Решение № 13178 от 1.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8912/2016 г.

Решение № 13178 от 1.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8912/2016 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Г. Т., адвокат пълномощник на И. Н. Г. с адрес гр. Б. срещу решение № 166 от 6.06.2016 г. на Административен съд Д. по адм. дело № 43/2016 г. С него се отменя постановление от 2.02.2016 г. по чл. 405а, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, издадено от Инспекция по труда гр. Д., с което е обявено съществуването трудово правоотношение между И. Н. Г. с адрес гр. Б. и А. АД. Със същото решение е отменено и предписание по чл. 405а, ал. 4 КТ от същата дата 2.02.2016 г., издадено от Инспекция по труда гр. Д. с което е предписано работодателят "А." АД да предложи на работника/служителя/ И. Н. Г. сключване на трудов договор. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, А. АД, представляван от изпълнителния директор К. В. С., чрез адвокат Б. К. АК Д. взема становище за неоснователност на жалбата, по съображения изложени и в писмен вид. Ответникът, Инспекция по труда гр. Д. не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на представляващия "А." АД срещу цитираното постановление и предписание, издадени на основание чл. 405а, ал. 1 и ал. 4 КТ. С тях е констатирано съществуването на трудово правоотношение между А. АД и И. Н. Г.. Съдът е разгледал по същество жалбата и я уважил изцяло с отмяна на обжалваните актове. Установено е от фактическа страна, че между дружеството и И. Г. е сключен договор на 4.01.1999 г. за управление на "Финансова дирекция" на А. АД, уговорен като срочен и периодично пордължаван с последно удължаване с анекс от 12.12.2012 г. в който е посочен краен срок до 31.12.2015 г. Установено е също така, че през преиода от 23.06.2001 г. - 20.01.2016 г. И. Г. е била чл. и на Съвета на директорите на дружеството като не е спорно, че преди 4.01.1999 г. Г. е работила в А. АД като директор на финансова дирекция по трудов договор, прекратен по нейна молба. Установено е също така и обстоятелството, че Г. е подавала данъчни декларации в НАП за доходите си и е била осигурявана като работеща по договор за управление и контрол, а не по трудов договор. По така установените факти е спорен между страните правната квалификация на правоотношението между А. АД и И. Н. Г. с подписан договор за управление. При така установените факти съдът е приел обжалваните актове за незаконосъобразни. Констатирал нарушение на административнопроизводствените правила с издаване на актовете преди издаване на протокола за извършена проверка с което бил лишен А. АД да се запознае с фактите в кръга на фактическото основание за изддаване на административния акт. Съдът е разгледал и разграничил елементите на договор за управление и трудов договор съгласно различната регламентация и основание за сключване по Търговския закон и по Кодекса на труда, различна регламентация по данъчния и осигурителния режим. Прието е, че договорът за управление наложен от икономическите условия и търговските практики съществува с определена бизнес цел и резултат и няма нищо общо с трудовия договор с предмет престиране на работна сила. При преценка на установените по делото обстоятелства и най вече това, че Г. е била и чл. на Съвета на директорите съдът е приел, че административния орган незаконосъобразно и в нарушение на материалните разпоредби и фактически състав е определил валидния договор за управление като прикрит трудов договор. При тези фактически и правни съображения актовете са отменени. Решението е правилно. Съдът е установил фактите по делото от съществено значение за правилното разрешаване на спора и при безспорна фактическа обстановка е извел обоснован и в съответствие с материалния закон правни изводи. Съществените характеристики на договора за управление се извеждат от общата уредба на договорите и с оглед специфичният си предмет са намерили законодателно приложение в отношенията между търговското дружество и изпълнителен чл. на съвета надиректорите - чл. 244, ал. 7 от Търговския закон. Възражението, че такова основание не е имало при първоначалното сключване на договора е неоснователно тъй като практически отношенията по договори за управление възникват и без да са посочени в регламентацията на ТЗ, а изричното им приложение съгласно чл. 244 ТЗ само допълнително еднозначно показва, че те не са трудови договори и не уреждат трудови правоотношение. Съдът е разгледал подробно характеристиките на двата вида договори и правилно е приел, че не са налице елементите на трудов договор както по предмет, така и по квалификацията на страните, поради което е извел обоснован и материално законосъобразен извод при отсъствие на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника А. АД следва да се присъдят направените разноски за тази инстанция в размер на 600 лева, доказани и поискани своевременно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК, Върховен административен съд шесто отделение