Решение № 9486 от 7.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2507/2010 г.

ВАСI отделение07.07.2010 г.докладчик Мирослав Мирчев

Диспозитив

Оставя в сила решение № 1711/16.12.2009 г. на Административен съд - Пловдив, I отделение, I състав, постановено по адм. д. № 1083 по описа на този съд за 2009 г.. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 9486 от 7.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2507/2010 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Делото е във фазата на втора касация. Производството е образувано по касационна жалба на Манол Димов Николов от гр. Хасково, ул. "Стара планина" 45 А - 29, с ЕГН: **********, подадена чрез адв. Йорданов против решение № 1711/16.12.2009 г. на Административен съд - Пловдив, I отделение, I състав, постановено по адм. д. № 1083 по описа на този съд за 2009 г.. С решението е отхвърлена жалбата на М. Николов срещу ППСПДВ № 121/2001 г. на началника на митница "Свиленград", с което лицето е задължено да заплати сумите както следва: мито в размер на 988 лева; ДДС в размер на 197 лв. и законна лихва за просрочие, начислена от момента на възникване на задълженията - 15.11.2000 г. до датата на плащане, потвърдено с решение № 1 - 4414 - 0170/4.08.2008 г. на директора на РМД - гр. Пловдив. От съдържанието на касационната жалба могат да се извлекат отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост. Неоснователно първоинстанционният съд приел за официален документ представения отговор от Австрийските митнически власти до "АМ", че договора за покупко - продажба на лек автомобил марка "Волво", е подправен. Във връзка с твърдяната поправка няма образувано наказателно производство, нито пък автомобила се издирва по линия на Интерпол. Доказано било производството на автомобила в страна - членка на ЕО. Стандартът EUR 1 не е бил задължителен за внос на автомобили в РБ. С касационната жалба са представени писмени доказателства относно аналогичен случай с лицето Георги Гочев Георгиев, разрешен различно от митническите органи. Касаторът е пледирал чрез адв. Йорданов за уважаване на касационната жалба. Ответникът по касационната жалба - началникът на митница "Свиленград" я е оспорил с доводи, изложени в писмени бележки от юрисконсулт В. Стамова. Счита, че за да се ползва преференция при вноса на автомобила в РБ е необходимо да бъдат представени сертификат EUR 1 или годна декларация за произход, поставена върху договора за покупко - продажба, каквито по делото липсват. Случаят на лицето Г. Георгиев е различен от процесният, тъй като Георгиев е представил сертификат, издаден в последствие и проверен от митническите органи. Заинтересуваната страна - Директорът на Д "ОУИ" при ЦУ на НАП, редовно призован, не е изразил становище по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Изпълнени са задължителните указания на ВАС, дадени в предишното решение. Обжалваното решение е в съответствие с цитирана от прокурора съдебна практика. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С влязло в сила решение № 8221/22.06.2009 г., постановено по адм. д. № 3693 по описа за 2009 г. състав на ВАС - Първо отделение, е отменил решение № 50/16.01.2009 г. на Административен съд - гр. Пловдив, връщайки делото за ново разглеждане от друг състав. Дадени са указания за произнасяне по съществото на спора. При новото разглеждане съдът е изложил мотиви за следното: Николов е представил договор за покупко - продажба на автомобил от 3.11.2000 г., инкорпориращ декларация от износителя, че произходът на стоката е от ЕО. Митническите органи са приложили Европейското споразумение за асоцииране между ЕО и техните страни - членки от една страна и РБ от друга страна, обн. в ДВ, бр. 61/1995 г. На основание чл. 32 от Протокол № 4 относно дефиницията на понятието "стоки с произход" и методите на административното сътдурничество, приет с Решение № 1/97 г. на МВнР, в сила за РБ от 1.01.1997 г., издаден към споразумението, митническите органи са извършили последваща проверка. До "АМ" е представено в отговор писмо, издадено от Австрийските митнически власти със съдържание, отговарящо на чл. 32, ал. 5 от Протокол № 4, което според съда се ползва с необходимата доказателствена сила. От него било видно, че внесения автомобил не може да се счита за стока с произход от общността. Договорът не е подписан от продавача. Писмото не е опровергано с друг документ от австрийските митнически служби. Съдът се е позовал на чл. 48 ППЗМ. Посочил е, че към момента на вноса не е имало друг нормативно предвиден ред за установяване произход на стоката от ЕС. Поради това съдът не е ценил доказателствената сила на служебна бележка № 192/26.10.2001 г., издадена от "Мото - Пфое" и констатациите от съдебната експертиза. Решението е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Основният спор по делото е дали представеният от Николов договор за покупко - продажба е подправен, респективно дали чрез инкорпорираната в него декларация може да се докаже и да се ползва преференцията при внос от страна - членка на ЕО. Касационната инстанция счита, че административният съд правилно е преценил договора за подправен, на базата на информацията, съдържаща се в писмения отговор на Австрийските митнически служби. Това е така, защото в отговора от Австрия е посочено, че договорът за продажба с износител Петер Шлагер не е изготвен от него. Служебната бележка и заключението по съдебната експертиза не могат да докажат в случая преференциалния произход на стоката по реда, цитиран от административния съд. Не е представен и сертификат EUR 1, поради което правилно е приложил закона. Депозираните с касационната жалба писмени доказателства не налагат друг извод, тъй като се отнасят до различно лице и при различни от процесните обстоятелства. Основателно е възражението на юрисконсулт Стамова, че Георгиев е представил впоследствие издаден сертификат, който е бил надлежно проверен, за разлика от настоящия случай. Липсват отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и решението трябва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на I А отделение

Цитирани разпоредби

2