Решение № 8612 от 1.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11823/2019 г.

Решение № 8612 от 1.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11823/2019 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на В. З. и А. З. от [населено място], чрез адв. Пороминска, срещу решение № 5070 от 18.07.2019 г. по адм. д. № 1389/2019 г. на Административен съд – София-град. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответникът – директор на Дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община, чрез юрк. Георгиева, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно и съобразено с безспорно изяснената фактическа обстановка по делото. Претендира разноски - юрк. възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящите касатори срещу заповед № РА-30-385/27.11.2018 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол", Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено премахване на незаконен строеж "Плътна ограда" с дължина 35 м. по югозападната граница и ЗЗ м. по югоизточната граница на имот с идентификатор 29150.7104.739, част от който съставлява УПИ II-общ и УПИ III-общ, кв, 25 а, с Железница, с административен адрес: [населено място], [адрес], изградена без изискуемите строителни книжа и непопадаща в режим на търпимост. Прието е, че оспорената заповед е издадена от компетентният орган, при спазена процедура и съответно правно основание по т. 2, ал. 2, чл. 225 ЗУТ. Решението е мотивирано с наличие на строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ПЗР на ЗУТ, шеста категория, с описаните параметри по констативният акт и потвърдени от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, изграден без строителни книжа през 1998 г., който не е търпим. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № 2-РПН18-ВК08-696/26.09.2018 г., изготвен от длъжностни лица на район "Панчарево" - СО не са оборени в съдебното производство, а липсата на изискуемите строителни книжа не се оспорва от жалбоподателите както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, съставляващ изградена плътна ограда, реализирана през 1998 г., съгласно представена нотариално заверена декларация, с параметри съвпадащи по констативният акт и приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Установено е, от извършената и неоспорена от касаторите експертиза, че процесния строеж не може да се квалифицира като подпорна стена, която да има укрепващо терена предназначение от свлачищни процеси. Правилно първоинстанционният съд приема, че процесният незаконен строеж не може да се ползва от режима на търпимост по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, тъй като не попада във времевия период, посочен в разпоредбата, както и от ал. 2-3 на § 16 от ПР на ЗУТ, така и по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ, тъй като същият не е бил деклариран и не е бил допустим по действащите разпоредби по време на извършването му. Съгласно застроителния и регулационен план, одобрен със заповед № РД-09-07/25.01.1990 г. на Председателя на ИК на ОбНС – Панчарево строежа попада в неурегулирана територия, а съгласно действащия регулационен план, одобрен 2001 г. югозападната част от оградата попада в алея между кв. 25 и кв. 25 а, [населено място], а югоизточната част попада в обхвата на [адрес]. С оглед на това, изводът на административният съд за наличие на безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е правилен и съответен на изяснената по делото фактическа обстановка. Съдът е изложил подробни мотиви за съответствие на оспорената заповед с чл. 8 ЕКЗПЧОС, които мотиви напълно се споделят от настоящата съдебна инстанция по реда на чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК. Представените пред настоящата инстанция писмени доказателства не оборват фактическите установявания в първоинстанционното производство, още повече, че дори и да се приемат твърденията за изграждане на оградата на два етапа, то за основен ремонт и реконструкция също се изисква разрешение за строеж - § 5, т. 42 и т. 44 от ПР на ЗУТ във вр. с чл. 147 и чл. 151 от АПК. Предвид горното, настоящият състав намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. С оглед своевременно заявената претенция от ответника за разноски и изхода на делото, на основание чл. 143, ал. 4 АПК, касаторите дължат разноските за настоящата инстанция, съставляващи юрк. възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК /ДВ, бр. 8/24.01.2017 г. / във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,