Решение № 267 от 30.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 634/2013 г.

Решение № 267 от 30.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 634/2013 г., II н. о., НК, докладчик съдията Елена Авдева Производството по делото е образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд № 3053/2012 г. на Софийския градски съд /СГС/, НО, 1 състав, и за отмяна на постановеното по него определение от 11.12.2012 г., с което са групирани наказанията на Я. М. А. В искането се сочи, че съдът е допуснал съществено нарушение на закона, определяйки общо наказание на осъдения за престъпления, които се намират в отношение на рецидив, а не в съвкупност. В съдебното заседание пред касационната инстанция прокурорът поддържа искането по изложените в него съображения. Защитникът на осъдения Я. М. А. пледира против доводите на прокуратурата. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията да възобновяване на делото, установи следното: СГС с определение от 11.12.2012 г. по нохд № 3053/2012 г., на основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, определил на подсъдимия Я. М. А. едно общо наказание измежду наказанията, наложени му по нохд № 1091/2011 г. и нохд № 3053/2012 г., двете по описа на СГС, в размер на най-тежкото от тях, а именно четири години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. Съдът приспаднал от тази санкция периода, през който подсъдимият бил задържан в изпълнение на мярка за неотклонение, както и изтеклия срок на лишаване от свобода по вече определените наказания. Определението не било обжалвано и влязло в сила на 26.12.2012 г. Искането за неговата ревизия по реда на възобновяването е направено от процесуалнолегитимирана страна в законния срок и е допустимо. Разгледано по същество е основателно по следните съображения: От приложената справка за съдимост и досието на нохд № 3053/2012 г на СГС става ясно, че Я. М. А. е осъждан четири пъти. Споразумението по нохд № 1091/2011 г. на СГС, с което е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, влязло в сила на 24.03.2011 г., а престъплението, санкционирано по нохд № 3053/2012 г. на СГС с четири години лишаване от свобода, е извършено в периода 08.02.2012 г. - 14.02.2012 г. т. е. след тази дата. Престъпленията по двете дела се намират в отношение на рецидив и наложените по тях наказания не могат да се групират съгласно правилата на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК. Приемайки противното съдът е допуснал превратна оценка на доказателствата, довела до нарушение на закона. Налице са основания за възобновяване на делото по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, отмяна на атакуваното определение и ново разглеждане на молбата на осъдения Я. А. за групиране на наложените му наказания. Изразената от прокуратурата претенция за прекратяване на производството от касационната инстанция е лишена от процесуална обосновка. Подобен финал на делото би увредил правата на осъдения, тъй като ще го лиши от легитимно произнасяне за размера и начина на изтърпяване на определените му наказания. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 и чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение