Решение № 5726 от 12.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2250/2021 г.

Решение № 5726 от 12.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2250/2021 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Добро управление" (ОПДУ) и директор на Дирекция "Добро управление" при Министерски съвет, подадена чрез пълномощник, против решение № 7557/29.12.2020 г. по адм. д. № 2940/2020 г. на Административния съд София-град, с което съдът е отменил негов отказ, обективиран в писмо изх. № 02. 50-31/11.03.2020 г., за верификация на разходи по предявено от Националния институт на правосъдието (НИП) искане за окончателно плащане по проект "Качествено професионално обучение за повишаване ефективността на правосъдието" и е върнал преписката на органа за ново произнасяне. Според касатора решението е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че съдът не е обсъдил задълбочено фактите и доказателствата по спора, не е подложил на собствен анализ приетите от органа изводи. Повторно излага съображения по същество, като сочи, че бенефициерът не е представил изискван от документацията и условията за участие документ, поради което претендираните разходи не са верифицирани. Поддържа становището си, че актът съдържа точната правна квалификация, обосноваваща постановения отказ от верификация. Иска отмяна на решението и произнасяне по същество, с което съдът да отхвърли подадената от Националния институт за правосъдие жалба като неоснователна. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Националният институт за правосъдие, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Иска присъждане на съдебните разноски за защита от юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Страните не спорят по фактите. Спорът е по приложението на закона. Първоинстанционният съд е установил, че НИП е бенефициер по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по проект "Качествено професионално обучение за повишаване ефективността на правосъдието ". След приключване на проекта НИП е предявил искане за окончателно плащане № 14/8.01.2020 г. за възстановяване на разходи за проведени обучения и учебни посещения за период 1.11.2019 г. - 3.12.2019 г. УО е поискал от НИП да представи Списък на обществените поръчки с идентичен или сходен предмет, възложени през последните 12 месеца или разяснения относно законосъобразността на разходите, включени в искането за плащане, в частност и на заявените разходи за транспорт общо за 325, 20 лв. по три фактури, издадени на трима магистрати, за закупени самолетни билети. Предвид констатацията, че фактурите са издадени от туроператори, а не от самолетни превозвачи, органът е приел, че е предоставена туристическа услуга и се е обосновал, че НИП е следвало да проведе обществена поръчка по реда на чл. 20, ал. 4, т. 3 от Закона за обществените поръчки, предвид стойността на предоставените услуги, поради което доказателства за това се изискват с оглед недопускане на разделяне с цел заобикаляне прилагането на ЗОП за всяка една от фактурите към датата на тяхното издаване. НИП не е представил искания Списък, нито друго доказателство за недопускане на разделяне с цел заобикаляне прилагането на ЗОП. В указания срок е представил възражение с разяснения защо не може да представи исканите доказателства. С оспореното пред първоинстанционния съд писмо изх. № 02. 50-31/11.03.2020 г. ръководителят на УО е отказал верификация на сумата от 325, 20 лв., представляващи закупени самолетни билети за вътрешни полети от трима магистрати през относимия период, на основание чл. 64, ал. 1, пр. първо ЗУСЕСИФ. Съдът е приел от правна страна, че писмото има характер на индивидуален административен акт, съдържащ властническо волеизявление на компетентен административен орган да откаже верификация на суми, заявени за окончателно плащане от Националния институт за правосъдие като бенефициер по договор за безвъзмездна финансова помощ; издаден е в писмена форма, в съответствие с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, но в противоречие с материалноправните разпоредби, поради което го е отменил. Съдът е определил като спорен въпроса дали УО е имал задължение да изисква такива доказателства от бенефициера, съответно, дали непредставянето им обосновава извод за отказ от верификация на конкретните разходи. Посочил е, че чл. 1 от ДБФП изисква страните да изпълнят договора съгласно одобреното проектно предложение и при спазване на изискванията и условията на Насоките за кандидатстване по процедурата, правото на Европейския съюз и националното законодателство. Посочил е също, че в т. 10. 1. от Насоките за кандидатстване, находящи се на интернет страницата на органа, са изброени категориите разходи, допустими за финансиране. При изпълнението на дейността бенефициерът следва да съобрази и Вътрешните правила за организация и реда на учебната дейност, подбора и възнаграждението на преподавателите в НИП, както и Вътрешни финансови правила на НИП. Съгласно финансовата обосновка на проектното предложение транспортните разходи за участници в присъствени обучения ще се отчитат с командировъчни заповеди, от което съдът е заключил, че отчетът ще бъде извършен по реда на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. Обосновал е извод, че след като е одобрил проектното предложение и е подписал договора, УО е приел, че част от заложените разходи за тази дейност по проекта ще бъдат извършвани без процедури по Закона за обществените поръчки. Още повече, според съда, издателят на акта никъде не е посочил, че разходите за командировъчни в размер на отказаната сума надвишават или не са извършени съобразно заложеното във финансовата обосновка на проекта. След като УО не е давал и указания по какъв начин да се организират пътуванията във връзка с изпълнение на дейности по проекта и чрез какъв търговски механизъм да се извършат разходите, за които е предвидено отчитане с командировъчни, то бенефициерът е действал според правилата на сключения договор и Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. С тези мотиви съдът е достигнал до извод, че УО неправилно е поискал Списък на проведени обществени поръчки за последните 12 месеца от бенефициера или документ, от който да е видно, че не е допуснал разделяне с цел заобикаляне прилагането на ЗОП, поради което е приел отказа да бъде верифицирана сумата от 325, 20 лв. за незаконосъобразен. Решението е правилно като краен извод, но по различни мотиви. Оспореният пред първоинстанционния съд отказ е постановен на основание чл. 64, ал. 1, пр. първо ЗУСЕСИФ - непредставяне от страна на НИП на Списък на обществените поръчки с идентичен или сходен предмет, възложени през последните 12 месеца, във връзка със закупуване на самолетни билети чрез туроператор от лектори и командировани лица, или друг документ с оглед недопускане на разделяне с цел заобикаляне прилагането на ЗОП за всяка една от фактурите към датата на тяхното издаване за извършената туроператорска услуга. Видно от мотивите на органа, той е обосновал разпореждането до бенефициера за представяне на тези доказателства с Указанията за е-отчитане чрез ИСУН, Приложение 3, което се отнася до въвеждане на данни за проведени обществени поръчки и сключени договори за изпълнение на дейности по проекта. Органът е дал указания на бенефициера да представи доказателства за проведени обществени поръчки - с идентичен или сходен предмет, като се е позовал на изискването на чл. 20, ал. 4, т. 3 ЗОП. НИП не е представил исканите доказателства, но е представил разяснения защо не е провел процедура по ЗОП за туроператорската услуга и е развил съображения защо конкретно предявената сума за плащане е допустим разход. Според касационния съдебен състав, въпреки че бенефициерът не е представил поисканите от УО документи, същият е представил разяснения по поисканите документи и направените разходи. След като е представил разяснения по чл. 63 ЗУСЕСИФ и се е обосновал защо не може да представи исканите документи, УО е следвало да извърши проверка за допустимостта на разходите по чл. 57 ЗУСЕСИФ, а не да постановява отказ поради непредставяне на документи и разяснения по чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Националните правила за допустимост на разходите са заложени в чл. 57 ЗУСЕСИФ общо за всички програми, в съответните подзаконови нормативни актове, Насоките за кандидатстване, Общите условия към ДБФП. В конкретната хипотеза органът дължи произнасяне по допустимостта на предявените разходи от 325, 20 лв. по критериите, заложени в чл. 57, ал. 1 ЗУСЕСИФ. При контрол за законосъобразност на акта, с който се отказва плащане поради непредставяне на доказателства и/или разяснения съдът следва да установи единствено дали същите са представени, а не да се произнася по допустимостта на разходите, защото УО не е изложил конкретни мотиви дали сумите по фактурите за издадените самолетни билети на трима магистрати са допустим и относим разход по проекта. Органът е допуснал смесване на етапите от процедурите за контрол за законосъобразността на разходваните средства по ДБФП. Начинът на разходване на средствата и тяхната допустимост са с различен предмет на доказване и правни последици. Предвид изложеното, изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения акт е правилен като краен резултат. Правилно съдът е върнал преписката на УО за произнасяне по искането на НИП. При новото произнасяне органът следва да извърши проверка за допустимостта на претендираните разходи при съобразяване с чл. 57 ЗУСЕСИФ, документите по програмата и представените от бенефициера доказателства. Решението на съда следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното от ответника искане за разноски, в полза на Националния институт за правосъдие следва да бъдат присъдени разноски за защита от юрисконсулт в размер на 100 лв., на основание чл. 228 АПК, вр. с чл. 143, ал. 1 АПК, чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд