Решение № 14554 от 30.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4011/2019 г.

Решение № 14554 от 30.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4011/2019 г., VIII о., докладчик председателят Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, подадена чрез юрк. Тафров, против решение № 819/12.02.2019 г., постановено по адм. дело № 10766/2018 г. на Административен съд - С. град, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0405231/12.09.2018 г. В жалбата са изложени доводи за неправилност и необоснованост на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът твърди, че е установено извършването на нарушение по чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. и са налице предпоставките за налагане на мярката. Иска отмяна на оспореното решение с отхвърляне на жалбата на дружеството, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – "ВГ" АД, чрез адв. Стойчева, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да се отхвърли, по съображения, изложени в представен писмен отговор. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е била Заповед № 0405231/12.09.2018 г., издадена от Л. Д. – началник отдел "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС – запечатване на търговски обект – хотел "Маринела", находящ се в гр. С., бул. "Д. Б." № ..., стопанисван и експлоатиран от "ВГ" АД, както и забрана за достъп до него за срок от 7 дни. За да отмени оспореният административен акт, първоинстанционният съд е приел, че Заповедта, както и Протоколът за извършена проверка, на базата на който е издадена, съдържат вътрешно противоречиви и взаимоизключващи се факти и обстоятелства. Наред с това съдът не е споделил изложените в заповедта мотиви, обуславящи продължителността на срока, а именно, че непредставянето на свидетелството за регистрация води до негативни последици за фиска. Като краен извод е посочил, че се касае за излагане на бланкетни мотиви, които нямат реална връзка с констатираната фактическа обстановка, а твърдението за "лоши практики в обекта" е неподкрепено с доказателства. Обоснован е извод за несъответствие с целта на закона и непропорционалност на наложената ПАМ. Решението е правилно. От доказателствата по делото е видно, че на 04.09.2018 г. в 10:40 часа е извършена проверка в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ПР на ЗДДС – хотел "Маринела", находящ се в гр. С., бул. "Д. Б." № ..., стопанисван и експлоатиран от "ВГ" АД. Резултатите от проверката са обективирани в Протокол за извършена проверка сер. АА № 0405231/04.09.2018 г. /л. 28 от делото/, съставен от инспектор по приходите в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. На 12.09.2018 г. е издадена процесната заповед № 0405231/12.09.2018 г. /л. 22 от делото/. С нея спрямо дружеството е приложена принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС – запечатване на търговски обект – хотел "Маринела", находящ се в гр. С., бул. "Д. Б." № ..., стопанисван и експлоатиран от "ВГ" АД, както и забрана за достъп до него за срок от 7 дни. В заповедта е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, предвиждаща задължение за лицата по чл. 3 от Наредбата да съхраняват свидетелството за регистрация на ФУ/ИАСУТД в търговския обект. При съпоставка на констатациите в протокола за извършена проверка в обекта на л. 3 от него е посочено, че при проверката са събрани следните доказателства: "1. Документ за собственост; 2. С-во за регистрация в НАП на ИАСУТД; 3. Лиценз за сделки с валутни ценности от МФ". По-надолу обаче е констатирано, че "към момента на проверката не се представи с-во за регистрация на ИАСУТД в НАП". Настоящият състав намира за неоснователно твърдението в жалбата, че в графа "забележки" в протокола са описани три документа, което според касатора води до извод, че същите не са представени от задълженото лице, а съдът е пренебрегнал съдържанието на стр. 2 от протокола, от което ставало ясно, че документите са липсващи. Констатации в тази насока не са направени на стр. 2 от протокола, което препятства съда да установи относими факти по спора. Обосновано съдът е приел за неправилни мотивите на заповедта, с които се определя срок за запечатване на обекта от 7 дни, поради това, че неизпълнението на конкретното задължение – за съхранение на свидетелството за регистрация на ФУ в обекта, води до негативни последици за фиска, тъй като не се води отчетност на реализираните от лицето приходи и по този начин се стига до отклонение от данъчно облагане. Така изложените мотиви не кореспондират с вида на констатираното нарушение, за което е приложена принудителната административна мярка на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" ЗДДС за неизпълнение на задължението на дружеството по чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. Обоснован е изводът на съда, че процесната заповед е издадена в противоречие с целта на закона и в нарушение принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК. В случая се касае за неизпълнение на формално изискване за съхранение на документи, което не води до липса на информация в НАП, тоест констатираното нарушение не се отразява на правилното определяне на реализираните от търговеца доходи и размера на публичните му задължения. От установеното превишение на касовата наличност по фискалното устройство над фактическата касова наличност не може да се направи извод за укриване на приходи от проверяваното дружество. Както правилно съдът сочи данни за регистрираното от дружеството фискално устройство са налице в сайта на НАП, в който е публикуван регистър на одобрените Интегрирани автоматизирани системи за управление на търговската дейност (ИАСУТД). Още преди връчването на процесната заповед /27.09.2019 г./ на 17.09.2018 г. – ответникът е депозирал в приходната администрация "уведомително писмо", към което е приложил свидетелство за регистрация на ИАСУТД. В конкретния случай наложената принудителна административна мярка не изпълнява предвидените в чл. 22 от ЗАНН функции. Като е достигнал до същите правни изводи и е отменил заповедта за налагане на принудителната административна мярка, съдът е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,