Решение № 11545 от 15.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4073/2021 г.

Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция Северна морска към Агенция Митници, представен от юрисконсулт Роева, против решение 178/15.02.2021 г., постановено по адм. д. 2052/2020 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменено решение с рег. 32-249535/26.08.2020г. към MRN 20BG002002028707R1/01.05.2020 г. на директора на ТД Северна морска. Оплакванията на касатора са за неправилност на съдебния акт поради нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Значителна част от съдържанието на касационната жалба възпроизвежда първоинстанционното решение и акта на митническия орган. С характер на касационни оплаквания са само доводите на касационния жалбоподател за осъществяване на предпоставките на чл. 140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията за неприемане на декларираните договорни стойности, при което стойността на стоките не може да се определи по реда на чл. 70, ал. 1 от Кодекса и затова е използвана договорна стойност на сходни стоки в съответствие с чл. 74, § 2, б. б от Кодекса, като за определяне на митническата стойност по този вторичен метод било неотносимо установеното със съдебно-счетоводна експертиза счетоводно отразяване на придобиването на стоките. Настоява на правилното прилагане с решението на митническия орган на разпоредбата на чл. 141, § 3 от Регламента за изпълнение. Иска отмяна на съдебното решение и отхвърляне на оспорването срещу административен акт. Претендира деловодни разноски. След настъпила в хода на съдебното производство промяна в структурата на Агенция Митници като касатор на мястото на директора на ТД Северна морска е конституиран директора на ТД Митница Варна. В писмено становище от 23.09.2021 г. касационният жалбоподател предоставя на съда преценката за необходимостта от отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз без да формулира въпрос и да сочи разпоредби на съюзното право, чието тълкуване е нужно за решаването на спора. Затова и липсва сезиране на съда с искане за отправяне на преюдициално запитване. Ответникът по касация Ей Ди Логистик България ООД, чрез повереник отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноските по производството. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК съдът прие следното: С оспореното пред АС Варна решение митническият орган е отказал да приеме декларираните договорни стойности на стоки с 2, 8 и 11 по митническа декларация MRN 20BG002002028707R1/01.05.2020 г. Определил е митническата стойност на внасяните от Ей Ди Логистик България ООД стоки по митническата декларация за стока 2 памучно трикотажно бельо пликчета- 1810 бр. поз. 1, код по ТАРИК 6108210000 в размер 1 140.30 лева, представляваща 0.63 лева/брой, съпоставена с MRN 20BG005808030023R4 от 17.03.2020 г.; за стока 8 мъжки обувки с горна част от естествена кожа и ходила от пластмаси 242 чифта поз. 8, код по ТАРИК 6403999600 в размер 4 271.30 лева, представляваща 17.65 лева/чифт, съпоставена с MRN 20BG005807051285R6 от 27.02.2020 г.; за стока 11 обувки с с горна част и ходила от пластмаси, от модела на които не може да се познае дали са за мъже или за жени 4 768 чифта поз. 11, код по ТАРИК 6402999300 в размер 14 923.84 лева, представляваща 3.13 лева/чифт, съпоставена с MRN 20BG002002026838R4 от 18.03.2020 г. Извършил е корекции на статистическата и на митническата стойност и на публичните вземанията - преизчислени са държавните вземания с определяне на допълнителен ДДС в размер 758.35 лева с лихви за забава. Решението е постановено при последващ контрол на декларирането. По констатациите на митническия орган стоките, които Ей Ди Логистик България ООД е поискало да бъдат поставени под режим допускане за свободно обращение са с държава на произхода Турция и държава на износа Турция с условие на доставката СРТ Варна и с фактурни стойности съответно за стоки 2, 8 и 11 488.7 EUR, 1 984.4 EUR и 5 960 EUR, при курс за митнически цели 1.95583 лева за 1 EUR. Декларираната от титуляра на режима митническа стойност от 16.16 лв/кг, 26.76 лв/кг и 7.15 лв/кг е съпоставена със справедливата цена на ЕС по § 1, т. 40 от ДР на ЗМ /предоставена на държавите-членки със системата Тезей/ в размери съответно 32.45 лв/кг, 55.29 лв/кг и 15.14 лв/кг нето тегло за стоки със същия код по ТАРИК. Така е обосновано съмнение относно реалността на декларираната митническа стойност, съответно отказът на администрацията да приложи метода по чл. 70, § 1 МКС за определяне на МС и изборът ѝ да определи стойността по реда на чл. 74, § 2, б. б МКС по договорната стойност на сходните стоки декларирани с MRN 20BG005808030023R4 от 17.03.2020 г., MRN 20BG005807051285R6 от 27.02.2020 г. и MRN 20BG002002026838R4 от 18.03.2020 г., които са най-ниските, от приетите за други вносители без да са необичайно ниски. Избраните правни основания за издаването на решението на митническия орган са разпоредбите чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ във вр. с чл. 66в; чл. 74, § 2, б. б от Регламент /ЕС/ 952/2013; чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447; чл. 5, т. 39; чл. 77, § 1, чл. 85, § 1; чл. 101, § 1 и чл. 102 от Регламент /ЕС/ 952/2013; чл. 54, ал. 1 и чл. 56 ЗДДС, както и чл. 59 АПК. С първоинстанционното решение е отменено решението на митническия орган. Съдът е възпроизвел констатациите на администрацията. В мотивите на съдебния акт е повторен извършения от митническия орган анализ на предоставената при поискването по чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение информация, но съдът е достигнал до различни изводи. Съдът е обсъдил всяко от наведените от митническия орган основания за съмненията му в действителността на договорната стойност. В хода на съдебното дирене е прието заключение на ССЕ, при чието обсъждане е отнесен към установените фактът на плащането от вносителя на пълния размер на фактурната стойност на стоките с два банкови превода от 03.06.2020 г. и 14.09.2020 г. Първостепенният съд е формирал правни изводи, че актът е издаден от компетентен митнически орган във формата за действителност и при спазване на административнопроизводствените правила. Отмяната на утежняващия административен акт е обоснована с противоречието му с материалния закон. Формиран е извод за установеност на основанията по чл. 140 и чл. 141 от Регламента за изпълнение за прилагане на вторичния метод за определяне на МС по чл. 74, § 2, б. б от МК по данни от декларация на трето лице. Съдът е обсъдил соченото в решението на Съда по дело С-291/15 като основание за съмнение значително разминаване на договорената със средностатистическата стойност. Приел е, че е в тежест на митническия орган да установи надлежно внос на стоки, както и начина на формиране на средностатистическата стойност. Към установените факти е отнесъл въвеждането на територията на Съюза на сходни стоки, чиято стойност значително да надвишава декларираната, но е отрекъл с това да се свързва по необходимост извод за правилно определяне на митническата стойност на стоките от администрацията с конкретното решение. Решаващият извод на съда е за липсва на сходство на процесните със съпоставените стоки. Не бил извършен анализ на условията на доставките. Отречено е наличието на сходство в характеристиките на стоките /дори описанието им в съпоставяните митнически декларации е различно/ и разликата в търговското равнище предвид количеството на стоките, както и различният производител. Решение е правилно. Касационният съдебен състав възприема изцяло мотивите на първоинстанционното решение и препраща към тях /чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК/. Основните усилия на администрацията в процеса на доказване са насочени към установяване на декларирането от титуляра на режима на фиктивни митнически стойности, което е в основата на съмнението по чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент /ЕС/ 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Затова и са констатациите за по-ниската митническа стойност, съпоставена с данните за оформени митнически декларации за допускане на свободно обращение на стоки със същия код по ТАРИК с държава на произхода Турция, както и със справедливата цена на ЕС. Дължимо е разграничаване на основанията за съмнението дали декларираната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по чл. 70, § 1 от Кодекса с обстоятелствата, представляващи елементи на договорната стойност по чл. 71 от Кодекса. Митническият орган е поставил под съмнение представените доказателства за действително платена цена за внесените стоки. В съответствие с решение на Съда по дело С-291/15 /вж. т. 31 от него/ е митническата практика да не се търси определянето на митническата стойност на стоките по метода на договорната стойност, а по вторичните методи. Основание да се отхвърли декларираната стойност е, ако и след представяне на допълнително поискани документи и предоставянето на цялата информация съмненията остават. Начинът на обобщаване на информацията, предоставяна чрез системата Тезей въз основа на оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от COMEXT база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено 4 последователни години /вж. дефиницията на справедливи цени по § 1, т. 40 от ДР на ЗМ/, я определя като относима към определянето на средностатистическата стойност за вноса на сравними стоки. А разликата в цените може да обоснове съмнението на митническите органи /така т. 38 и 39 от цитираното решение на Съда/. От това не следва, че базата данни на Тезей е информационен източник за цена на сходни стоки, тъй като по хипотеза не съдържа информация от значение за преценката на сходството /вж. чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение/. Предвид горното съществуват предпоставките на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение за основателни съмнения за фиктивност на декларираната договорна стойност. Като индиция за фиктивност на декларираната стойност митническият орган е възприел непредставянето на банков суифт за извършено плащане по сделката от вносителя. Затова и ССЕ е доказателствено средство за насрещното твърдение на жалбоподателя за извършено плащане. Това доказателствено средство е допустимо, относимо и необходимо, тъй като фактът на плащането е бил спорен. Верни и изцяло споделяни от касационния съдебен състав са съжденията на инстанцията по същество за неправилен избор на митническия орган на сходни стоки за съпоставка със стоките подлежащи на остойностяване. При действието на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение сходни са стоките произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка. Въведено с чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение изискване при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по вторичните методи на чл. 74, § 2, б. а и б от Кодекса е стоките да са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като остойностяваните стоки. При невъзможност да се установи такава продажба договорната стойност се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на чл. чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение, според която договорна стойност за стоки, произведени от различно лице, следва да се взема предвид само когато не може да се установи договорна стойност за идентични или сходни стоки, произведени от лицето, което е произвело стоките, чиято стойност се определя. Сходството в характеристиките и функциите на остойностяваните и съпоставените стоки /явно очаквано заради тъждеството в тарифното класиране, макар дори описанието им в различните митнически декларации да ги отличава/ без да се има предвид търговската марка, качеството и количеството на стоките, както и условията на доставката /в случая не се обсъждат тези обстоятелства по посочената декларация с внесени съпоставени стоки/ дисквалифицира съпоставените стоки като сходни, поради което е в противоречие с материалния закон определянето на митническата стойност въз основа на договорната стойност на несходни стоки. След като съпоставените стоки са несходни, то очевидно няма как с тях да е изпълнено изискването на чл. 141, § 3 от Регламента за изпълнение да е използвана най-ниската стойност при повече от една договорна стойност на сходни стоки. А и не съществуват информационни източници за това как е протекла познавателната дейност на администрацията при избора на конкретната договорна стойност на съпоставените стоки след съизмеряване със стойности на сходни стоки по други декларации, които са приети. Правилното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация се дължат разноски за касационната съдебна инстанция в размер 360 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,