цитираната разпоредба на ЗВМД нормата на чл. 6, ал. 1 от Наредбата установява допълнителни и непосочени в закона условия за извършване на оценката и определяне на обезщетението за стокови животни – Наредбата въвежда изискването за средна пазарна цена по вид животни за килограм живо тегло, определена от НСИ за съответната област и за месеца, предхождащ възникването на болестта. При това положение и съобразно разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове, административният орган е бил длъжен да не следва методиката по чл. 6 от Наредбата, която противоречи на закона, а да приложи по-високия по степен нормативен акт – чл. 144, ал. 1, т. 1 ЗВМД (ред. ДВ, бр. 58 от 2017 г.), като определи дължимото обезщетение съгласно пазарните цени към м. юни 2019 г. Тъй като наличните по делото данни от НСИ не предоставят информация за релевантните пазарни цени към м. юни 2019 г. на стоковите животни, собственост на "Биляна" ООД, които са били принудително умъртвени по причина на възникнало огнище на Африканска чума по свинете в притежавания от дружеството свинекомплекс и за чието унищожаване производителят има право на обезщетение съгласно чл. 141, ал. 1 от ЗВМД, съдът е възприел оценката, представена в заключението на изготвената по делото комбинирана съдебно-оценителна и ветеринарна експертиза за определяне на пазарната стойност на животните, описани в позиции № 1, 2, 5, 10 и 13 на процесния административен акт, за месеца, предхождащ възникването на болестта – м. юни 2019 г. Направените от вещите лица изчисления почиват на метода на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци (сравнителния метод), като посочените пазарни цени на оценяваните категории животни са формирани въз основа анализ на събраната релевантна информация от стокови тържища, борси, данни за реални сделки и информация, предоставена от браншови организации. Определена е действителна пазарна цена за всеки вид животни, посочени в позиции № 1, 2, 5, 10 и 13, като цената е за килограм живо тегло, съгласно което и съобразявайки тонажа по категории животни, е изчислена общата стойност на дължимото обезщетение за умъртвените прасета по точки № 1, 2, 5, 10 и 13 от процесния акт, издаден от директора на ОДБХ – Велико Търново. Така определената от вещите лица стойност на обезщетението възлиза на 3 389 885, 80 лева. Като е приел изготвеното заключение и мотивираните в него съображения за компетентни, верни и обективни, съдът е кредитирал определената от вещите лица стойност на обезщетението като съответстваща на законовите изисквания, с оглед на което е изменил процесния административен акт, като е увеличил определената от органа стойност на обезщетението за животните в позиции № 1, 2, 5, 10 и 13 от 2 204 330, 22 лева на 3 389 885, 80 лева. В останалата си част, административният акт е преценен от съда като законосъобразен, тъй като оценката е извършена и обезщетението за умъртвените животни в позиции № 3, 4, 6-9, 11, 12, 14-23 на акта е определено в съответствие с приложимата норма на чл. 144, ал. 1, т. 2 ЗВМД (ДВ, бр. 58 от 2017 г.). За видовете животни, описани в посочените позиции, е установено наличието на развъдна програма, което налага определяне на обезщетението за тях при съобразяване с оценката, включително по породна принадлежност и развъдна стойност, направена от ИАСРЖ. Именно цените, изчислени от ИАРСЖ за съответните категории животни, са в основата на определеното от органа обезщетение за позиции № 3, 4, 6-9, 11, 12, 14-23. По този въпрос не се спори между страните по делото. Установено и от вещите лица, изготвили комбинираната съдебно-оценителна и ветеринарна експертиза е, че посочените от ИАСРЖ цени отразяват действителните пазарни цени на породистите животни, описани в позиции № 3, 4, 6-9, 11, 12, 14-23, такива, каквито тези цени се определят и след извършения анализ за целите на експертизата. С оглед направените констатации, съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Биляна" ООД срещу акта за обезщетение от 5.09.2019 г. в частта относно определената стойност на обезщетението за позиции № 3, 4, 6-9, 11, 12, 14-23. Съобразно горното, първоинстанционният съд е обосновал крайния извод за наличие на основание за изменение на процесния акт в частта, касаеща позиции № 1, 2, 5, 10 и 13 за "прасета млади", "прасета подрастващи" и "прасета угояване", като определената от органа стойност на обезщетението за тези позиции е изменена от 2 204 330, 22 лева на 3 389 885, 80 лева, в резултат на което общият размер на дължимото обезщетение на собственика на умрели/убити животни "Биляна" ООД, съгласно акт за обезщетение от 5.09.2019 г. на директора на ОДБХ – Велико Търново, се увеличава от 4 240 587, 03 лева на 5 426 142, 61 лева. Решението на Административен съд – Велико Търново е правилно. Противно на заявеното в касационната жалба, същото е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и е обосновано. Съдът е формирал правилни изводи въз основа на установената по делото фактическа обстановка, вследствие извършен подробен анализ на събраните относими към предмета на спора доказателства, в това число заключенията от приетите и приложени по делото комбинирана съдебно-оценителна и ветеринарна експертиза и съдебно-икономическа експертиза. Не е налице несъответствие между констатациите на съда от фактическа и правна страна и доказателствата по спора. Не е ограничено правото на участие и защита на страните в производството – съдът е разпределил правилно доказателствената тежест в процеса, като на страните е предоставена равна възможност да ангажират доказателства и правят доказателствени искания за доказване на своите твърдения и оборване на тези, заявени от насрещната страна. Обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон. Правилни са изводите на съда, че в оспорения административен акт директорът на ОБДХ – Велико Търново е определил размера на дължимото обезщетение за "стокови животни" по позиции № 1, 2, 5, 10 и 13 в нарушение на разпоредбата на чл. 144, ал. 1, т. 1 ЗВМД (ред. ДВ, бр. 58 от 2017 г.), действала към момента на издаване на акта, която предвижда, че обезщетението се определя по пазарни цени за месеца, който предхожда възникването на болестта. В случая административният орган е определил оценката за тези категории животни на основание чл. 6, ал. 1 от Наредбата, която предвижда, че обезщетението за стокови животни се определя по средна пазарна цена по вид животни за килограм живо тегло за съответната област, определена от НСИ за месеца, който предхожда възникването на болестта. Същевременно, конкретно използваните от органа данни са тези, предоставени от НСИ на ОБДХ-Велико Търново с писмо от 22.08.2019 г., които са относно цени на производител (не средни пазарни цени), на национално ниво (не за съответната област – Велико Търново) и на база тримесечно наблюдение за цените на производител в селското стопанство (а не за месеца, предхождащ възникването на болестта – юни 2019 г.). Видно е, че съобразените от административния орган данни не кореспондират на визираните в нормата на чл. 6, ал. 1 от Наредбата, като следва изрично да се подчертае, че дори и да съответстваха, те отново не биха представлявали годен източник на информация за определяне на обезщетението, тъй като, както правилно е отбелязал и първоинстанционният съд, чл. 6, ал. 1 от Наредбата въвежда по недопустим начин допълнителни и непосочени в закона условия за извършване на оценката относно дължимото обезщетение. При правилно тълкуване на приложимите материалноправните разпоредби съдът е достигнал до верния извод, който се споделя напълно и от настоящата съдебна инстанция, че чл. 6 от Наредбата, респективно наличните по делото данни от НСИ, които административният орган е изискал за целите на определяне на обезщетението, не отговарят на изискването на чл. 144, ал. 1 ЗВМД за определяне на обезщетението по пазарна цена за месеца, който предхожда възникването на болестта. Административният орган е следвало да определи стойността на обезщетението за животните, посочени в позиции № 1, 2, 5, 10 и 13, единствено на основата на критерия по чл. 144, ал. 1, т. 1 от ЗВМД. Предвид липсата на данни в НСИ за този критерий – пазарни цени на съответните стокови животни за м. юни 2019 г., за изчисляването на пазарната им стойност органът е следвало назначи извършването на експертна оценка от лицензиран изпълнител, съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от Наредбата, която не постановява правило в противоречие със Закона за ветеринарномедицинската дейност. В случая, административният орган е приложил правилно материалния закон само по отношение на категориите животни, описани в позиции № 3, 4, 6-9, 11, 12, 14-23 на процесния акт, за които в съответствие с разпоредбата на чл. 144, ал. 1, т. 2 от ЗВМД е отчел посочените от ИАСРЖ цени на "племенни животни" (такива, за които се прилага развъдна програма). По отношение на останалите видове животни – тези в позиции № 1, 2, 5, 10 и 13, правилно първоинстанционният съд е констатирал, че представените данни от НСИ, на които се базира изчисленото от административния орган обезщетение, не съдържат каквато и да е информация за пазарни цени на визираните "стокови животни" за м. юни 2019 г. Предвид горното, обоснован и законосъобразен е изводът на съда, че определянето на обезщетението в частта относно "стоковите животни" по позиции № 1, 2, 5, 10 и 13 следва да бъде извършено въз основа на действителната пазарна цена на оценяваните категории животни – "прасета млади", "прасета подрастващи" и "прасета угояване", съгласно разпоредбата на чл. 144, ал. 1, т. 1 от ЗВМД (ред. ДВ, бр. 58 от 2017 г.). Данни за такава цена се съдържат в заключението на приетата по делото комбинирана съдебно-оценителна и ветеринарна експертиза, която съдът правилно е кредитирал като достоверна, обективна и компетентно изготвена от вещите лица д-р В. Т. – ветеринарен лекар и О. Н. – експерт по съдебно-счетоводни и финансови експертизи. Посочената в заключението действителна пазарна цена на съответните категории "стокови прасета" отговаря на изискванията и критериите по чл. 144, ал. 1, т. 1 от ЗВМД, а именно определяне по пазарни цени, включително и по данни от Европейския съюз за видовете животни, за които няма данни у нас, поради липса на пазар за такива животни. Следва да се има предвид, че целта на законодателя при определяне на дължимото обезщетение по ЗВМД е да се компенсира собственикът на умъртвените животни за реалните щети, които е понесъл от погиването им, поради което и в чл. 144, ал. 1 от ЗВМД е предвидено това обезщетяване да се извърши по пазарни цени. Това е така, тъй като при обезщетението собственикът следва да получи сумата, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга, реализирана на свободния пазар. В разпоредбата на чл. 8 от Регламент (ЕС) № 652/2014 на Европейския Парламент и на Съвета от 15.05.2014 г. за установяване на разпоредби за управлението на разходите, свързани с хранителната верига, здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и растителния репродуктивен материал, е предвидено, че са допустими разходите, направени от държавите членки при прилагане на мерките, посочени в чл. 6, § 1, с оглед на финансирането, а именно: а) разходи за обезщетяване на собствениците за стойността на техните заклани или умъртвени животни, в границите на пазарната стойност на тези животни, ако не са били засегнати от болестта. Именно пазарната стойност на животните е критерият, установен на ниво Европейския съюз, във връзка с изчисляване на компенсацията за щети, причинени от болести по животните, които са били заклани или умъртвени, или са умрели, или на свързаните с тях продукти – арг. в т. 1.2.1. 3., съображение (377), б. "(а)" от Насоки на Европейския съюз за държавната помощ в секторите на селското и горското стопанство и в селските райони за периода 2014-2020 г. (OJ C 204, 1.7.2014, p. 1–97). Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател, че необходимите и единствено приложими данни в настоящия случай са данните за пазарни цени на стоковите животни, предоставени от НСИ и използвани от административния орган при извършване на оценката за стойността на обезщетението за умъртвените животни в позиции № 1, 2, 5, 10 и 13 на процесния административен акт. Както правилно е приел първоинстанционният съд, релевантна е единствено пазарната стойност на животните за месеца, предхождащ възникването на болестта. Действително, законът не поставя изискване относно следването на точно определен източник на информация за пазарните цени на животните за съответния месец, с оглед на което принципно не е изключена възможността такава информация да се събира и предоставя от НСИ. В настоящия случай обаче това не е така. Категорично установено по делото е, че статистическите данни от НСИ, на които се базира преценката на административния орган, обективирана в акта от 5.09.2019 г. в частта относно позиции № 1, 2, 5, 10 и 13, не отговарят на изискването по чл. 144, ал. 1, т. 1 от ЗВМД (ред. ДВ, бр. 58 от 2017 г.). Както правилно е констатирал първоинстанционният съд, приетото заключение на комбинираната съдебно-оценителна и ветеринарна експертиза дава обективен отговор на относимите към преценката за стойността на обезщетението въпроси. Заключението съдържа обективен анализ на събраните данни по видове животни както на територията на Република България, така и информация и данни от европейския пазар. При определяне на пазарната стойност на угоени живи прасета и 100+-килограмови прасета, вещите лица са приели пазарната цена на регионалния български пазар като най-достоверна, поради наличието на такива данни. По отношение на останалите категории - "прасета млади", "прасета подрастващи" и "прасета угояване" (категориите между 20 и 100-килограмовите прасета) вещите лица са взели предвид разликата между пазарните цени на двете опорни категории – 20 кг. и 100 кг., която разлика са разделили на осем (броя на интервалите между категориите от 20 кг. до 100 кг.) и с получения цифров фактор са намалили всяка следваща цена, като се започне от категорията 20-килограмови прасета. При определяне на пазарната стойност за тези групи животни вещите лица са съобразили, че предвид липсата на реална търговия на българския пазар, следва да бъдат отчетени данните от най-близкия индикативен пазар, а именно европейския, чиито характеристики отговарят в най-голяма степен на националния в контекста на единния европейски пазар и наличието на еднотипни за условията на Европейския съюз пазарни практики. В допълнение настоящият касационен състав намира, че оценката, обективирана в заключението на вещите лица, съответства и на принципите на Договора за функциониране на Европейския съюз, прогласени в чл. 26, Дял I, Част Трета Вътрешни политики и дейности на съюза. Съгласно цитираната разпоредба, Съюзът приема мерките, предназначени за установяване или осигуряване на функционирането на вътрешния пазар, съгласно съответните разпоредби от Договорите. По силата на § 2 от чл. 26 Вътрешният пазар обхваща пространството без вътрешни граници, в което свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали е осигурено в съответствие с разпоредбите на Договорите. В разпоредбата на чл. 38 от Дял III на Договора е установен принципът за обща селскостопанска политика, като изрично е посочено, че вътрешният пазар обхваща селското стопанство, рибарството и търговията със селскостопански продукти. Пояснено е, че понятието "селскостопански продукти" означава продукти на почвата, на животновъдството, както и продукти след първична преработка, пряко свързани с тези продукти. В случая ирелевантно към оценката на обезщетението за умъртвени поради наличието на опасна заразна болест животни е обстоятелството дали собственикът им е реализирал или не до този момент продажби на животни от категориите на засегнатите в рамките на Европейския съюз. Предвид изложеното, не би могло да се приеме, че определената от вещите лица стойност по действителна пазарна цена на умъртвените прасета, посочени в позиции № 1, 2, 5, 10 и 13 на процесния акт, (която съдът правилно кредитира като меродавна и обективна), е завишена и от същата собственикът на умъртвените животни ще реализира печалба за сметка на публичен ресурс, вместо да получи обезщетение за действително причинените вреди. Ползваните от вещите лица базови цени на малки прасета от търговия на такива животни на европейския пазар не са цени от външен пазар, а от вътрешен пазар в рамките на Европейския съюз, в границите на който е осигурено свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали по силата на ДФЕС. Неоснователно в този смисъл е и оплакването в касационната жалба, че определеното от съда обезщетение ще доведе до реализиране на печалба на дружеството за сметка на публичен ресурс, а не до репариране на действително причинени вреди, каквато е целта на закона. Разумът и целта на закона са да се даде възможност на засегнатите производителите да възстановят и продължат своята дейност, като изплащането на обезщетение, изчислено по пазарни цени на унищожените животни към момента, непосредствено предхождащ възникването на епизоотичния риск, е преценено от европейския и националния законодатели като достатъчно и необходимо средство за постигането на тази цел, без да се засягат правилата на свободната конкуренция, необходими за функционирането на вътрешния пазар. Няма спор по делото, че в пазарната стойност не са включени разходи във връзка с умъртвяването на животните и пазарната стойност не покрива предстоящи разходи за възстановяване на стопанството, свързани с повторното му населване с животни. Определянето на обезщетението по пазарни цени за месеца, предхождащ възникването на болестта, включва изрично посочени от вещото лице параметри, без печалба на дружеството и същото е направено съгласно изискванията на действащата към процесния момент нормативна уредба. Неоснователно е и поддържаното от касатора твърдение, че меродавни и най-близки до смисъла на закона по отношение на относимите към казуса пазарни цени на умъртвените животни са данните, ползвани в заключението на приетата по делото единична съдебно-икономическа експертиза – данни за себестойността на умъртвените животни според счетоводните записвания на дружеството и реализираната от същото обикновена печалба, като размерът на обезщетението следва да се определи на база увеличената стойност на активите съобразно реализираната печалба в съотношение лева/тон. Така застъпеният от касатора метод на "увеличената стойност, при който обичайната пазарна цена се определя като стойността на продукцията се увеличи с обичайната печалба" е един от методите за определяне на пазарни цени по смисъла на § 1, т. 10, във вр. с т. 8 от ДР на ДОПК и Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. Независимо от принципната допустимост на метода съгласно цитираната нормативна уредба, извършените въз основа на него изчисления от вещото лице в рамките на единичната съдебно-икономическа експертиза правилно са отхвърлени от първоинстанционния съд като негодни да обосноват крайната оценка за размера на обезщетението, тъй като в една част използваните данни не се отнасят за релевантния месец юни 2019 г., а в друга част – по отношение на няколко категории животни липсват въобще или са налице твърде малко данни, или наличните такива се отнасят до животни с различни от притежаваните от оценяваните животни характеристики и предназначение. Ето защо правилно и обосновано първоинстанционният съд не е кредитирал определянето на пазарните цени на оценяваните животни от позиции № 1, 2, 5, 10 и 13 на процесния акт съобразно метода и данните, представени със заключението на приетата по делото единичната съдебно-икономическа експертиза. Предвид всичко гореизложеното, не се доказват сочените от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК спрямо обжалваното решение. Като е определил дължимото по чл. 141, ал. 1 от ЗВМД обезщетение за умъртвените животни от позиции № 1, 2, 5, 10 и 13 на административния акт в съответствие с условието на чл. 144, ал. 1, т. 1 от ЗВМД – пазарни цени за месеца, който предхожда възникването на болестта, и на тази основа е изменил оспорения акт в посочената му част, като е увеличил стойността на обезщетението за посочените позиции от 2 204 330, 22 лева на 3 389 885, 80 лева, в резултат на което е увеличена общата стойност на цялото дължимо обезщетение от 4 240 587, 03 лева на 5 426 142, 61 лева., решаващият първоинстанционен състав е достигнал до законосъобразен правен резултат, който кореспондира с изяснените по случая правнорелевантни факти и относимата към тях материалноправна уредба. Решението на Административен съд – Велико Търново следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. При този изход на делото, основателна е своевременно заявената претенция на ответната страна за присъждане на направените пред касационната инстанция разноски, представляващи договорено и платено по банков път адвокатско възнаграждение в размер на 12 000 (дванадесет хиляди) лева, които следва да бъдат възложени в пълния претендиран размер, предвид липсата на възражение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, в тежест на администрацията, част от която е касационният жалбоподател - ОДБХ – Велико Търново. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение