Решение № 3456 от 16.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9686/2020 г.

Решение № 3456 от 16.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9686/2020 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР/Комисията) и [фирма] (с предишно наименование [фирма]), срещу съответните неблагоприятни за всеки жалбоподател части от решение № 6050/17.10.2019 г. постановено по адм. дело № 6451/2019 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). С обжалваното съдебно решение, на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), КЕВР е осъдена да заплати на [фирма] сумата от 360, 00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени при съдебно обжалване пред Районен съд – Велико Търново по НАХД № 1318/2015 г. на наказателно постановление № НП-346 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на Комисията, отменено с решение № 635 от 30.10.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 8.02.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като искът за обезщетение над уважения размер от 360, 00 лв. до пълния предявен размер от 1356, 00 лв., е отхвърлен. Наред с това КЕВР е осъдена да заплати на [фирма] сумата от 360, 00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени при съдебно обжалване пред Административен съд – Велико Търново по КНАХД № 10408/2015 г. на същото наказателно постановление, ведно със законната лихва, считано от 8.02.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като искът за обезщетение над уважения размер от 360, 00 лв. до пълния предявен размер от 1356, 00 лв., е също отхвърлен. За двете уважени претенции съдът е присъдил разноски съответно по 136, 77 лв. С касационната жалба на [фирма] решението се обжалва в частта, с която предявените от дружеството искове са отхвърлени за сумите над 360, 00 лв. до пълния претендиран размер от 1356, 00 лв. Твърди се, че АССГ неправилно е приел за основателни изложените твърдения във връзка с намаляване на размера на присъденото обезщетение. Иска отмяна на решението в отхвърлителните части и уважаването на исковете в пълен размер, ведно с присъждане на сторените по делото разноски. Решението се обжалва от КЕВР в осъдителната за него част. Твърди се, че е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост. Съдът не е съобразил факта, че [фирма] разполага с юрисконсулти, които е било възможно да осъществят правната защита и съдействие на дружеството в хода на производството. Поддържа се становище, че направените от дружеството разходи за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство във връзка с оспорването на наказателното постановление не биха могли да се разглеждат като пряка и непосредствена последица от засягащия правната му сфера административен акт. Твърди се още, че неправилно е присъдена и сумата за платения данък ДДС. Иска се отмяна на решението в обжалваната от този касационен жалбоподател част. КЕВР се представлява от упълномощен процесуален представител, който от нейно име поддържа касационната жалба и оспорва подадената от [фирма] касационна жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Подадена е и частна жалба от КЕВР срещу определение № 5602 от 27.07.2020 г., постановено по адм. д. № 6451/2019 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена молбата на Комисията за изменение на решение № 6050/17.10.2019 г. по същото дело. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно и сочи доводи за това. Иска отмяна на определението. Ответникът по частната жалба - [фирма], счита същата за неоснователна. Прави доводи за правилност на обжалваното определение. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационните и частна жалби. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява, че касационните и частна жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, респ. 230 от АПК, поради което са процесуално допустими. При извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба на КЕВР е неоснователна, а на [фирма] е основателна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че с наказателно постановление № НП-346 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР на Енерго–про-мрежи АД (понастоящем – [фирма]) е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лв., на основание чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката. В резултат на съдебно обжалване, с решение № 635 от 30.10.2015 г., постановено по НАХД № 1318/2015 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, е отменено изцяло наказателното постановление. Това решение е оставено в сила с решение № 37/8.02.2016 г. по КАНД № 10408/2015 г. по описа на Административен съд – Велико Търново. След анализ на доказателствата, съдът е приел за успешно проведено от ищеца главно и пълно доказване на факта, че във връзка с оспорването на процесното наказателно постановление, ищецът е бил представляван от надлежно упълномощен процесуален представител, който е участвал в производствата пред районен и административен съд, изготвил е жалба, отговор на касационната жалба, участвал е в няколко съдебни заседания и е представил писмени бележки. За тази услуга ищецът е направил разходи в размер на по 1356 лв. с ДДС за всяка от съдебните инстанции, представляващи платено адвокатско възнаграждение. Преценил е, че в производството по обжалване на процесното наказателно постановление ищецът е претърпял имуществени вреди, тъй като е заплатил адвокатски възнаграждения, които са пряка и непосредствена последица от отмяната на незаконосъобразния акт. Приел е, че присъждането на 1356 лв. и за двете инстанция е явно несправедливо и този размер следва да се намали до 360 лв. Решението е валидно и допустимо, но е частично неправилно. Основателността на исковете по чл. 1 от ЗОДОВ е обусловена от кумулация от предпоставки, а именно незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието, да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно- следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт /действие/ бездействие. По безспорен начин в производството пред първоинстанционния съд е установено, че е налице отменен акт с влязло в сила съдебно решение, с което е реализирана първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Безспорно от събраните доказателства в хода на развилото се пред АССГ производство се установява, че дружеството е претърпяло вреда в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление, тъй като са налице доказателства за възмездност по отношение на процесуалното представителство, осъществено от адвокатско дружество пред въззивната и касационна инстанции. Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие - дружеството не би потърсило адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. В Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОС на I и II колегия на ВАС се приема безспорно, че потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар в производствата по обжалване на наказателното постановление е пряка и непосредствена последица от издаденото такова, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В цитираното Тълкувателно решение № 1/2017 г. се приема, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване успешния изход на спора и е израз на обичайната грижа на едно лице за охраняване на неговите права и интереси, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. В производствата по ЗАНН субсидиарно са приложими правилата по НПК, които не предвиждат възможност за присъждане на разноски за правна помощ и съдействие. Тъй като в закона не е предвиден ред за присъждане на направените в тези производства разноски, извършените разходи за адвокатски хонорар, представляват имуществена вреда, по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, която не е възстановена и за която ответника дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ. По делата с предмет издаденото наказателно постановление са представени договори за правна защита и съдействие, с които за процесуално представителство и защита е договорено и платено в брой възнаграждение. Налице са валидни договорни отношения с предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност - чл. 24, ал. 1 и чл. 36 от Закона за адвокатурата. Защитникът е получил възнаграждение за положения труд, който е бил заплатен от клиента в договорения размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. При съобразяване на изложеното, следва да се приеме, че обжалваното решение е неправилно в частите, с които са отхвърлени предявените от [фирма] искове за осъждането на КЕВР да му заплати сума в размер над 360, 00 лв. до претендираната такава от 1356, 00 лв., ведно със законната лихва, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени при съдебно обжалване пред Районен съд – Велико Търново и Административен съд – Велико Търново при съдебна защита срещу отмененото наказателно постановление. В тези части решението следва да се отмени, като на [фирма] се присъди пълния размер на претендираното обезщетение, тоест и разликата в размер на още 996, 00 лв., съставляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени при съдебно обжалване пред Районен съд – Велико Търново и Административен съд – Велико Търново, ведно със законната лихва, считано от 8.02.2016 г. до окончателното изплащане на сумата на обезщетението. Съобразно уважената претенция за първоинстанционното производство, КЕВР следва да плати на [фирма] още 122, 46 лв. При този изход на спора разноски за касационното производство се следват на [фирма]. КЕВР следва да бъде осъдена да му заплати сума в размер на 396 лева, съобразно представените доказателства за извършването им и сума в размер на 12, 50 лв. за внесена държавна такса или общо в размер на 408, 50 лв. В останалата част за още 396 лева претенцията за разноски е неоснователна, тъй като представлява заобикаляне на разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК. По частната жалба на КЕВР: С обжалваното определение № 5602 от 27.07.2020 г., постановено по адм. д. № 6451/2019 г. по описа на Административен съд – София-град, в производство по реда на чл. 248 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, АССГ е отхвърлил молбата на КЕВР за изменение на решението, в частта за разноските. Съображенията на съда, изложени относно частта за разноските, в която част е поискано да бъде изменено първоинстанционното решение, се споделят напълно от касационния състав, поради което е ненужно повтарянето им. Постановеното определение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение