Решение № 15058 от 9.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11478/2010 г.

Решение № 15058 от 9.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11478/2010 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Ангелина Димитрова Христова, от гр. Пазарджик, чрез пълномощника й - адв. Иво Лулчев, против Решение № 1811/7.06.2010 г. по адм. дело № 2495/2009 г. на Административен съд София - град, с искане за отмяната му, като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - началника на сектор - София при РДНСК - Югозападен район, чрез пълномощника си - юрисконсулт Манолова, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на настоящия касатор против Заповед № ДК-02-СО-19/25.03.2009 г. на началник сектор "Строителен контрол" при СРДНСК, с която е наредено премахването на незаконен строеж: "Преустройство на ателие № 2", находящ се в жилищната сграда, построена в УПИ IХ-505, кв. 232 по плана на гр. София, р-н "Лозенец" - СО, на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Прието е, че се касае за съществено преустройство на ателие № 2, с което се засягат общи части на гореописаната жилищната сграда - фасада и покрив. Това преустройство представлява нов строеж, тъй като променя вида на помещението, увеличава етажността на сградата и променя заложените във визата параметри, поради което се е следвало издаването на строителни книжа. Липсата им прави строежа незаконен, което прави оспорената заповед законосъобразна. Решението е правилно. В съответствие с доказателствата по делото са изводите на съда за наличието на незаконен строеж, по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Извършеното, правилно е квалифицирано като строеж, по смисъла на § 5, т. 38 от ЗР на ЗУТ, за който чл. 137, ал. 3 от ЗУТ и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ изискват издаването на строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж. Строежът, по описанието дадено в Констативен акт от 9.03.2009 г., потвърдено и от заключението на съдебно-техническата експертиза, представлява преустройство на Ателие № 2, на две нива: на кота +8.40 м и на кота +12.00 м, като на първата кота е извършено приобщаване площта на двете тераси към ателието, чрез премахване на подпрозоречния зид и изграждане на нов зид от тухли "итонг" с прозорци на него, а на второто ниво е направен метален навес над двете тераси, с покритие от дървени плоскости и хидроизолация. Съгласно заключението на вещото лице, неоспорено от страните, това строителство променя вида на ателието, както и етажността на жилищната сграда и съществено засяга нейни общи части - фасада и покрив. За него правилно е прието, че не е приложима хипотезата на чл. 151, т. 3 от ЗУТ, тъй като е налице нов строеж, а не вътрешно преустройство. Ето защо, като е приел, че е налице незаконен строеж по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, съдът е приложил правилно материалния закон и решението му се явява правилно. В касационната жалба липсват конкретни оплаквания срещу обжалваното решение. Такива се съдържат в писмените бележки на касатора от 29.11.2010 г., най-важните от които са за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващи се в нарушение на служебното начало при събиране на относими доказателства. Оплакването е неоснователно. Съдът е дал възможност, по изричното искане на касатора, да представи относими към спора писмени доказателства, за което делото е отлагано на два пъти. Съобщението за това е оформено по реда на чл. 51, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, който е един от законните способи за връчване на съобщения на страните, когато имат адвокат, както е в случая. Непредставянето на тези доказателства, е в резултат бездействието на касатора, а не поради бездействието на съда. Ето защо, като неоснователна касационната жалба подлежи на отхвърляне, а обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,