Решение № 449 от 17.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1212/2010 г.

Решение № 449 от 17.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1212/2010 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Жанин Силдарева Производството е по чл. 290 ГПК. А. А. А. и С. Ф. А., двамата от [населено място], [община] са подали касационна жалба срещу решение № 227 от 14.05.2010 г. по гр. д. № 105/2010 г. на Плевенски окръжен съд. С определение № 598 от 13.06.2011 г. ВКС, I г. о. е допуснал до касационна проверка въззивното решение по разрешените с него процесуални въпроси относно задължението на съда да приключи устните състезания и обяви делото за решаване, когато спорът е изяснен напълно от фактическа страна, а също и задължението на съда да обсъди в съвкупност и в хронологична последователност осъществилите се правнорелевантни факти и да определи произтичащите от тях правни последици. Ответниците по касация намират същата за неоснователна. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК. От фактическа страна по делото е установено, че касаторите по време на брака си през 1990 г. са придобили правото на собственост върху УПИ VII -157 с площ от 830 кв. м. по действащия план към 1990 г., който е в сила от 1927 г. От доказателствата по делото се установява, че първоначално имот пл. 157 е бил собствен на А. С., баща на О. А. (праводател на касаторите) който е имал осигурен излаз към улица от изток. С дворищно регулационния план от 1927 г. за имотът е бил отреден парцел VII-157, като за да му се осигури лице към [улица] кв. м. от имот пл. № 156 и 210 кв. м. от имот пл. № 159. Няма данни за уреждане на регулационните сметки със собствениците на имотите, от които са придадени части към УПИ VII-157. През 1996 г. на основание чл. 93, ал. 1 ППЗТСУ между касаторите и лицата Й. А. Д. и М. П. М. е постигнато споразумение за продажба на 320 кв. м., които са били придадени към придобития в съсобственост от Д. и М. парцел VI-156. Останалите 510 кв. м. от имота на ищците, за които с плана от 1999 г. е отреден парцел VII-218, се владеят както следва: 120 кв. м. от наследниците на С. Д. - ответниците по иска З. Д., Д. С. М. и Е. С. М. и 390 кв. м. от касаторите. Това е установено с приета техническа експертиза, която след оглед е констатирала, че вътрешните регулационните граници между парцелите, а сега УПИ, не са материализирани и начинът на ползване на имотите не съответства на придобитите права. По действащия регулационен план от 1999 г., имотът на касаторите не е заснет като самостоятелен имот и за него не е отреден парцел . По данни от приетата от първоинстанционния съд тричленна техническа експертиза останалите 510 кв. м. от имот пл. № 157 по плана от 1927 г. се владеят както следва: 390 кв. м. от касаторите и 120 кв. м. от наследниците на С. М. Д.. С плана от 1999 г. Имотът на ищците е заснет като част от имот 218, за който е отреден парцел VII. Няма данни дали тази част от имот 157 се придава за упълномеряване или е резултат на грешка в кадастралния план и изработения въз основа на него дворищнорегулационен такъв. Експертизата е установила, че спорната площ от 120 кв. м. е приобщена към УПИ V-219 като е оградена с "примитивна ограда" и се ползва от ответниците. Експертизата е приела, че УПИ VII-218 е с площ от 1100 кв. м., записан е на А. А. и е образуван от бившите парцели VII-157 и IХ-159 ( л. 27 по гр. д. № 105/2010 г. на Лов. ОС). От представената скица към заключението, прието от първоинстанционния съд, се установява, че по действащия план УПИ V-219 не граничи с УПИ VII-218 на касаторите. Въззивният съд служебно е допуснал изслушване на техническа експертиза, която установява, че по силата на регулацията от 1999 г. площта на бившия парцел VII-157 е "разпределена" като 440 кв. м. са включени в УПИ VI-217, а към УПИ V-219 са включени 230 кв. м., от които 110 от към северната регулационна линия и 120 от към южната регулационна линия. От това е направен отново извод, че спорните 120 кв. м. са собственост на ответниците по иска. Изводът за неоснователност на иска би бил обоснован, ако с техническата експертиза беше установено, че спорните 120 кв. м., които по регулацията от 1999 г. са включени в УПИ V-219, собствен на ответниците, съставляват част от 320 кв. м. от бившия парцел VII-157, които по реда на чл. 93 ППЗТСУ със съгласието на собственика, са били придадени към парцел VI-156 по регулационния план от 1990 г. Регулацията по отношение на този площ е приложена със заплащане стойността на придадения имот и снабдяване на собственика с констативен нот. акт за собственост на придаваем по регулация имот. Съобразно това регулационния план от 1999 г. следва да заснеме тази площ с парцела, към който е била придадена като един имот, тъй като с прилагане на регулацията, парцелните граници са се трансформирали в имотни. Това обстоятелство е останало неизяснено. Съдът не е обсъдил констатациите на експертизата относно начина на ползване на имота, и това че липсват данни за уреждане на сметките по регулация. Експертизата не е изготвена въз основа на първия кадастрален план и изработения през 1927 г. дворищнорегулационен план, което препятства изясняването на спорния факт дали 120 кв. м. повдигнати в лилаво, които са част от УПИ V-219 по действащия план, са част от придадените по предходната регулация 320 кв. м. или са част от УПИ VII-157 с площ от 510 кв. м. с каквато площ е останал парцела след като 320 кв. м. са придадени към съседния по реда на чл. 93 ППЗТСУ през 1996 г. Ако тази площ съставлява част от имота на касатора, в какъвто смисъл е констатацията на вещото лице инж. Ч., която с плана е придадена към имота на ответниците, то искът ще бъде основателен ако регулацията не е приложена до влизане в сила на ЗУТ, а след това и в срока по § 6 от ПР на ЗУТ. Неприлагането на регулацията има за последица отпадане на действието й за придаваемата част, което има за последица връщането им към имота, от който са били част по предходен регулационен план, който е приложен, а ако няма такъв към кадастралния план. Като не е изяснил тези съществени за изхода на спора факти, съдът е пристъпил към постановяване на решението преди делото да е напълно изяснено от фактическа страна, което е нарушение на съдопроизводствените правила и основание по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяната му. Допуснатите процесуални нарушения налагат извършване на нови съдопроизводствени действие - приемане на допълнителна експертиза за установяване на посочените по-горе факти и дали регулацията е приложена с оглед изискванията установени със ЗУТ, поради което след отмяна на решението делото ще бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, I г. о.