Решение № 2487 от 12.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 136/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция Гранична полиция (ГДГП), чрез процесуален представител, срещу решение 4499 от 04.11.2024 г., постановено по адм. д. 834/2024 г., по описа на Административен съд Хасково (АС-Хасково). Касаторът иска отмяна на обжалваното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Подробни съображения излага в касационната жалба и в писмени бележки. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 АПК. Ответникът Е. А. Т., чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Съображения излага в СЗ. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови този резултат АС-Хасково е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но при допуснато съществено процесуално нарушение, и в противоречие с материалния закон. Съдът е счел, че в случая не е спазена разпоредбата на чл.13, ал.1 от Наредба 8121з-310/17.07.2014г., а от събраните по делото доказателства не се установява наличието на служебна необходимост по см. на §1, т.23 от ДР на ЗМВР, и такава не е обоснована от представената докладна записка-основание за издаване на оспорения акт. АС-Хасково е приел, че оспорената заповед и в несъответствие с целта на закона- при липса на установена безспорно и доказана служебна необходимост. Решението е правилно като краен резултат. От приетите по делото и неоспорени от страните доказателства е видно, че в случая липсва мотивираното предложение, изготвено по реда на чл.13, ал.1 от Наредба 8121з-310/17.07.2014г. за преназначаване на държавните служители в министерството на вътрешните работи. Ако се приеме, че мотиви за необходимостта от временно преназначаване се съдържат в докладна записка рег.3282р-23041 от 21.08.2024г. на ВПД Началник отдел при ГДНП, то няма данни по делото държавният служител да е запознат с този документ срещу подпис, съответно да е отразил съгласието или несъгласието си. Изискването на цитираната норма е императивно, поради което неизпълнението й е нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на оспорената заповед от категорията на съществените. При наличието на отменителното основание по чл.146, т.3 АПК оспореният акт подлежи на отмяна само на това основание, което води до извод, че заключението на първостепенния съд за незаконосъобразност на оспорената заповед е вярно. Не се кредитират доводите на касатора защото същите касаят материалната законосъобразност на акта, а при безспорно установеното нарушение на административната процедура същите не подлежат на разглеждане. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл.209, т.3 от АПК, а това налага обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. При този изход на делото предвид претендираните и доказани разноски пред настоящата инстанция, следва Главна дирекция Гранична полиция да бъде осъдена да заплати на ответника разноски в размер на 500лв., представляващи възнаграждение за един адвокат, платено по договор за правна защита и съдействие от 17.02.2025 г. с адвокат Ю. Благоева, като възражението за прекомерност не се уважава предвид размера на претендирания адвокатски хонорар, който е съобразен с определения в Наредба 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение