Решение № 4061 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7633/2019 г.

Решение № 4061 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7633/2019 г., VII о., докладчик председателят Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и с от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на председателя на Патентното ведомство срещу решение № 1847 от 19.03.2019 г. по адм. д. № 13619/2018 г. на Административен съд София- град, с което е отменено негово решение от 23.10.2018 г. за отказ за възстановяване на срока по чл. 47, ал. 2 от ЗПРПМ за депозиране на промени в заявката и коментар на направеното становище по отношение на заявка за патент с вх. № 111548. Заявява касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че изводът на съда за нередовно връчване е неправилен, тъй като от събраните в хода на производството доказателства става ясно, че връчването на съобщенията, адресирани до Х. Ковачки, е извършено надлежно. Видно от обратните разписки, съобщенията са получени от В. Дойнов в качеството му на охранител. Спазени са изискванията за удостоверяване на лицето, получило съобщенията, което се е подписало, посочвайки длъжността си. Така оформени, обратните разписки свидетелстват за надлежно връчване и в тази връзка административният орган не разполага с правомощия да проверява достоверността на изписаните върху разписките данни за име, дата и длъжност. Не би могъл да извърши и преценка за нередовно връчване само въз основа на тази информация, при положение че видно от оформянето им информацията е достатъчна да се приеме, че връчването е надлежно. Съобщенията са достигнали адресата си, което не се оспорва от него, в този смисъл, изводите на първоинстанционния съд не са съобразени с наличните доказателства. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Жалбата е процесуално допустима, подадена от надлежна страна в предвидения от закона срок. Разгледана по същество е неоснователна. За да отмени оспорения акт съдът е приел, че спорът по делото е правен и е относно редовността на съобщаването на становище изх. № 111548/14.05.2018 г., в което е указано на жалбоподателя, че следва да представи: становище по мотивите на изготвената експертиза и промени в претенциите си, за да се избегнат недостатъци, отразени в мотивите, като е указано, че при неспазване на посочения по-горе срок ПВ ще вземе решение в съответствие с чл. 47, ал. 4 ЗПРПМ за прекратяване на производството; респективно – спорът е относно датата, от която следва да се изчислява началната дата на срока за изпълнение на горните указания. Съгласно чл. 5 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети; препоръчаните пощенски пратки се доставят на адреса на получателя срещу подпис /ал. 1/, като те може да се доставят на лице, пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещо на адреса, посочен в пратката, срещу подпис и документ за самоличност, като в служебните документи се вписват трите имена на лицето, получило пратката /ал. 2/. Съгласно чл. 11 от Общите правила, получателите на пощенски пратки могат да упълномощават други лица да ги получават. Приблизително в горния смисъл е и уредбата в чл. 46, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съгласно която, когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме; като това друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса, или е работник, служител или съответно работодател на адресата. В случая не се оспорва фактът на връчване на съобщението на лицето В. Дойнов, а правната възможност да му се връчат редовно указанията за жалбоподателя. В конкретния случай, съдът приел, че не се установява по делото лицето, на което е връчено съобщението да е пълнолетен от домашните му или който живее на адреса, или е работник, служител или съответно работодател на адресата; съответно – упълномощено лице. Съдът приел, че нередовни са били и връчванията чрез В. Дойнов на 12.09.2018 г. на решението за прекратяване на производството и на 29.10.2018 г. на отказа за възстановяване на срока и сам по себе си факта, че те са достигнали до жалбоподателя, не прави редовно предходното връчване чрез лицето. Съдът е приел, че съобщението не е връчено надлежно на Х. Ковачки, поради което и неправилно административният орган е приел, че жалбоподателят е редовно уведомен да представи: становище по мотивите на изготвената експертиза и промени в претенциите си, за да се избегнат недостатъци, отразени в мотивите. Нередовното съобщаване е пречка да бъде установен началният момент на срока за изпълнение на задължението. Съответно и не е настъпила последицата по чл. 47, ал. 4, изр. второ от ЗПРПМ, уреждаща фикцията за оттегляне на заявката ex lege при неизпълнение на указанията за коригиране на патентните претенции. Поради неуведомяването по надлежния ред на заявителя на патентна за обвързаното със срок указание за уточняване на заявката му, не са били налице и процесуалните предпоставки за допустимостта на производството по разглеждане на искането за възстановяване на срока, тъй като предмет на възстановяване може да бъде само срок, който е изтекъл. Дължимо от административния орган е било изпращането на ново редовно съобщение до жалбоподателя за изпълнение на задължението, елемент от процедурата по предоставяне на патентна закрила. Нарушението на административнопроизводствените правила е съществено- недопускането му не би довело до произнасяне по същество относно наличието на особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 49 от ЗПРПМ. С оглед на това съдът отменил оспореното решение и изпратил преписката на административния орган за продължаване на действията по разглеждане на заявлението за регистрация на марката от процесуалното действие, предхождащо произнасянето по молбата за възстановяване на срока. Решението е правилно. Правилно е прието от съда, че при връчване на съобщенията не са изпълнение разпоредбите на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съгласно която, когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме; като това друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса, или е работник, служител или съответно работодател на адресата. В случая заявлението е подадено от Х. Ковачки като физическо лице изобретател. Охранителят не е пълнолетен от домашните му или който живее на адреса, или работник, служител или съответно работодател на адресата. Правилно съдът е приел, че при нередовно връчване на съобщението, не е било допустимо производство по възстановяване на срока, а е следвало да се изпрати ново съобщение на заявителя, поради което законосъобразно е отменил оспорения пред съда отказ за възстановяване на срока и дал указания да се изпрати ново съобщение за уточняване на заявката. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение