Решение № 1222 от 1.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6175/2020 г.

Решение № 1222 от 1.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6175/2020 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенция по вписванията (АВ) срещу Решение № 1034/18.02.2020 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело № 12142/2018 г. С обжалваното решение е отменена Заповед № ЧР-01-947/31.10.2018 г. на изпълнителния директор на АВ, с която на Т. Керанов е прекратено служебното правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 7 и чл. 108 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3, предложение 1 и 2 АПК. Счита, че неправилно съдът е приел, че на заповедта за възстановяване на служителя на заеманата от него длъжност и на обжалваната заповед за прекратяване на служебното му правоотношение е придадено обратно действие. За неправилен счита и извода на съда, че след като органът по назначаване издава заповедта за възстановяване на 31.10.2018 г., то към тази дата следва да се преценява дали не са налице пречки за съществуването на служебното правоотношение. Подробно излага установената от съда фактическа обстановка и съображенията си, че на заповедите за възстановяване на служителя и за прекратяване на служебното му правоотношение не е придадено обратно действие и че процесният административен акт съответства на материалния закон. Счита, че релевантният момент, към който следва да се преценява дали са налице пречки за съществуването на служебното правоотношение, е 17.10.2018 г. Към този момент е налице пречка водеща до несъвместимост, която с оглед чл. 122 ЗДСл служителят е следвало да отстрани. Твърди, че съдът е допуснал нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК и не е посочил, защо счита за неоснователни правните възражения на ответника. Моли обжалваното решение да се отмени и да се постанови друго, с което се остави без уважение жалбата на Т. Керанов срещу Заповед № ЧР-01-947/31.10.2018 г. на изпълнителния директор на АВ. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Представя списък на разноските. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Пенкова. Ответникът по касация – Т. Керанов оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Представя писмена защита, в която се преповтарят съображенията изложени в писмения отговор и Списък на разноските. Ответникът по касация се представлява от адв. Стойков. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, които е обсъдил и вярно и точно е установил фактите по делото. По делото е установено следното: С влязло в сила на 05.10.2018 г. Решение № 4145/20.06.2017 г. на АССГ постановено по адм. дело № 4684/2015 г. е отменена Заповед № ЧР-01-68/24.04.2015 г. на изпълнителния директор на АВ, с която на Т. Керанов е прекратено служебното правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Със Заявление рег. № 94-02-37/15 от 16.10.2018 г. Т. Керанов заявява, че се явява в АВ и заявява изричното си желание да бъде възстановен на длъжността "главен секретар" на АВ. Със Заповед № ЧР-01-946/31.10.2018 г. на изпълнителния директор на АВ, на основание чл. 122, ал. 1 ЗДСл Т. Керанов е възстановен на длъжността "главен секретар" на АВ, считано от 17.10.2018 г. Заповедта е връчена на 31.10.2018 г. Със процесната Заповед № ЧР-01-947/31.10.2018 г. на изпълнителния директор на АВ е прекратено служебното правоотношение на Керанов, считано от 17.10.2018 г. Със Заповед № 15/19.10.2018 г. на председателя на Българския институт по метрология (БИМ), считано от 19.10.2018 г. е прекратено служебното правоотношение на Керанов с БИМ като главен секретар, по негово заявление от 19.10.2018 г. В служебната книжка на лицето е вписано прекратяване на 19.10.2018 г. От копие на Книга за отразяване на лицата посетили АВ в работно време съдът е установил, че след подаване на заявлението за възстановяване Керанов е посещавал АВ няколкократно – на 29.10.2018 г., на 30.10.2019 г., на 31.10.2018 г. и др. От Заповед ЧР-01-695/03.07.2018 г. на изпълнителния директор на АВ е установено, че на длъжността "главен секретар" на АВ, считано от 03.07.2018 г. е назначен Н. Генсузов, до назначаване на незаетата длъжност, но за не повече от 6 месеца. Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че заповедта е издадена от компетентен орган – органа по назначаване, в необходимата писмена форма, без допуснати съществени процесуални нарушения. За да отмени заповедта съдът е изложил съображения, че същата е издадена в нарушение на материалния закон и целта му. За основателно е прието възражението на жалбоподателя (сега ответник по касация), че на заповедта за прекратяване на правоотношението му и на заповедта за възстановяване на служебното му правоотношение е придадено обратно действие. В тази връзка съдът е посочил, че след като жалбоподателят е възстановен на работа на 31.10.2018 г., откогато би могъл, по силата на конститутивния ефект на заповедта за възстановяване, с връчването й, да започне отново за изпълнява служебните си задължения, няма как това възстановено на 31.10.2018 г. правоотношение да се прекрати в един минал момент – на 17.10.2018 г., т. е. още преди да е възстановено. Заявлението за възстановяване е подадено на 16.10.2018 г., но след като правоотношението е възстановено 31.10.2018 г. то към тази дата следва да се преценява дали са налице пречки за възстановяване, а не към 17.10.2018 г. Посочил е, че към 31.10.2018 г. не е била налице твърдяната от органа пречка по чл. 7, ал. 2, т. 7 ЗДСл, защото правоотношението на възстановения служител с БИМ е било прекратено още на 19.10.2018 г. След анализ на чл. 122 ЗДСл съдът е изложил съображения, че считано от датата на влизане в сила на решението на АССГ - на 05.10.2018 г., в двуседмичния срок по чл. 122 ЗДСл е прекратено другото му служебно правоотношение и не е налице пречка за възстановяване, като заявлението за възстановяване е подадено в този срок. Изложил е и съображения за отсъствието на правните основания, посочени в обжалваната заповед, както и че заповедта противоречи на целта на закона, тъй като е ограничена правната възможност на служителя предвидена в ЗДСл да организира възстановяването си в рамките на две седмици. Решението е правилно по следните съображения. Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е Заповед № ЧР-01-947/31.10.2018 г. на изпълнителния директор на АВ. Като правно основание за издаване на заповедта е посочено чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 7 и чл. 108 ЗДСл.