Решение № 603 от 16.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10121/2013 г.

Решение № 603 от 16.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10121/2013 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кольо Спиров Манафов от гр. Пловдив срещу решение № 923 от 22 април 2013 г., постановено по адм. д. № 3864/2012 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ДК-02-ЮЦР-389/17 юни 2011 г. на началника на РДНСК Южен централен район. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - началник на РДНСК Южен централен район, не е заявил становището си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Пловдив е образувано по жалба на Кольо Спиров Манафов срещу заповед № ДК-02-ЮЦР-389/17 юни 2011 г. на началника на РДНСК Южен централен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 от АПК е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "Масивна постройка", находящ се в поземлен имот с идентификатор 56784.528.283, попадащ в УПИ II-1,2,3,4,5,6,7,8,9,10,11-жилищно настаняване, обществена дейност и подземно застрояване, кв. 1 по плана на кв. "Първа Каменица", гр. Пловдив. Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, поради което е отхвърлил подадената жалба. Така постановеното решение е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото и заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза. Решението е постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми. Установено е по делото, че на мястото на стари съществуващи постройки - лятна кухня и барака, Манафов е изградил процесната постройка, както и това, че за изграждането й не са издавани строителни книжа. При тези данни законосъобразно съдът е приел, че извършеното представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е незаконен. Незаконните строежи по силата на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ се премахват със заповед на началника на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице, както е в случая. Предвид времето на извършване на строителството законосъобразно е преценена липсата на предпоставките за търпимост на строежа по § 16 от ПР на ЗУТ. Неоснователно е единственото възражение на касатора, че не той е извършител на строежа. Това възражение е изразено с оглед развитието на делото, но след като в жалбата си до административния съд, с която е инициирано съдебното административно производство, Манафов изрично сочи, че той е извършил строителството. С оглед горното и предвид липсата на релевираното основание за отмяна, оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,