Решение № 5338 от 10.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7615/2018 г.

Решение № 5338 от 10.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7615/2018 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Петков, кмет на с. К., община П., срещу решение № 2264/03.04.2018 г., постановено по адм. д. 789/2018 г. по описа на Административен съд – С.-град (АССГ). Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е необосновано, незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, както неспазване на административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и целта на закона (основанията по чл. 146 от АПК). Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъде уважена жалбата му. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и писмена защита. Претендира заплащане на разноски. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация (КЗД, Комисията) оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът Г. Спартански, кмет на О. П., редовно призован за съдебно заседание, не се е явил. Депозирано е писмено становище за неоснователност на касационната жалба от началник отдел "Правно и нормативно обслужване" при администрацията на О. П., в което се претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 2264/03.04.2018 г., постановено по адм. д. 789/2018 г. по описа на АССГ e отхвърлена жалбата на П. Петков против Решение № 364/02.11.2017 г. на КЗД, с което е установено, че Г. Спартански в качеството му на кмет на О. П. не е извършил дискриминация по признак "обществено положение" по отношение на П. Петков – кмет на село К. – община П., оставени са без уважения всички заявени оплаквания за дискриминация по признак "обществено положение", заявени П. Петков против Г. Спартански, установено е, че Г. Спартански в качеството си на кмет на община П. не е извършил дискриминация по признак "обществено положение" по отношение на П. Петков кмет на село К. при финансирането на кметство К. и е оставено без уважение оплакването срещу Г. Спартански като кмет на О. П. за допусната дискриминация по отношение на П. Петков кмет на село К. по признак "обществено положение" при финансирането на кметство К.. АССГ е приел, че оспореното пред него решение е издадено от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона форма, без допуснати нарушения на административно производствените правила и при правилното приложение на материално правните разпоредби и целта на закона. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Решението е валидно като постановено от законен състав на компетентен съд. Решението е процесуално допустимо – постановено е по подадена от П. Петков, кмет на село К., като участник в производството пред Комисията жалба срещу обжалваемо решение, с което не са уважени негови жалби. Въз основа на събраните по делото доказателства АССГ обосновано е приел, че КЗД е установила правилно всички относими към спора факти, които са възприети като фактическа обстановка по спора и от първата инстанция. Решаващият съд е осъществил съдебен контрол за законосъобразност на решението на Комисията и е обсъдил всички основания по чл. 146 от АПК именно от гледна точка съдържанието на административния акт и заявените от П. Петков оплаквания при сезиране на специализирания административен орган. Правилно, обосновано и в съответствие със закона първоинстанционният съд достига до извод, че не е осъществена дискриминация. Административният съд правилно и законосъобразно е приел, че решението на КЗД е постановено от законен състав и при спазване на административнопроизводствените правила. Действително административната практика на Комисията при конституирането на страните в административното производство не винаги е последователна и прецизна, но в конкретния случай не са допуснати процесуални нарушение, които да накърняват правата на жалбоподателя и с оглед обстоятелството, че той се явява и касационен жалбоподател не съставляват основания за отмяна. Конституцията на Р. Б., Законът за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) и нормите на общностното право установяват забраната на всяка пряка или непряка дискриминация въз основа на конкретни признаци, които са различни в различните нормативни актове, но във всички хипотези носители на тези признаци (пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор) могат да бъдат само физически лица. Забраната за неравно третиране произтича от основния принцип на съвременната цивилизация за равенство на всички хора. Следователно оплакванията на П. Петков срещу Г. Спартански не съдържат факти и обстоятелства, които е възможно да бъдат отнесени към хипотеза на дискриминационно поведение по смисъла на цитираните нормативни актове, доколкото всички те са свързани с дейността на жалбоподателя като кмет (орган на власт, а не физическо лице) и на кметство К. (административно-териториална единица) при сравняването им с други кметове и други кметства. По изложените съображения оспореното съдебно решение като правилно, обосновано и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. В касационната жалба не са наведени конкретни нарушения на съдопроизводствените правила, а само евентуално наличие на такива, което ограничава възможността за касационен контрол, при който не се констатират процесуални нарушения при разглеждане на спора пред АССГ. По водене на делото ответниците не са направили разноски, но Г. Спартански претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, но по делото не е осъществено процесуално представителство от юрисконсулт в открито съдебно заседание, поради което с оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение