Решение № 1939 от 12.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3917/2018 г.

Решение № 1939 от 12.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3917/2018 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Бачева от [населено място], [община], област [област]. Жалбата е против решение № 11 от 25.01.2018 г., постановено по адм. дело № 113/2017 г. от Административен съд – Кюстендил. С него е отхвърлена жалбата на касатора П. Бачева срещу Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. с изх. № 02-100-6500/2467 от 29.11.2016 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ). Със същото съдебно решение П. Бачева е осъдена да заплати на Държавен фонд "Земеделие" съдебни разноски в размер на 500 лв. С касационната жалба и в съдебно заседание се твърди неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния и процесуалния закон – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на ново решение, с което оспореният акт да бъде отменен. Ответникът – заместник изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез пълномощника си юриск. Д. Георгиев, с представено по делото писмено становище изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли същата да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено обжалваното решение. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваното решение е подробно обосновано и постановено в съответствие със събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства, поради което предлага същото да бъде потвърдено. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна по съществото си и частично основателна в частта за разноските. Производството пред Административен съд – Кюстендил е било образувано по жалба от П. Бачева срещу Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. с изх. № 02-100-6500/2467 от 29.11.2016 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". С него на основание чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от ПРСР 2007-2013 г. (Наредба № 11/03.04.2008 г.) ДФЗ е прекратил поетия от П. Бачева през кампания 2011 петгодишен ангажимент по мярка 212 по нейно заявление с УИН 10.27.0511/39334. С обжалваното решение № 11 от 25.01.2018 г. по адм. дело № 113/2017 г. Административен съд – Кюстендил е отхвърлил жалбата и е осъдил жалбоподателката да заплати на ДФЗ разноски в размер на 500 лв. За да постанови този резултат, е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган с оглед представената заповед № ОЗ-РД/323/11.03.2015 г. във вр. с чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП и при спазване на административнопроизводствените правила. Спазени били и изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК относно формата на акта, тъй като изложените фактически и правни основания обективирали волята на административния орган ясно и безпротиворечиво. Съдът е приел, че условията и редът за прилагане на мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. били регламентирани с Наредба № 11/03.04.2008 г. С разпоредбата на чл. 4, т. 2 и т. 3 от посочената наредба било въведено задължение за кандидатите за подпомагане да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период от най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане и да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане. От доказателствата по делото съдът е установил, че през 2011 г. П. Бачева е поела петгодишен ангажимент по мярка 212, като през първите две години заявленията били подавани от нея, а през следващите две – от Т. Петрев. По този начин съдът е приел за безспорно установено, че П. Бачева не е подала заявление във връзка със задължението й по чл. 4, т. 3 от Наредба № 11/03.04.2011 г. за кампания 2013 г. и 2014 г. С това било изпълнено правното основание на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/03.04.2011 г., според който ДФ "Земеделие" изключва от подпомагане земеделския стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент. Съдът е приел за неоснователно възражението за липса на извършено уведомяване от страна на ДФЗ за подаване на заявление всяка година от поетия многогодишен ангажимент, тъй като същото не намирало опора нито в Наредба № 11/03.04.2011 г., нито в Регламент (ЕС) № 65/2011 на комисията от 27.01.2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони. Обжалваното решение е правилно по същество и частично неправилно в частта за разноските. От данните по делото се установява, че на 18.05.2011 г. П. Бачева е подала общо заявление за подпомагане форма за физически лица за кампания 2011 г. с УИН 10.27.0511/39334, с което е заявила финансово подпомагане по схема за единично плащане на площ (СЕПП), схема за национални доплащания на хектар земеделска земя (НДП) и мярка 212 "Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в райони, различни от планинските" (НР2). Подписала е декларация, че е запозната с условията по схемите и мерките, за които кандидатства за подпомагане, както и че ще извършва земеделска дейност върху площи с природни ограничения в райони, различни от планинските поне 5 години след първото плащане. Първото плащане е извършено на 23.12.2011 г. В изпълнение на чл. 26, ал. 1 от АПК, с писмо с изх. № 02-100-6500/1807 от 14.09.2016 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", П. Бачева е уведомена, че е открито производство по издаване на административен акт за прекратяване на поетия от нея многогодишен ангажимент. Посочено е, че производството се открива, тъй като при извършените на основание чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП административни проверки е установено, че за кампания 2013 г. не е заявила участие по мярка 212, с което е нарушила изискването на чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/03.04.2008 г. и поради което на основание чл. 14, ал. 1 от същата Наредба следва прекратяване на поетия от земеделския производител многогодишен ангажимент. Указано е, че в случай на несъгласие с направените констатации, изложени в писмото, в седемдневен срок от получаването му, може да представи доказателства. По делото няма данни, а и не се твърди да са представяни доказателства, относими към изложените в писмото констатации. При тези данни правилно първоинстанционният съд е приел, че относими към случая са разпоредбите на Наредба № 11/03.04.2008 г. С разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредбата е въведено императивно задължение за кандидатите за подпомагане по мярка 211 и мярка 212 да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане, а с чл. 4, ал. 1, т. 3 (ДВ, бр. 17 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г.) - да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане. Във връзка с това следва да се отбележи, че напълно необосновано в жалбата се твърди, че по отношение на П. Бачева са приложени разпоредби от Наредба № 11, които не са били приети към момента на поемане на ангажимента от нейна страна. Действително, както се твърди в жалбата, т. 4 на чл. 4, ал. 1, както и ал. 2 на същия текст от Наредба № 11 са влезли в сила от 18.03.2014 г., а ал. 3 – от 27.02.2015 г. В случая обаче като правно основание на процесния акт са посочени разпоредбите на чл. 4., ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредбата. Според т. 2 кандидатите за подпомагане по реда на тази наредба са длъжни да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период от най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане, а съгласно т. 3, в сила от 01.03.2011 г., кандидатите подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане. Следователно посочените в акта разпоредби са действали още към момента на подаване на заявлението за подпомагане от страна на П. Бачева. Последица от неизпълнението на задължението за подаване на заявление всяка година е предвиденото в нормата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г. (относимата редакция ДВ, бр. 24 от 2014 г., в сила от 18.03.2014 г.), съгласно която ДФ "Земеделие" прекратява многогодишния ангажимент по тази наредба за земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент. Необосновано е възражението, направено с представената по делото писмена защита, според което на 13.04.2016 г. е отменена издадената от министъра на земеделието и храните Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 11 от 03.04.2008 г. Тук следва да се отбележи, че с решение № 4401 от 13.04.2016 г. по адм. дело № 4639/2015 г. на ВАС, оставено в сила с решение № 959 от 24.01.2017 г. по адм. дело № 6752/2016 г. на петчленен състав на ВАС, е отменена Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 11 от 03.04.2008 г., по протест на Върховната административна прокуратура. Решението е обнародвано в ДВ, бр. 13 от 07.02.2017 г. и съгласно чл. 194 от АПК съдебното решение, с което е отменен подзаконовият нормативен акт се обнародва по начина, по който е бил обнародван актът, и влиза в сила от деня на обнародването му. Актът за прекратяване на поетия многогодишен ангажимент е издаден на 29.11.2016 г., т. е. преди влизане в сила на измененията на чл. 14 от Наредба № 11/2008 г. Неоснователно е и възражението в касационната жалба, че след поемане на многогодишен ангажимент по мярка 212 от страна на касатора, декларираните парцели били обработвани от нея заедно с Т. Петрев, който подал заявленията за втората и третата година, а именно за кампания 2013 г. и 2014 г. Възражението е неоснователно защото задължението по чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/03.04.2008 г. за подаване на заявление за подпомагане всяка година, е на касатора П. Бачева. Т. Петрев е подал собствено заявление за подпомагане, а не като пълномощник на П. Бачева. Освен това при сравнение на представените по делото таблици на използваните парцели, заявени за подпомагане по мярка 212 от двамата земеделски стопани, се установява, че парцелите, с които двамата са кандидатствали за подпомагане са различни, макар и някои от тях да се намират в един физически блок. По възражението в жалбата за изтекла погасителна давност на сумите, предявени от органа за възстановяване, следва да се отчете, че с оспорения акт не се изисква възстановяване на изплатените на П. Бачева суми по поетия от нея многогодишен ангажимент по мярка 212, а този ангажимент само е прекратен. Липсва диспозитив за възстановяване на изплатените суми. Поради това възражението за погасителна давност се явява неотносимо. Решението на административния съд е частично неправилно единствено в частта, с която съдът е осъдил П. Бачева да заплати на Държавен фонд "Земеделие" юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв. Първоинстанционният съд се е позовал на чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Към момента на постановяване на обжалваното решение обаче е действала разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложима според препращащата разпоредба на чл. 144 от АПК. Според чл. 78, ал. 8, изр. 2 от ГПК размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ, която в нейния чл. 24 предвижда по административни дела възнаграждението за една инстанция от 100 до 200 лв. Първоинстанционният съд е следвало да присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение в границите по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а не по чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При съобразяване на фактическата и правна сложност на спора П. Бачева следва да заплати на ДФ "Земеделие" разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. А обжалваното решение следва да се отмени по отношение на присъдените разноски за горницата над 150 лв. Разноски са поискани и пред настоящата инстанция. Предвид изхода на спора и съдържанието на разпоредбите на чл. 143, ал. 1 от АПК, е неоснователно искането на касаторката за присъждане на разноски за производството. Искането за присъждане на разноски, направено на основание чл. 143, ал. 4 АПК от процесуалния представител на ответника, следва да бъде уважено. Затова П. Бачева следва да бъде осъдена да заплати на Държавен фонд "Земеделие" разноски в размер на 100 лв. за касационната инстанция, определени по реда на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, към които препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,