Решение № 12965 от 12.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11125/2010 г.

Решение № 12965 от 12.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11125/2010 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Маргарита Николова Белоперкинска от гр. Кнежа, чрез процесуален представител адв. Красимир Босев, срещу решение от 7.06.2010 г., постановено по адм. д. № 144/2010г по описа на Административен съд Монтана, II състав, в частта, в която е отхвърлена жалбата за 1574 кв. м, попадаща върху асфалтов път и 247 кв. м, намиращи се в регулация. С цитираното решение Административен съд Монтана е отхвърлил жалбата на Маргарита Белоперкинска срещу мълчаливия отказ на началника на ОСЗ - Берковица да издаде скица на основание чл. 18ж от ППЗСПЗЗ за имот - ливада от 2950 дка, IV категория, находящ се в м. "Друмо" в землището на с. Бързия - собственост на наследници на Никола Иванов Ананиев, в частта от имота от 1574 кв. м, представляващи асфалтов път II- 81 Берковица - София (от които 137 кв. м - в регулация и 1437 кв. м - извън регулация) и в частта от 247 кв. м в регулация на с. Бързия. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност решението като постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Жалбоподателката твърди, че съдът е оставил делото непопълнено с доказателства, тъй като е отказал да назначи допълнителна съдебно-техническа експертиза, която да отговори кой е актуалният и действащ в момента план за земеразделяне и с какви граници фигурира в него възстановения на жалбоподателката имот. Иска отмяна на решението на административния съд. Против същото решение, в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на Маргарита Николова Белоперкинска, срещу мълчаливия отказ за издаване на скица в частта за имота извън регулация от 1129 кв. м, е подадена частна жалба с релевирани оплаквания за неправилност на определението. В частната жалба се твърди, че административният орган вместо да издаде скицата в законоустановения за това срок - до 19.01.2010 г. е сторил това едва на 9.03.2010г, след като вече е била депозирана жалба срещу мълчаливия отказ. Административният съд е приел, че след като има издадена скица, независимо че това е сторено след подаване на жалбата срещу мълчаливия отказ, то жалбата се явява недопустима. В частната жалба касаторката излага доводи за неправилност на определението, тъй като към датата на подаването на жалбата пред първоинстанционния съд - 5.02.2010 г. е бил налице мълчалив отказ. По тези съображения моли съда да отмени обжалваното решение в тази част. Ответникът Общинска служба земеделие не взима становище по жалбите. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и частната жалба, поради което предлага обжалвания съдебен акт да бъде оставен в сила. Касационната и частната жалба са подадени в предвидени преклузивни срокове и от надлежна страна, поради което разглеждането им е процесуално допустимо. Разгледани по същество касационната и частната жалба са неоснователни. Производството пред Административен съд Монтана е образувано по жалба на Маргарита Николова Белоперкинска срещу мълчаливия отказ на началника на ОСЗ - Берковица да издаде скица на възстановения с решение № 1211/22.05.2003 г. на ОСЗ - Берковица на основание чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ имот - ливада от 2,950 дка, IV категория, находяща се в м. "Друмо" в землището на с. Бързия - собственост на наследници на Никола Иванов Ананиев, един от които е жалбоподателката. В жалбата се иска да се отмени мълчаливият отказ на началника на ОСЗ - Берковица и да се върне преписката, като се задължи административния орган да издаде скица за възстановения имот. Иска се също да бъдат издадени няколко скици, съответно за частите от имота в регулация и за частите от имота извън регулация. Не се спори, че за частта от имота от 1129 кв. м извън регулация е издадена скица, но се оспорва начина на издаването й относно границите на тази част от имота. За изясняване на фактите по делото, съдът е назначил съдебно-техническа експертиза, от която е видно, че имотът, подробно описан в решение № 1211/22.05.2003 г. на ОСЗ - Берковица - ливада от 2,950 дка, IV категория, находящ се в м. "Друмо" в землище Бързия, представлява бивш имот, пл. № 702 по кадастралния и регулационен план на с. Бързия, одобрен със заповед № 2592/1963 г. За нанасянето му в кадастралната карта е изготвен помощен план. Поради несъгласие с определянето на застроените и незастроените площи, заповедта за одобряването му № РД-15-22/15.01.2008 г. на кмета на община Берковица е прогласена за нищожна с решение № 630/15.01.2009 г., постановено по адм. д. № 9276/08 г. на Върховния административен съд. При така изложените обстоятелства и предвид доказателствата по делото административният съд е приел, че за частта от 247 кв. м в регулация на селото е необходимо първо да се проведе процедура по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, във връзка с чл. 11, ал. 1 от ЗСПЗЗ, с молба за представяне на скица и удостоверение от общинска техническа служба - Берковица, във връзка с чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ във връзка с чл. 13а от ППЗСПЗЗ. Едва след провеждане на тази процедура, ОСЗ-Берковица ще издаде решение за възстановяване на собствеността върху вече индивидуализираните незастроени части, като тогава ще може да бъде издадена и скица за тази част от имота. Следователно за частта от 247 кв. м в регулация процедурата не е довършена, молбата за издаване на скица е преждевременно подадена, поради което мълчаливия отказ на началника на ОСЗ - Берковица е правилен и законосъобразен. Правилно е приел също така, че за частта в регулация от 137 кв. м - асфалтов път и извън регулация от 1437 кв. м - асфалтов път Берковица - София - общо 1574 кв. м, които не могат да бъдат възстановени следва наследниците на Никола Иванов Ананиев да бъдат обезщетени по чл. 10б от ЗСПЗЗ във връзка с чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, т. е. по отношение на тях производството също не е приключило, за да бъде удовлетворена молбата за издаване на скица. Неоснователни са възраженията в касационната жалба за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Процесуалният представител на жалбоподателката е поискал в съдебно заседание пред първа инстанция да бъде поставена допълнителна задача на вещото лице, като същото да изясни кога окончателно и с какви граници частта от процесния имот, намираща се извън регулация е нанесена в картата за възстановяване на собствеността. Правилно съдът е преценил, че въпроса за изясняване границите на частта от процесния имот извън регулация е ирелевантен за производството, доколкото има издадена скица и доколкото предмет на производството е мълчалив отказ да се издаде скица от ОСЗ Берковица и за останалите части от имота. При положение, че скица за тази част от имота вече е издадена, то правилно съдът е приел, че съгласно чл. 81, ал. 2 от АПК съдържанието и може да се оспорва само по административен ред, не и по съдебен. Съдържанието на удостоверителните административни актове, посочени в чл. 21, ал. 3 АПК не подлежи на оспорване по съдебен ред по аргумент, изведен от чл. 128, ал. 1, т. 8 от АПК, както законосъобразно е приел и съдът. Възраженията в частната жалба, относно издаването на скица извън законоустановения за това срок и наличието на мълчалив отказ при депозиране на жалбата пред административния съд също са неоснователни. Първоинстанционният съд правилно е приел, че след като за частта от 1129 кв. м извън регулация е издадена скица, то административната услуга за тази част от имота е извършена и в тази и част жалбата се явява недопустима. Сроковете по чл. 57 от АПК за издаването на индивидуалния административен акт са инструктивни. Уредбата им в Административнопроцесуалния кодекс не ги променя в преклузивни, тъй като не се различава принципно от уредбата им в чл. 8 от ЗАП (отм.) в редакция, приложима до 1979 г. и в чл. 13 от ЗАП (отм.) в редакцията, приложима след 1979 г. По приложението на чл. 8 от ЗАП (отм.) с ППВС № 4/1976 г., т. 8 е прието, че с изтичането на сроковете за произнасяне не се преклудира възможността за административния орган да се произнесе по искането, с което е сезиран. Правната конструкция на мълчаливия отказ в съчетанието на фикция, че е налице волеизявление и презумпция - отказ или съгласие е юридическа гаранция и улеснява защитата срещу бездействието на администрацията да се произнесе в предвидените в закона срокове. Обжалването на мълчаливия отказ като административен акт, поради особеностите му, свързани с липсата на форма и материализиране, се свързва със срока за издаването му като единствена правно техническа възможност за защита на правата и интересите на искащия издаването на акта. Уредбата на мълчаливия отказ обаче не може да бъде приложена в случаите, когато има произнасяне от органа, макар и след срока по чл. 57 от АПК и се уважава искането за издаване на административен акт. Такъв административен акт не е нищожен. Аргумент за това е разпоредбата на чл. 57, ал. 3 от АПК според която изричният отказ се смята отменен, ако е последвал мълчаливия преди решението за отмяна. При тези съображения, настоящият състав прецени доводите в касационната и частната жалба за неоснователни. Обжалваното решение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,